old.kaloyan.info

Ето една интересна идея, която на мен много ми допада. Не знам дали заради някакви сантиментални и носталгични причини, или че вече съм „сериозен“ мъж, но нещо такова наистина ми е интересно, и аз също през последните месеци превъртам лентата на миналите години – особенно около материалите в „Ретро“ категорията. Както и да е, до момента няма нови участници и отговори, и се надявам следващите дни да се появят повече материали по темата.

Ето отново въпросите:

1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
2. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
3. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
4. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
5. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
6. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
7. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
8. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
9. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?

А ето и моите отговори:

1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
   Ако се брои писането на *.bat файлове, може би 9 клас ;) Тогава за първи път ни се преподаваше „Информатика“, и въпреки че този тип файлове са малко недодялан инструмент, аз успях да направя няколко каталога, като се използваха възможностите на *.bat файлове и на ed текстовия редактор. Съвсем истинското програмира започна следващите две години, където часовете по информатика представиха програмирането на Pascal. Ð’ 11 клас вече бях тотално „омагьосан“ ;)
2. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
   Тези, които да учили в Математическата Гимназия в Русе няма начин да не знаят веселия образ на Боряна Куюмджиева ;) По-новите випуски я знаят като учител по математика, но всъщност, преди десетина години, беше учител по информатика (май тогава не е имало щат за математик, или нещо такова). Благодарение на нея „прозрях“ какъв удобен и могъщ инструмент е програмирането, а и ако на кеф, часовете при нея са много весели. Другияг важен човек е Станислав Лазаров. Станислав е по-млад от мен с две години, но въпреки това, когато се запознахме беше (и си остава) на светлинни години напред. Ð’ часовете за „свободен достъп“ намерих в негово лице човек на който меже да се разчита за съвети и помощ, а и много добър приятел. Мисля, че някои от вас го познават – или от „олимпийските“ надежди на МГ-то в Русе (като Петър Събев) или от Софийския Университет, или пък са работили заедно с него (като Михаил Михайлов). Наистина невероятен човек, и определено той е най-големия ми катализатор в развитието ми като програмист.
3. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
   Най-баналното – Pascal. Две години в гимназията, и едан година в университета. След това имах кратко залитане по „производното“ Delphi, а след това вече започна сегашния ми уклон към уеб технологиите.
4. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
   Писал съм всякакви безполезни неща, за да си чеща крастата. Имаше една книга за системно програмиране, и повечето неща от нея съм ги изпробвал – по времето по което нямаше интернет, локалните мрежи и хардуерните трикове бяха най-ентересното неща с което да се занимаваш. Първото наистина смислено нещо беше една програма, с която хванахме паролата на един от супервайзърите на локалната мрежа в Математическата ;) Не беше кой знай какво – емулираше се промпта за влизане в мрежата, и след това се пишеше паролата на флопито (понеже станциите нямаха твърди дискове). След това много бързо ни хванаха, обаче нямаще сърдити – и без друго това беше в последните два-три месеца на 11 клас (1997 година), а и не бяхме направили кой-знай какви поразии – само бяхме сменили паролата на директора, и му бяхме дали супервайзърски права, за да можем да се ровим на спокойствие (след като той така и никога не влизаше в мрежата), и ако се наложи да „оправим“ някое контролно. Абе това е дълга история – трябва някой път да я разкажа саом нея, и може би продължението от първата година в университета ;)
5. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
   Основните са Pascal, и в последствие PHP и разбира се JavaScript, защото накъде без него в уеб програмирането. Другите езици са били или от интерес, или по някой от предметите от университета, които сега и да искам май няма да си спомня – може би Modula 2, Ada, Lisp, Prolog. С Емо двамата в университета направихме един паскал-о-подобен транслатор при един от предметите на Цанко Големанов, и го бяхме нарекли „Трескал“ ;)
6. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
   Ами първите ми професионални назначение имаха много малко общо с програмирането – първоначално бях телефонист(ка) в едно от русенските ISP-та, а след това бях (пишман)администратор в компютърна зала. Писането на курсови работи в гимназията и университета също не се брои за назначение, нали ;) Както и да е, в Русе беше много трудно да се намери работа. Ð’ крайна сметка, един приятел замина за Гърция, и смигна на бившите си „работодатели“, че аз мога успешно да го заменя. Нещата, които научих там, почти не са съврзани с програмирането. Видях какво е плантаторски бизнес, и какво представлява бай Ганьо като „шеф“. Работата беше много примитивна, и повече от библиотеките които написах, докато работих там, както и концепциите които наложих, се използваха още години след моето напускане – просто някои хора са много късогледи, за да осъзнаят че трябва да се развиват.
7. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
   Хех, сега, след като виждам, че свободното време ми е най-дефицитно, може би не бих се занимавал с глупости, ами бих се фокусирал по-рано върху правилните неща. Каква е ползата от ловене на пароли, крадене на мрежови права, да си играеш за соушъл инджиниъринг с малоумници, за да ги накараш да си кажат трибуквените пароли ;) Каква е ползата от изгубените часове цъкайки с мишката на Diablo, и всички други зарибявки ? Вярно е, че само работа не може, но определено виждам много пропиляно време ;)
8. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
   Да са подредени. Сегашните програмисти са егати разхвърляните, и това което се получава като ризултат е мърляв код, и още по-незадоволителни резултати. А другото нещо е да са отворени – да не се капсуловат във вече натрупаните знания и умения, ами да се оглеждат и да се ослушват, за да са винаги актуални.
9. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?
   Това е безмислен въпрос. Ако програмирането ви е професия, то като всички други хора прекарвате много време „работейки“, и така ви минава живота. Така, че да определиш един единствен забавен момент е просто невъзможно. Да не говорим, че не само покрай работата има весели моменти – има и като ученик (когато предах домашно по немски, написано на компютър стихотворение от сорта на „100 бутилки на стената“), като студент (когато ме изгониха от една компютърна зала, или когато станахме неволни свидетели на „електронен“ любовен триъгълник, след като една поща се „счупи“), като войник (когато направихме обратен часовник до уволнението), и Ñ‚.н. Весели случки има много. За някои като ъдванст серач вече съм разказвал.

Надявам се, да не съм досадил. На мен ми беше интересно да отговарям. Има още много неща, за окито съм решил да пиша в „Ретро„, обаче да вими кога ще намеря време.

Според министъра на икономиката Петър Димитров стандартът на живот на българите видимо се е качил, но по думите му поради особеностите на българския характер, никой не забелязва това…

Петър Димитров заяви в ефира на БНТ, че ръстът на доходите е два пъти по-висок от ръста на инфлацията…

• http://news.bpost.bg/story-read-17345.php

Деба тъпия ти комуняга деба, смотаняк омотан … как ги смяташ тези работи бе, галфон ? А това с характера е просто поредния ти малоумен бисер. Деба малоумника ти негоден деба… Другарю Димитров, бай Пешо, ти си гъз!

Комунягите се сдухват яко … или социалистите са отново яко неадекватни:

В БСП очечидно имат известни пропуски по модерна история и се нуждаят от опресняване на познанията. Или дори направо от уроци по възникване и развитие на новите технологии. Необходимостта от такива е наложителна в левицата заради приоритетите в новата й политическата и програма. Два от тях цитирани от в. “24 часа” са да громи капитализма и да осигури високоскоростен Интернет на социалистическата младеж.

“БСП следва отново да се докаже като партия на социалистическия идеал, като социална партия, посветила се на историческото преодоляване на капитализма”, гласи основополагаща мисъл записана в проекта за нова програма на БСП. Не се обиждайте другари, но такава мисъл родена в 21-и век в страна член на ЕС може да излиза само от главата на прясно уловена скумрия, ударена няколко пъти с дървен чук по главата.

БСП говори за “преодоляване на капитализма”. Значи пак ще правим комунистически изпълнения…

…Според червената партия “корпоративният интерес се проблича като частен” (гениална мисъл, дано да я запишат в програмата си), а организираната престъпност “едва ли не доминира” над държавните институции. Вярна констатация на левицата. Остава само да добавят пет думички най-отпред – “по време на нашето управление”.

Според БСП у нас се е наложил “паразитен капитализъм”. Може би затова левицата, чието правителство въведе плоския данък сега иска да го замени с “прогресивно данъчно облагане”. Тоест капитализмът е лошо нещо и затова БСП ще се бори с него като прибира повече пари от хората под формата на данъци.

• http://www.avramov.com/blog/?p=340

На Бузлуджа яко се слънчасва. Тези са егати недоразумението. Вместо да прегърнат по-модерните социал-демократични идеи, те отново залитат яко към комунизма. Шибана мръсна глупост. Евала на Димитър Аврамов за хубавия коментар.

За съжаление един интересен блог вече няма да работи:

• http://blog.php-security.org/…is-dead.html

„Абсолвентите от по-безизвестни университети се чувстват неконкурентноспособни и смятат, че трябва да поукрасят CV-то си за да имат по-големи шансове“, коментира Александра Кели, мениджър в английската компания Powerchex, която се занимава с проучване на кандидатите преди влизане в длъжност.

• http://www.karieri.bg/show/?storyid=532751

Е, при нас не е така, нали ? При нас хората, които все пак възнамеряват да използват малкото научени неща в университета, не блястят с идеални дибпломи. Това не означава, че между тях няма такива, които въпреки опоречеността на цялата работа, са старателни и полагат усилия. От моя опит знам, че полза няма, и специално в България (а още по-специално в Русенкия Университет), оценките нямат значение. Както беше казал всеобщия любимец БъХъ-то (или BX – Бе Хикса, Борислав Христов) „Вие тук справедливост ли търсите? Съжелявам, ама няма…“. Тъпоумни мижитурки, които не могат да различат магнито-оптичен диск от дискета (наистина!) си развяват отличните дипломи, и се бият по гърдите – това е за тях основна компонента на самочуствието им. То това знаенето и моженето да различни неща, и сигурно навсякъде по света е трудно да се оценят обективно, обаче тук при нас това е направо гарантирано. И познайте – точно тези извращения на образувателната ни система се връщат обратно там като докторанти, асистенти и Ñ‚.н.

Знаете ли по какво ще познаете мижитурките по CV-тата им ? Че записват и най-тъпоумните подробности вътре! За обем ли е, или има друга причина не знам, обаче аз имам такива наблюдения върху „гущерите“ от блатото, наречено Русенски Университет. Примерно за какво ми е да знам с какъв точно профил сте си завършили средното образувание, и с каква ви е оценката там ? Точно средното образувание в ИТ сферата най-малко определя качествата и възможностите на дадената личност. Обаче не, мижитурката ще напише нещо такова за да си храни болното самочуствие:

„Математика“ с усилено изучаване на английски език, Диплома: Отличен (5.97) … Среден успех от следването: Отличен: (5.78), Оценка на дипломната работа: Отличен: (6.00)

Жалки са, нали ;) Особенно ако сте били колеги, и знаете как са станали работите, с колко преписване, подмазване и т.н. Шибана мръсна глупост.

Благодаря на Тошо за линка.

Преди 10 години се появи първият iMac, който отново върна Apple на картата на големите ИТ компании. Тове е продукта, който революционализира индустрията с няколко много дръзки хода, които днес ние приемаме за даденост. Компютърът вече има нова роля, около която е създаден новия компютър – домашното ползване на интернет. Около това са и първоначалните реклами (с гласа на Джеф Голдблум):

Ето и една малко по-дълга и детайлна реклама, фокусираща се върху лесния начин на работа:

Друга заслуга е разчупването на скучния дизайн на компютрите, който са все в стандартните форми и един единствен скучен цвят. Връщат се обратно към концепцията за всичко в едно, като оригиналния Mac, и наследниците му Mac Classic и т.н. Опитват се да прокарат нов дизайн за мишка, която въпреки че изглежда добре, се оказва много неудобна, и в по0късните модели (май през 2000) година е заменена с нова, по-удобна оптическа мишка. Често технологично едни от най-големите заслуги са налагането на USB като популярна технология, Ethernet като избор за локална мрежа (зарязвайки собствените си разработки), и отписването на флопито като нещо необходимо.

http://flickr.com/photos/antsnaps/2461931546/sizes/l

Ето и представянето на iMac през май 1998:

С неочакван финал завърши конкурсът на Министерството на държавната администрация и администритвната реформа (МДААР) за избор на фирма, която ще контролира обучението по английски език на чиновническия апарат. Министерството на Николай Василев избра за изпълнител… рекламна агенция.

…но комисията се спряла на Оксиген, тъй като има „по-голям потенциал за извършване на услугата“…

• http://capital.bg/showblog.php?storyid=533311

Ами, какво да кажа … Някой вярва ли, че тази „фирмичка“ с големия потенциал може да се справи ? Или по-скоро всички знаем как ще се справи – няма да провери нищо, ще обяви администрацията за чудесно владееша английски език, и накрая ще си прибере парите (които може да и да подели с крадливия гном). Шибана мръсна глупост. Кради Василев, кради – накрая всичко повръща се връща.

Ето нещо много интересно, което прочетох преди малко:

…Забелязал съм някакъв шаблон в изказа на българските политици, който се повтаря независимо от партия, възраст, управляващи, опозиция…

„Няма доказателства, че …“

Това е любимата ми част. Специфична глуха отбрана, крайна мярка за париране на фрапиращо очевидни нарушения и корупция. Произлиза от дълбоко вкопаното убеждение на всички управляващи, че в България моралът следва законите, при все че в останалия сравнително бял свят е точно обратното (законите следват морала). Ð’ резултат се наблюдават изключително зрелищни пелтечения по медиите, които никой човек в будно състояние не би взел насериозно…

Целият материал може да намерите тук:

• http://nik666.blogspot.com/…post_26.html

Готова е следващата версия, която оправя грешка, която се появява под Internet Explorer (открита е при IE7, и после е потвърдена и при IE6), заради инициализирането на джаджата за избиране на фон на бутона.

Шибаната грешка в шибания Internet Explorer…

Благодаря на Светлин Големански, който съобщи за проблема. Новата версия може да изтеглите от тук:

• wp-swejo-net.zip

а повече за проекта може да прочетете тук:

• WordPress плъгин за поставяне на Svejo.net бутони

Ако и вие сте забелязали проблеми, направете като Светлин и не се притеснявайте да ги докладвате ;)

Айде и Ивайло Калфин тръгна по тази пътечка:

… Ставаше въпрос за ОЛАФгофренията, която обхвана много медии и политици след изтичането на прословутия доклад на европейската служба за разследвания ОЛАФ…

… Защо лъжат? Защото искат предсрочни избори, поднесени на тепсися – след криза. Вместо достойна политическа борба и явяване на редовни избори…

• http://www.kalfin.eu/?p=34

Г-н Министър, другарю Калфин, Ивайло … ти си гъз!