old.kaloyan.info

Вчера, на 10 август, е починал великия Айзък Хейс. Трудно е да се каже с една дума какво представляваше този човек, и може би най-точното е „явление“. Света изгуби един велик човек, музиката – велик творец, South Park – един от забавните си образи. Представете си света без музиката на Шафт, без великолепните роли на Хейс (винаги второстепенни, за да не е в центъра на вниманието), представете си South Park без Chef, и ще видите какво голяма празнина остава.

http://www.flickr.com/photos/mrbrooks/2752223119

На 9 август почина Бърни Мак, един от „кралете на комедията“.  Тази година не знам какво става, но толкова талантливи хора си отидоха.

http://www.flickr.com/photos/afstclair/2748848724

Francis Storr

Поддържане на проект с отворен код изисква време и енергия. Много проекти изискват много време и много енергия. За съжаление, свободното време и излишната енергия не са нещо, което се намира много напоследък (от новогодишната баница все искам да ми се падне късмета с „Отпуската“), и ако трябва да се избира между почивката, или работата върху рапортуваните бъгове и нови възможности, нали знаете кое ще спечели. Два от моите проекти (извън работата върху WordPress) бяха започнати с идеята, че ще се ползват в ежеднвената ми работа, и така поддръжката ще става от „само себе си“, защото така или иначе работата ми ще го изисква. За съжаление работите не се развиха в тази насока, и проектите не се радват на особенно внимание от моя страна, най-вече заради липсата на време.

Ако така се случва с всички open source проекти, то едва ли някой ще стигне до … абе едва ли ще прокопса ;) Аз още не съм изоставил моите проекти, въпреки че има някои идеи които просто не се състояха, а за други, нови идеи нямам време. Както и да е – виждаме, че не е точно така, защото има много успешни и „дълголетни“ проекти. Все пак, същия ли е сценария ?

Ако съдя по собствения си опит, не е точно така. Успешните проекти с отворен код се радват на цялото внимание на хората, които ги поддържат, и определено не са тяхно хоби. За да бъда по-точен, ще кажа че говора за основното ядро от разработчици – а не за многото ентусиасти, които помагат (главно по големите проекти, кой с каквото помогне). За тях проекта е работата им, а софтуеъра с отворен код са философията и бизнес модела, по който са избрали да се развиват. Темата за философията и бизнес модела е дълга и широка, но това върху което аз искам да се спра е вниманието, което е отделено на проектите, „енергията и времето“ които получават, за да се развият. Освен всичко, трябва и да се яде, нали ;)  Хората ангажирани с проекта не работят  за този дето клати гората  (въпреки че май повечето хора така си го представят), и за тях проекта е нещото, чрез което ще си изкарват парите.

Ето, парите са другото нещо. Това, че проект с отворен код може да се издържа от дарения е някаква химера. От друга страна, отново масата успешни проекти с отворен код имат финансов гръб, могат да се облегнат. Работите изглеждат навързани – има ли пари, ще има и внимание ;) Точно това навързване на нещата  е интересно. Ð’ блога на чернова стоя един линк от коментар на Дончо Ангелов при тема на Йовко Ламбрев:

…Част от това, което се случи с този проект, ме накара да го делегирам на друг човек, който изяви желание да се занимава с него. Част от това, което се случи тогава, загуби принципно вярата ми в това един програмист да се издържа от писане на свободен софтуер (виж, за консултант е друга работа, но това е и друга тема)…

…Лошото е, че и тогава, и сега, всеки с проблем искаше той да му се реши сега и веднага, но не се сещаше, че “сега” и “веднага” за свободен софтуер имат едни други измерения…

…Чисто програмистко и икономически погледнато излиза, че по-добре да напишеш shareware продукт, който да продадеш 1000 пъти от 10,000 сваляния, отколкото да напишеш свободен софтуер, за който да те “дарят” 40 пъти за 50,000 сваляния. Вярно, идеологически свободното може да е по-”изчистено”, но програмистите, за жалост, трябва да ядат…

• http://yovko.net/archives/1513#comment-153620

Ами това е – струва си да работиш върху проекта, ако някой ти плаща – ако имаш груб на който да се опреш. Особенно трудно е, когато разработваш библиотека, а не продукт, защото хората за които е предназначен, са други разработчици, а не крайни потребители. Принципно приходите идват от консултиране и поддръжка, и с библиотека това е по-трудно.

За финал, получавам ето такива съобщения (не обръщайте внимание на дата, това форментира няколко месеца като чернова):

Project still alife?

Hi!
First of all, Thanks for your great work, your API is fantastic.
But: You didn’t release a new version since a year. Are you still developing your great framework?
I am currently looking for a third-party tool for integration into my software, but don’t want to deal with a dead project…

As I guess from your replies in the Forum, you are still active, so my second question:
Are you going to release a next version and if so, when?

Regards
Kevin – who is not interested in an unstable SVN version ;-)

• http://sourceforge.net/forum/…id=676509

Точно както го е писал Дончо, „сега“ и „веднага“ са относителни в ситуацията на разработчик на проект с отворен код. Неам време да се занимавам в близката година с проекта, особенно краткосрочно, най-вече с два крайни срока подпиращи ме отзад – private alpha за 1 септември и public beta за 1 октомври ;) Реалността е съвсем друго нещо, съвсем друга игра. Освен библиотеките с отворен код, върху които работя, работя и върху няколко приставки/плъгина за WordPress, което за мен са доста по-лесни, защото работата е много по-малко като обем, не са толкова „мащабни“ (относително казано, може би като количество код), и лесно се оправям с новите версии и бъговете за един-два часа след работа. Един-два часа, но пък кой ти ги дава – и така примерно обновяването на приставката за бутоните на Svejo трябваше да чака от април чак до юли.

Ех, сега от Zend ако ме наемат (мен директно, или компанията за която работя) за да се направи нов модул за Zend Framework за работа с изображения, базиран на Asido, ще е супер кеф ;) Хем ще има финансова опора, хем ще се занимавам се нещо което ми е интересно ;) А и не е късно, защото още май никой не работи върху драфтовете за Zend_Image ;)

От днес спира поддръжката за PHP 4. Днес има много постове за това (а и ще има сигурно още). На мен ми хареса най-много това на Дерик Ретанс:

Now, more than 3 years after the last major PHP 4 release, it is time to die down. With hardly any support for OO, sub-standard XML support and generally lots of other suckyness as well, it’s time to focus on the future: PHP 6. So please die PHP 4 – and quickly. Today, August 7th, 2008 is the last release of PHP 4 – PHP 4.4.9. After today there will be no more PHP 4 releases, regardless of whether there are security issues found in PHP 4. It’s time to upgrade now.

• http://derickrethans.nl/rip_php_4.php

Ами, хайде ;)

Знам, че има много фенове на Calvin and Hobbes, както и мното mac-heads ;) Ето нещо размазващо от списание MAD от Август тази година – Calvin and Jobs:

Забавно, нали ?

Иван Стамболов е наистина уникален. Днес, освен че отново истински се забавлявах от отговора му на някакъв тъп чекиджия по повод на материала му за Бузлужа и заблудените „млади социалисти“, се разсипах от смях от новата снимка на аватаря му (взета от sulla.snimka.bg):

„Нека приемем, че младите социалисти се делят на две големи групи: несретници, които не ползват Интернет, и несретници, които го ползват.“

Не пропускайте да прочетете и коментарите под двете теми (а както и всичко друго на неговия блог) – искренно ще се забавлявате: освен ако не сте разбира се от от тъпите, малоумни и задрустени тролове-комуняги ;) Ама няма как – да си общуваш само с нормални е скучно, нали ?

ПС. Просто трябва да публикувам два коментара от първата дискусия. Първият много добре описва как аз виждам нещата:

(sulla) Щом в американските затвори негрите са два пъти повече от белите и това ти говори нещо, то би трябвало да ти говори и собственото ти наблюдение, че в Инетрент напоследък „настървено“ се пише против комунистите. Защо не против филателистите? Защо не против делтапланернистите? Дали все пак тогава, по твоята логика, това не би трябвало да означава, че между комунистите и другите политически субекти има някаква разлика… И сега виждам, че този, провокиран от написното от теб, паралел съдържа и известна доза оптимизъм, защото, ако го екстраполираме върху примера ти с американските затвори, можем да се надяваме, че ще дойде време, когато две трети от затворниците в българските затвори ще са комунисти :-)))

…

И пак за „бюджетния излишък“: фактът че го има и то в размери, надхърлащи необходимото, значи, че бюджетът се управлява зле. Парите, ако не се харчат правилно, са хартия, боклук. Излишекът да беше оставен у хората, да се е завъртял няколко пъти досега и да е създал принадена стойност. Искам да припомня, че фискът се пълни главно от ДДС и акцизи, което значи, че резултатът от евентуалното намаляване на въпросният „излишък“ ще бъде поевтиняване на живота. Но никое правителство няма да се откаже от възможността в края на годината да разпредели някой и друг милиард по начин, по който то си иска.

И вярвай ми, при тази власт доброто не може да победи, защото глупостта, некадърността, селянията, алчността и безочието са колосални. Доброто не само няма да победи, ами него дори го няма на тепиха. Бъди сигурен, че да се случи нещо полезно за обществото при власт, различна от тази, е огромна, сигурна и дори аксиоматична.

Вторият е просто нещо, което трябва да се прочете:

(blast) Босовете на безправието

Никога не съм искал да емигрирам. Винаги съм искал да създам семейство в България и да отглеждам децата си като българи. Да работя много, защото имам големи мечти.

Защото съм свикнал да работя много, още от малък, и да успявам по малко, но всеки ден. И винаги съм искал да осъществя мечтите си в България – там, където съм роден.

Но тези дни нещо в мен се пречупва. Заради срама, който изживявам, когато се движа сред колегите си в Европа. Те са умни хора и разбират през какво се налага да мине страната ми в момента. През унижение, което никоя друга страна в най-новата европейска история не е минавала. Ако не вярвате, питайте президента, той е историк, в случай, че не се е самозабравил. Срам заради това, че цялото правителство се е самозабравило. Заради този срам утре пак ще се събудя българин, но от унижените.

И за своето унижение обвинявам бившите комунисти. Съжалявам, но този път не съм аз виновен. Аз винаги гласувам за всеки друг, но не за тях. Те са виновни. Защото само те могат да показват години наред с лукава усмивка среден пръст на Другарката Европа, докато тя грижливо пише на дъската нови термини за речника на един бивш комунист като „правова държава“ и „административен капацитет“, и понеже е религиозно неграмотен, нови за него фрази като „Не кради“ и „Pазкрий убийствoто на ближния си“.

Само те могат да са горди от това, че са носили вода в бездънните кладенци на Държавна сигурност, само те могат да нарекат това държавен дълг, вместо да се скрият някъде в Белене, в ядрения ковчег на братушките-баджанаци от „Атомекспортстрой“ най-добре.

Само бившите комунисти винаги могат да намерят начин да обвинят Европа за това, което те самите са направили: „Ей, ОЛАФ, не виждате ли, че сте се заблудили. Я пак си проверете твърденията, за да не ги проверим ние…“ Ей, ОЛАФ, да ви открехна за нещо и аз, на Балканите вашите филми не ги прожектират. Мразят ги вашите криминални филми на Балканите, както едно време са мразели ятагана, защото е сякъл глави.

Но понеже ОЛАФ няма ятаган, преклонената главица гледа гордо и нагло, и изпод свъсени вежди, вместо да се сведе, „когато му е дошло времето.“ И понеже не се свежда, и затова ме е срам.

Бившите комунисти и техните другари от правителството на Европейското бъдеще са виновни за моя срам и защото само те могат да вдигнат високо чело и да кажат на цяла Европа: „Няма страшно ве, Европа, можем да минем и без вашите пари, защото имаме сладък бюджетен излишък. Защото живеем в икономически, а когато гледаме мачове, и в земен, рай. Богати сме, не виждате ли?“

Не, другари, грешите, не можем да минем без тези пари. Не можем да минем без тях, защото хиляди фермери чакат тези пари и ще излязат на улицата, за да си ги търсят; защото хиляди километри пътища зависят от тези пари и всички те биха водели към „Дондуков“ 2, ако ги имаше; защото хиляди фирми биха могли да изнасят продукцията си в чужбина благодарение на тези пари и малко или много да позакърпят прословутата дупка в търговския баланс.

Макар че произхождате от партия-столетница, се държите като шестокласници, на които им дават пари за закуска, а те вместо закуска си купуват цигари и когато им спрат парите, вместо да откажат цигарите, продължават да пушат като искат пари от съучениците си, като имитират столетен авторитет и като внушават фалшиво благосъстояние, подкрепено от излишъка.

Грешите, че можем да минем без европейските пари и защото не само че не сме богати, както вашият приятел Излишъкът несъмнено нашепва, а сме най-бедните и най-нещастните хора в Европа. Сега кой ще ни даде тези пари? Вие ще ги извадите от джоба си ли? За да се направите на великодушна лява партия?

Не, няма да ги извадите от червивите си с пари джобове, уважаеми бивши комунисти. Ще ги вземете от Негово Величество Излишъка, който българските граждани са ви подарили от труда си, за пореден път. Ще ги вземете от излишъка, за да можете да въртите наглите си далавери и да показвате арогантно триглавия си среден пръст на тея мръсни европейски пари, които никога не са ни трябвали и няма и да ни потрябват. Защото имаме най-големия бюджетен излишък в Европа. Нищо, че сме най-бедни. Ние сме в излишъка, но излишъкът е във вас. В излишъка е истината. Той ви крепи, другари.

Другари, разберете, не можем да минем без европейските пари, защото е срамно да минем без тях и защото излишъците не са вечни. Но можем да минем без вас. Не ме интересува кой ще дойде след вас.

Но се махнете от там. Не мога да ви гледам. И се чудя вие как имате наглостта да можете да ме гледате. Всеки ден заставате пред камерата и ми разваляте вечерта, защото сте безочливи и много от вас излъчват бездушие, защото на челата ви е изписано „Аз крада от всички вас, другарки и другари, но нека някой се опита да го докаже“.

Всъщност, разваляте ми всяка една вечер от лятото на 2005-та насам, когато вашият зъл гений отчаяно се нуждаеше от тази болезнена парламентарна клизма, запечатала в историята най-скапаното българско правителство след Виденовото.

Вие, другарки и другари, вие вече не сте правителство. Вие сте босовете на безправието. Ако някоя преклонена главица на минимална заплата може да ви търпи, нека й, нека му. Аз вече не мога и затова нещо в мен се пречупи.

Срам ме е от вас. И ме е срам, че коренът ми е расъл в същата великолепна земя, където расте и вашият гнусен коалиционен плевел. Да, срам ме е, че съм българин, другарки и другари. Заради вас.

И за финал – ще се скарам на Инвестор.бг! Как може да няма начин да се цитират коментарите ? Толкова ли е сложно едно <a name="komentar_63"> в Блог.бг ? Я не се излагайте!

Ето какво дойде днес по пощата – направо се просълзих, каква драма просто:

Dear Kaloyan Tsvetkov,

WE NEED YOUR HELP!

First of all, thank you very much for even considering shopping with us.

Life is never easy. And it is getting ever more difficult considering the current economic outlook. Given that, it makes perfect sense for you, as my highly valued consumer, to always receive the lowest price possible on the product you so desire. Just like you, I am a hard working dad who works 16 hours a day to ensure that you get the lowest price you want on the product you so desire, weekly update on my inventory, fastest turnaround time, and
speediest reply to all of your concerns, be them major or minor.

So, please be kind to me, especially when we all work under the new eBay system.

The new eBay system demands that I, as a seller, always receive 5 STARS on every transaction I am honored to help you with. Anything less than 5 STARS means I may be kicked out of eBay and losing my job and financial means to raise my family. So please help me help you receive the best service for the excellent product at the lowest price by trying to understand just how important your positive feedback means to a hard working father who is sitting on the other end of the web.

Should you have any concern, yes, I mean any concern, (I am more than glad to help the customer to be satisfied with his or her purchase) please, please take a brief moment and write me an email BEFORE you even think of leaving anything less than a 5 STAR comment. I am very grateful for your generous help and kind understanding. (FYI: under the new system, anything under 4 stars is FAILING this is something eBay never tell a customer and it’s a trick to us)

The start rating is no long just comment, you could have kill a good man. So, please help, don’t kill a good father and a good family.

See your purchased item link below, take a moment, support a good dad to make a living by leaving 5 STARS.

Again, this is a dead or alive situation. i beg you, please help!

This is live or dead situation.

Потмнените неща са от мен, за да очертая „интересните“ моменти. По принцип съм винаги любезен, и до сега не е имало проблем с търговци, и интересно какво е провокирало този образ да прати такова писмо.

Изследване, струващо 660 хил. лв., откри, че повечето от служителите в държавната администрация са любезни, обслужват бързо и дават точна информация на гражданите. Проучването е направено чрез метода „таен клиент“. Близо 76% от служителите са се държали любезно по телефона и на място, а над 83% са дали търсената информация. Изследването е проведено в 32 града и е финансирано от оперативната програма „Административен капацитет“. Изпълнителят – консорциум с водещ патньор „Делойт България“, е бил избран чрез обществена поръчка. „Тайните клиенти“ все пак са установили и проблеми – чиновниците масово не си казват имената и липсва обозначение за работното време. Според министъра на държавната администрация Николай Василев подобряването на работата е въпрос на воля и желание и на промяна в манталитета.

• http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=534577

Ади бе, наистина ли ? А някой очаквал ли е различен резултат ? Ето и един коментар:

Щом оценката е такава, защо данъкоплатците с такова нежелание се отправят към сградите на администрацията? Ами защото изследването, погълнало 2 милиона лева, странно се разминава с представите им, затвърждавани от реалността. Дали предрешените като клиенти служители на министър Василев са посетили Пътна полиция – КАТ, където се издават и подменят шофьорски книжки? Там трябваше да си вземат минимум три дни отпуск, докато дойде техният ред и си набавят всички необходими документи. Същото е и в паспортните служби. Подобно е стълпотворението в Националния осигурителен институт и пред гишетата на агенцията по приходите. Да не говорим за предприемачите, които губят месеци, докато регистрират бизнеса си, и после още месеци – за да ги обслужват административно. Да не говорим за загубени документи и груби грешки, за които по презумпция виновни са гражданите, а не служителите, тоест държавата. Сигурно няма гражданин, който да не се диви на подобен резултат, след като непрекъснато се чуди той ли обслужва администрацията или тя него. Затова на драго сърце министър Василев би се забавлявал, ако в ролята на клиенти влязат хора от Европейската комисия. То и правителството си слагаше високи бележки, но видяхме какво пише в евродоклада.

• http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=534596

Който вече не е разбрал, че онлайн пазаруването е голяма далавера, бързо да се стяга. Дори пазаруването от българските електронни магазини е супер изгодно – през 2006 си взех телефон от Гет.бг, и беше с над сто лева по-евтин от магазините в Русе. Ама така е, като не се плащат наеми за магазини, или заплати на персонала, може надценката да не е толкова голяма. А пазаруването онлайн е много повече от българските магазини (за съжаление основно Гет.бг и електронните книжарници май се развиват добре). Едно от любимите ми места (а сигурно и на много други хора) са Амазон и eBay. Сега да се погваля с новите си придопивки:

• Пълната колекция на „Dinner for five“ – едно невероятно телевизионно събитие, което вече споменах веднъж, а вие ако сте фенове може да намерите много материали от него на YouTube

Пълната колекция на Dinner for five

• The Long Halloween– както вече писах, един от най-невероятните комикси правен някога, от един от най-невероятните екипи в тази индустрия – Джеф Лоеб и Тим Сейл.

The Long Halloween

• Dark Victory – Продължението на „The Long Halloween“, отново на екипа Джеф Лоеб и Тим Сейл.

Dark Victory

• X-Cutioner’s Song – една от най-интересните истории в Marvel вселената.

X-Cutioner’s Song

А сега да ви препоръчам нещо! Книгата на Стоян, за която вече писах, вече я има онлайн за продажби на Амазон:

Прочетете впечетленията на Велислав от концертите през юли:

Връщам се току що от прекрасния концерт който Metallica изнесоха в София. Всичко беше точно както си му е редът, пяха само яки (стари) парчета и очевидно бяха във форма. След концерта прочетох доста коментари които се жалваха от качеството (разбирай силата) на звука. За мен Металика звучаха в пъти по-добре от колкото на видео касетата N-ти презапис на моно телевизор. Фактът, че ни дойдоха на крака за мен е в пъти по-важен от колкото някой и друг не дотам силно изсвирен акорд. Явно публиката доста се е разглезила, щом и на такъв концерт търси кусури, а забравят, че само преди 10 години почти никой не се беше появявал в България…

…Ð’ заключение мога да кажа, че определено Каварна е по-якото място за подобни събития от София. Няма задръствания, надървени куки и ограничения за силата на звука. Определено пердпочитам да присъствам на проявите там.

• http://блог.growchie.info/archives/109

Каварна, 2008

http://picasaweb.google.bg/varbanov/Kavarna2008/photo#5222553019224323330

На мен Каварна не ми хареса, въпреки че бяхме извън „концертния“ сезон. Като се махне „метъл хайпа“ остава малко провинциално градче от сорта на Борово, Бяла или Две Могили. От друга страна е супер да има повече концерти, без значение дали са хард-рок дядовци, хеви митър динозаври, поп „сензации“, и Ñ‚.н. Интересно е, че малко градове се опитват да са „конкуренция“. По принцип повечето концерти са в София, въпреки че последните две годими има разни събития в Ловеч, а и във Варна има интересни неща. Май няма нови фестивали последните години – поне не съм чул за такива.