old.kaloyan.info

Благодарение на „Икономика.орг“ прочетох за ето това интересно проучване:

…Първоначално изпратихме всички заявления по електронна поща. Решихме да ги изпратим по този начин, за да тестваме до каква степен въпросните институции имат практика да отговорят на електронни заявления. Както е известно, в чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ е предвидена възможност за подаване на такива заявления: заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път, при условия, определени от съответния орган. Оказа се, че отговорът на електронно заявление е сериозен проблем за преобладаващата част от институциите. На практика по този начин получихме отговори само от 4 държавни органа: Министерство на финансите, Министерство на извънредните ситуации, Министерство на държавната администрация и административната реформа и Агенцията за социално подпомагане. Що се отнася до останалите: една част от тях приеха електронните заявления, но изпратиха отговорите си по пощата, вместо в мейл, други като Министерство на околната среда и водите, Министерство на външните работи, Агенцията по обществени поръчки, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) и Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) изрично поискаха да изпратим повторно заявленията си, този път по пощата, като условие за тяхното разглеждане. Ð’ два от последните случаи, „дори“ бяха склонни да ни предоставят информация и по този начин, стига да си подпишем електронното заявление с електронен подпис. С което пък ние не се съгласихме…

…Няколко извода, вместо препоръки: Електронната поща пътува по-бързо и е по-евтина от обикновената.(Моля ви, използвайте я!)…

• http://aip-bg.org/bulletin/55/01.htm

Явно адвиминстацията са супер захлюпени и закостенели бюрократи. Бpаво на малкото, които се опитват да са в крак с времето, и оборват твърдението, че технологично сме 10 години назад и 5 встрани.

Тодор Христов отново има интересна идея – хайде да видим какво обядваме ;) За съжаление видях написаното чак сега, и днес няма да мога да се справя със снимка, а пък и обядвах много рано. Днес май няма и да вечерям, защото след една малко „гости“ което спретнахме в къщи просто не ми се яде повече ;)

Както и да е, разбирам че фокуса не пада върху какво ядете по принцип, ами в ситуациите причинени от „компютъра“:

Замислих се… какво ли обядват другите блогъри, като мен, когато имат идеи или информация, която искат да споделят с останалите и не намират време да седнат на един нормален обяд?

• http://www.alabala.org/872.html

Темата е интересна, и не само в рамките на „компютърното хранене“, ами и по принцип. Сигурно ще седна да напиша нещо по-„снимково“ в понеделник, когато е работен ден и наистина ще прекарам много време пред компютъра. През почивните дни гледам да си почивам, и компютъра е главно за гледане на филми, и за четене. Всъщност не толкова компютъра, ами iPhone-а, който е супер удобен за ползване навсякъде с теб – ама и това е тема за друг, дълъг пост. Както и да е – снимките ще са в понеделник ;)

Като цяло нямам такива ситуации при които да не мога да се отлепя от компютъра. Сутрин закусваме двамата с приятелката ми преди тя да отиде на работа (към 9:00), след това аз се помотавам, докато не започвам работа към 12:00. Към 14:00 обядваме обратно вкъщи, и почти винаги е нормален, истински обяд. Ð’ редките случаи в които сготвената храна е свършила аз доказвам колко съм бърз в пригответо на „ергенския ми специалитет“ – омлет с чушки ;) Няма много търговски вид, обаче пък ухае супер съблазняващо от чушките, и досега не ни е умръзнал когато се спасяваме с него. От време на време – може би един-два пъти в месеца – правим „чаени“ обяди, които въобще не са обяди, защото се пие чай и се яде нещо бисквитено. Вечеряме много леко, защото става много късно – понеже свършваме работа по различно време: единия в 18:30, а другия след 20:30 – и е вече малко късно за ядене когато се съберем и двамата вкъщи.

Преди около година обядвахме навън, но крьчмите нещо много се развалиха – готвят вече с по-малко старание, сервират порции с по-малък грамаж, и надуват цените. Заради това започнахме да обядваме вкъщи – поне това е едно от малкото преимущества на това да работиш от у дома ;) Обикновенно идва и колегата Тошо, който сега е в Германия, и сигурно си обядва сам ;) За да не мине съвсем без снимка, ето една „въглехидратна бомба“, която си спретнахме по случай празника на програмистите:

Ден на програмиста

Ето нещо интересно за всички „отворени програмисти“, занимаващи се с уеб. Това е едно детайлно сравнение между две от най-популярните платформи (аджеба как е фреймуърк на български) – CodeIgniter и Zend Framework. Като цяло споделям впечетленията на автора, и донякъде изводите. Аз също смятам, че съм пристрастен, но пък това не пречи да съм критичен ;) Това, че старта с CodeIgniter е по-лесен буди леко съмнение в мен, след като автора признава че му е фен и го използва активно – преценката му за това дали е лесно да се работи с тази платформа може би е изкривен. Както и да е – прочетете материала:

• http://avnetlabs.com/…niter-vs-zend-framework

Много ми хареса коментара на Уил Синклер, който е текущия ръководител на Zend Framework проекта. Супер е да видиш някой да отделя толкова детайлно внимание на информацията, която се публикува за работата им. Въпреки че имам лоши впечетления за последните няколко „етапа“ от развитието на проекта (за което ще пиша друг път), статията като цяло много добре улавя силните страни на Zend Framework. С CodeIgniter просто нямам достатъчно опит.

Благодарение на Веселин, преди малко станах свидетел на поредната издънка (на този адрес):

Sony Ericsson  в българската си част май не внимава в картинката…

Да подскажа – погледнете заглавието. Днес си говорихме с него за българска версия на Daily WTF. Знам, че сме заети, и че ще докладваме 5 изцепки, и там ще ни свърши ентусиазма, но пък с подобни уеб издънки от българския интернет май ще има с какво да го запълваме ;) Ето и Богомил забелязва такива неща:

• http://www.bogomil.info/1536/

Въпреки 10 годишната си история, никой не е застрахован срещу новобрански грешки, като търсенето в „клубовете“ на Дир.бг:

Диренето на Дир.бг се дъни…

Диренето на Дир.бг се дъни…

Ако още не сте го забелязали, преди подчертаващото тире се вмъква наклонена черта – и това като се повтори няколко пъти, съответно се натрупват няколко наклонени. Ами, на всеки се случва ;)

Сега обнових Woopra инсталацията, и виждам че имам 8 човека онлайн на сайта, което за спорадичен блог като моя е изненадващо много. Погледнах, и видях че всички са дошли от „Клуб Програмисти“ на Дир.бг:

• http://clubs.dir.bg/…ers&Number=1949197772

Там, както може би сте видяли, са решили да обсъдят написаното от мен за „отворените програмисти„. За коментарите ще напиша нещо като станат малко повече, че сега е много рехаво всичко (в момента са 6 „реплики“). Интересното беше поведението на посетителите, решили да последват линка от темата на форума и да прочетат какво съм написал: почти всички 50-60 човека са прочели написаното (поне така изглежда – съдя по времето прекарано на тази страница), и след това са отворили CV-то ми, може би за да проверят дали този който ги е написал тези работи разбира за какво говори … Лошо няма, много логично поведение, много типично за програмисти ;) Иначе интересен линкбейт, а ?

Докато „големите“ са заето са ди мерят едикакво си в това кой колко посещения има, колко реклами показва и Ñ‚.н., няма кой да се опита да направи една „стъкмистика“ за истинската картина на българските блогове. Изключение е Веселин, и неговия проект TopBlogLog, който съм сигурен няма нужда от представяне и е достатъчно популярен. Освен опит за обективно класиране, проекта предоставя и много полезни статистически данни. Допълнително, Веселин публикува в блога си интересни детайли и данни около проекта. Последното е отношението между предпочитаните блог платформи в сайтовете, регистрирани в проекта.

Това, което ми се наби на очи, е че българските решения са отново късогледо-капиталистически, с основен фокус върху това колко реклами могат да покажат, и с колко презареждания могат да се похвалят. Ð’ същото време правят много малко, или почти нищо, за комфорта на пишещите с техните решения. Eй, Блог.бг, Лог.бг, Глог.бг … стяхайте се!

За финал, да пожелаем повече свободно време на Веселин, за да може да продължи с добрата работа върху проекта ;)

След опит да се зареди Insurance.bg се показва следното:

Insurance.bg издиша…

Този „Петьо“ ще има работа утре…

Ето нещо весело. Преди малко по фийда на Дневник дойде новина с интересното име „dfgh„:

Компании & Финанси – dfgh – Dnevnik.bg

Най-вероятно някой e натиснал „Запазване“ преди да е готов. Аз самия имам (лошия ?!) навик да натискам комбинацията за записване доkато пиша код, и заради това копчето за „Публикуване“ на WordPress е толкова ценно.

Днес прочетох нещо, което споделям на 100%, най-вече заради горчивия си опит. Статията на Site Point не е кой-знай колко задълбочена и детайлна, но пък в частта си „The Wrong Hire Infection“ попадат точно в десеткатал Ето какво прочетох (да се надявам, че не съм го опропастил с превода).

Startup Болести 3: Инфекцията „Грешния човек“
Калибърът на хората, които работят по (стартъп) проекта е директно свързан с качеството на крайния продукт. Суровия материал на стартъпите са имено хората. Докарайте погрешния човек в отбора, и това може да ви струва целия проект…

Симптоми:

• по някое време усещате, че микро-менаджирате (ръководите из късо) един или няколко от вашите колеги или подчинени
  
• …
• някой не си дава много зор и скатава

Лечение

Ð’ стартъп проектите няма място са хора, които трябва да се микро-менаджират. Времето, което ще изгубите, и разсейвянето от основната цел може да убият проекта. Смелото и умно решение в тези случаи е „ампутацията“. Няма нужда да сте груби, важното е да се оттървете от тези хора.

• http://sitepoint.com/…deadly-startup-diseases

Подобни постове стоят в блога на чернови може би повече от две години, и идеята е винаги една и съща. Неправилните хора в проекта са като зараза: лошите навици се предават лесно, особено ако са мотивирани от мързел … почне ли един да скатава, моралът на останалите в екипа пада, и или се демотивират, или започват да скатават и те, избирайки „най-малкото съпротивление“. Типичен тарикатлък – по-малко работа за същите пари. Толерирането на подобни неща изпива ентусиазма, и постепенно проекта увяхва. Другият проблем са посрествените хора, толерирането на които отново демотивира по-активните им колеги. Това, че в света на слепите едноокия е крал, точно в този случай, не е вярно. Умните хора имат нужда са са обградени от умни хора, работата върху проекта за които е същото предизвикателство като за тях самите. Има хора, които защитават посредствените, като обезняват, че те били честни, работливи, упорити и Ñ‚.н. Какво от това ? Елементарните задачи по проекта, които могат да се дадат на подобен тип хора свършват страшно бързо, и остават само сложните и големи задачи, с които те могат да се справят. Или могат, но ако се микроменаджират, което е тъпотия, защото за по-малко време и нерви, тези които ги микроменаджират може да свършат работата.