януари 29

Катедра КСТ и изискванията на ИТ сектора

Русенски университет „А. Кънчев”
Русенски университет „А. Кънчев”

Вчера бях на интересна среща в Русенския Университет. Ръководителят на катедра „КСТ“ (компютърни системи и технологии) организира среща с „ИТ бранша“ в Русе, с цел обсъждане на учебната програма, така че завършващите магистри (а и бакалаври) да са полезни на бизнеса. Сега ще се опитам да преразкажа какво се случи, и каква са моите впечетления.

Като цяло, ако сте чели и преди блога ми знаете, че съм с „отявлено негативно мнение“ за Русенският Университет, особенно за електро-факултета, а още по-особено за КСТ ;) Емо е получил покана за тази среща, и така, заедно с него и Мишо отидохме на тази среща. Трябва да кажа, че и тримата сме възпитаници на КСТ, като те двамата са учили и работили в „академична Германия“, и наистина имат впечетления от първо лице и от двете системи – така че може да ги сравняват много по-обективно. Емо ме покани, защото знае за критичното ми мнение, и защото смята, че наистина може да се получи добра дискусия – колкото и да съм негативен, една такава среща е много „конструктивна“ (каква модерна думичка, а) и се надявам, че е добро начало на някакъв диалог между бизнеса и академичното.

В катедрата бяха изработили нещо като план с набор изисквания към знанията и уменията към студентите, така че да са полезни на бизнеса, и на база на които да се получи дискусията. Ако ви е интересно, може да го видите тук. Прави ли впечетления акцента върху продуктите на Майкрософт.

Изключително бързо, може би 15 минути след началото всички от „бизнеса“ се бяхме обединили около очевидната теза, че проблема не е учебния план, а практическите умения на студентите. Първоначалната реакция на „академичната“ страна беше, че бизнесът трябва да участва по-активно в задаването на дипломни проекти, които да са от „истинския живот“ а не някой „уебсайт“. Един от гостите от Дартек обаче беше най-бърз, и каза това, което може би всички си мислеха в момента – изключително късно е да се разчита на дипломния проект на изгради някакви практически умения в университета. Студентите трябва да се занимават много по-активно през цялото време на следването си, не само накрая. Въобще начина на правене на нещата в момента изглежда сбъркан радикално – студенти „вегетират“ през целия семестър, и след това се мобилизират за изпитите през сесията, които са строго теоритични. Уменията не идват само от знанията, идват и от тяхното използване, от тяхното практикуване. За какво са им на бизнеса зубрачи, научили се да попиват огромен брой от „материала“ за сесиите, а на практика два стринга да не могат да залепят ? Много от поканените хора говориха за неправилната мотивация на завършващите, но това според мен е въпрос на личен избор на студента, и не зависи от университета. Съгласен съм, че ако са добри педагози, в университета ще успеят да мотивират и не-монивираните, но като за начало да не се разкрачваме толоква много. Ако сте видяли файла с изискванията, който изполвахме акто осново за дискусията, ще видите че горе долу всичко е покрито. Представителят на Стемо каза, че ако написаното в изискванията е вярно, може направо да им ги изпращат тези студенти ;) Аз може би не съм съгласен с „общите изисквания“, които вече трябва да са нещо задължително не само за завършващите ИТ специалности, но и за всички вишисти – западния език и компютърната грамотност са отдавна базови изисквания за която и да е професия. Както и да е, за съжаление изброените неща са само ей-така – за обем и престиж. Сега ще се опитам да обесня защо.

Първо, по думите на ръководителя катедра, учебните планове по дисциплините се изготвят от членове на катедрата, след което предлагат плана на катедрено съвещание (или както там се казва), и ако мине на катедрено, след това се предлага на факултетно. Да видим разбрахте ли за какво става дума ;) Значи, ето пример, има дисциплина „Design Patterns“. Събират се хора от катедрата, и правят учебния план. Какво разбират обаче те от design-patterns? Кой ще свери часовника, че всичко е както трябва. Сами разбирате, че на много начален етап нещата вече са объркани. От университета добавиха, че в изготвянето на плановете се използва и опит на други университети, не само от България. Вече опира въпроса до хората, и как те са се справили с този план, но за това след малко. И така, планът изработен от хора от катедрата се предлага на катедроно съвещание за одобрение. Сега, сетете се колко разбират останалите от катедрата по този предмет, както в примера който дадох – „Design Patterns“. Сами си правят плановете, сами си ги одобряват. После ми говорете за качествено образование. Ако трябва някъде де бъде извикан бизнесът за консултант, то може би това са точно тези кадрени заседияния, където академичното да може да си свери часовника с реалното. Иначе те ще си пишат, че преподават софтуерно инженерство например, ама кой ще им вярва ;) Вчера се опитах да им намекна деликатно: вместо да им кажа, че „обекто-ориентираното програмиране“ при Желязкова не струва, им казах, че е … на средно ниво ;) Дано да са разбрали намека. Така, толкова за начина на изготвяне ня плановете за дисциплините.

30.01.2009: Искам да направя една корекция. ООП (обектно ориентирано програмиране) го води Милко Маринов, като по мое време този предмет се преподаваше на софтуерните профили. Аз не бях такъв (бях хардуерен профил „Компютърни мрежи“) и на мен не ми е преподаван. Възмущенията ми към Желязкова са свързани с предмета който тя преподаваше, който по смътни спомени беше нещо като „Софтуерно Инжинерство“. Общо взето и дискректните структури бяха същатата боза ;)

Второ, хората от катедрата – хората които ще изготвят плановете, ще ги оценяват, и ще ги преподават… Нека да дам отново премера с „Design Patterns“. Какъв опит имат те в тази насока ? Аз ще ви кажа – никакъв! Ако погледнете списъка на членовете на катедрата ще намерите много хора пред пенсия, както и други, които не са работили нищо друго, освен даскали в Университета! Вчера не го казах, обаче за тази катедра мога да кажа „Със стари курви нов бардак не става“. Не става. Половината от нещата се преподават точно както пишман отличниците учат за сесия – назубрят се! После, дори и в университета, всеки си има някаква специализация и професионални интереси. Обаче не, подреждането по предметите става по късоглед политически принцип – ето едикой си е доцент, трябват му часове, нека да му дадем еди кой си предмет! Ето еди кой си е доктор, дайте да ми дадем и на него! Това е шибана мръсна глупост! Това е все едно даскал по рисуване да преподава математика. И за капак на цялата тази глупост, в катедрата има хора с болни амбиции, за някои от които вече писах. Това са тези за които аз знам, защото сме били колеги, но помислете че такива има и от по-старите кадри в катедрата.

Емо и Мишо споделиха своя опит от Германия, където нещата се правят по коренно различен начин. От университета няма какво да се правят на учудени – нали имат „обмен“ с много „западни“ университети ;) Няколко от гостите малко не бяха в час за какво точно е срещата – например Неоген се опитаха да си направят реклама на нов стартиращ проект, от SET (Печатни платки) искаха умения за работа с CAD/CAM системи (ало, това е КСТ, не ти е Електроника!), а то Топлофикация Русе искаха запознаване със сертифициращи стандарти.

Не можах да разбера защо нямаще никой от Networx – дали не са били поканени, или просто не са имали възможност да изпратят някой. Каквото и да си говорим, Networx е по моя преценка (която може би много ще споделят) най-голямата ИТ фирма в Русе. Много от моите колеги работят там, или са работили там, и наблюдения на Networx върху ситуацията щеше да е много полезна.

Както и да е, за финал ще кажа, че това е едно добро начало. Имам смесени чувства относно постигане на някакви резултати, но поне желанието за диалог на сегашния ръководител катедра е похвално. Дано да не се окаже, че цялата работа е само малко шум за вестниците ;)

PS. А да, разбрах, че проекта за магистърска програма на Сирма не е в КСТ, а е при „Математика и Информатика“ от Педагогическия факултет (ако още са там). Както ми го обесниха, на Иван Станев са му били шута (образно казано) от КСТ, и той е отишъл в другия факултет, където после „приятелчетата“ от Сирма са направили магистърския проект. От Стемо изразиха готовност за подобен проект, но в КСТ, така че само остава да чакаме да видим какво ще излезе.

Вече го писах в коментарите, но хайде и тук: Ако има хора от катедрата (или от университета, или от която и да е друга катедра, факултет или университет), които са прочели този пост, които смятат, че не са съгласни, че аз някъде бъркам и искат да ме коригират, или да изразят своята гледна точка, да заповядат и да коментират смело! Досега не съм изтрил нито един коментар от блога (като се изключи спама) и съм изключително горд от това, така че ако искате да изкажете противоположно мнение, ето ви трибуна.

Kiax сред първите с поддръжка на .tel

Kiax на Mac OS X
Kiax на Mac OS X

Kiax Softphone е сред първите 3rd-party приложения, които използват API-то на  Telnic, регистратора на .tel домейни:

…The other client applications under development by Telnic run on Windows Mobile, BlackBerry, Outlook, and Kiax Softphone, Hayward said, speaking with Betanews at CES 2009 in Las Vegas.

The iPhone application is now in version 1.1, whereas the client for Kiax Softphone – an open source VoIP platform – is in version 2.1.

In order to make a phone call using the Softphone client, you’ll type in the URL for a supported .tel domain, according to Hayward. Currently available in English only, but with plans by Telnic for multilingual support, the application for Kiax runs on Windows, Linux, and x86-based Mac OS X.

Домейните .tel работят по-различно от останалите TLD, като тяхната цел е обменяне на данни за интернет комуникация изцяло по DNS. Повече за тази технология може да прочетете във Уикипедия.

Провеждане на разговори едновременно плюс списъка с контакти
Провеждане на разговори едновременно плюс списъка с контакти

PS. Още за .tel от Дневник:

януари 26

Свободно за индексиране огледално копие на сайта на правителството

Schtrack! в действие: огледално копие на сайта на правителството, свободен за индексиране…
Schtrack! в действие: огледално копие на сайта на правителството, свободен за индексиране…

Моят допълнителен принос в кампанията „SEO срещу правителството“ е огледалното копие на правителствение сайт, което вече може да се обхожда безпроблемно от паяците на търсещите машини. Сайтът така или иначе е счупен на повече от едно място, и е пълен провал, но пък това да може да се индексира от Гугъл е една малка победа на научно-техническия прогрес ;) Чудя се, колко време ще им трябва да оправят robots.txt, дали ще смогнат преди изборите ;)

Както и да е, сайтът е http://government.bg.kaloyan.info/, и страниците в огледалното копие се попълват когато се посети съответния линк от сайта: например като посетите началната страница на копието ще се изтегли началната страница на оригинала. Дал съм време за живот на огледалните копия от 12 часа, така че ако информацията не се опреснява често, няма страшно – не е бъг ;) Връзките със „cgi-bin“ в тях са леееко променени, за да се заобиколи недостатък от хостинга (изключване на ScriptAlias „cgi-bin“ или каквато и да е тъм магия), така че и това не е бъг ;)

Скриптът, Schtrack!,  който прави възможно функционирането на огледалното копие, ми се върти в главата някъде от 2004, обаче все нямам време или повод, за да го направя. Е, ето сега се появи добър повод, и резултата е налице. На който му се занимава, може да намери кода на приложението тук (а самото приложение тук), и да си го ползвате за каквото си искате (в рамките на GPL, разбира се).

1 февруари 2009: Една седмица по-късно вече има стотина страници индексирани от огледалото на правителствения сайт, което може да се отбележи като някакъв относителен успех, особено като се има предвид некадърните адреси на сайта (под некадърни разбирайте такива, които не прилагат най-добрите практики, а точно обратното – супер антични). Друг успех е променения robots.txt, който вече позволява индексиране в дълбочина. Хайде да видим колко други неща ще се променият до преди изборите ;)

Миков с пишка

„…Михаил Миков е запален по iPhone. Фоторепортери го засякоха да разяснява предимствата на ябълковия смартфон на свои колеги от правителството…“
„…Михаил Миков е запален по iPhone. Фоторепортери го засякоха да разяснява предимствата на ябълковия смартфон на свои колеги от правителството…“

Добре де, това е ясно на всички – ще е сензация ако Миков няма пишка ;) По-веселото е, че вътрешния министър е технократ, и е в крак с модерните тенденции. Освен, че е осъзнал възможностите в инвестиране в компании от БФБ (в момента не мога да намеря  линка към имуществената му декларация, където се виждат предпочитанията му към Монбат май беше и Алкомет), освен че е разрбрал аджеба как престъпници, криминални елементи, терористи и друга криминална сган си ортуват по „скайпа“, той явно е доволен от новата си придобивка – „айфонче“:

…Добре е да се знае, че версията, която Миков държи в ръката си никога не се е продавала незаключена в USA и на Стария континент. Изключение правят Франция и за кратък период Германия, но версиите, които са отключени от Apple за тези страни работят само с операторите там и не са пригодни за ползване с други оператори. Накратко: ако не прибегнете до хакерски услуги и нe инсталирате на телефона пиратска програма няма как да ползвате този модел на iPhone в България…

Това в цитата горе е едната страна на нещата. Има и друга. Ð’ САЩ натискат Обама да се откаже от смартфона, защото е потенциален проблем със сигурността. Сега, нали си сещате и че и с iPhone-а е същото ;) Не знам кой се е занимавал да „оправя айфона“ на Миков, но ако има инсталиран SSH, и се окаже закачен в същата WiFi мрежа с някой „хакер“, телефона на галфона (Ñ‚.е. министъра) сам ще се разкрачи с default паролата alpine ;) Има ли смелчаци да пробват ?!

А да, и после имало вируси в системата на министреството на вътрешните работи … и единия от тях се казва… а познайте как ;)

PS. А знаете ли повода, при който министър Миков си е развял iPhone-а ? Потъмнената част е от мен:

Вътрешният министър Михаил Миков е отявлен фен на iPhone. Това не скри самият той по време на днешното тържеството по случай Денят на родилната помощ в СБАЛАГ „Майчин дом“ в София.

Просто всичко си е на мястото: вътрешния министър на гости в родилен дом по случай Бабин ден. Това в допълнение на факта, че си играе с този iPhone, който ама 99.995% е „хакнат“ (кракнат, отключен, прецакан, приклатен) за да проработи с нашите мобилни смешници.

Всичко си е на мястото: вътрешен министър празнува Бабин ден, и си играе с хакнат iPhone…
Всичко си е на мястото: вътрешен министър празнува Бабин ден, и си играе с хакнат iPhone…

януари 25

„SEO срещу правителството“

Тази сутрин прочетохинтересен блог пост при Юнуз, който е забелязал едно електронно „извращение“ – сайтът на правителството е забранен за индексиране:

Инструкциите в robots.txt

Това е стандартен файл, който, сложен в основната директория на даден домейн, съдържа инструкции към търсачките какво от съответния сайт да индексират и какво — не. Съдържанието на този файл на сайта на българското правителство е:

User-Agent:*
Disallow:/

Преведено, това означава: “Ако сте търсеща машина, моля напуснете този сайт и не индексирайте неговото съдържание”.

Така се роди и веселата инициатива за показване на SEO среден пръст на правителството.

Една интресна инициатива породена от публикациите в два блога  – Yunuz & Oggin. Накратко - само с един линк от Вашият сайт или блог можете да покажете отношението си към това правителство (а и всички предни в по-новата ни история). Общо взето , продължаваме да си живеем в същият бомбок благодарение на неадекватните действия на хората, които избираме.

Схемата не е нова, има доста забавни примери в световен мащаб. Целта е чрез елементарна SEO техника – множество линкове към даден сайт ( http://www.government.bg/ ) да сочат с определена дума, за да може този сайт да се вдигне максимално високо в резултатите на Google. Съответно думата за сайта на нашето правителство е “Провал” .

Ето най-елементарният код за добавяне в сайта ви

<a href=”http://www.government.bg”>Провал</а>
можете да си го разкрасите както желаете, например с title таг

или просто добавете линка към  http://www.government.bg/ в блога си с заглавие Провал

Сега, няколко часа по-късно, вече има и Facebook група на инициативата, „SEO срещу правителството“ ;)

Как вие може да помогнете ? Ако имате сайт, поставете връзка към www.government.bg с текст „провал“. Може да е в блог пост, може да е в блогрола, може да е в подписа ви за форумите, които използвате … важното е да има повече връзки ;)

януари 22

Favit е вече онлайн (официално и за всички)

Днес намерих малко време да си погледна статистиките на блога, и в реферерите видях, че Favit са вече онлайн. По-точно те отдавна са онлайн, но бяха в нещо като private alpha, а сега май са public beta.

е проект, за който се писа за първи път лятото на миналата година, когато се разбра, че е четвъртото допълнение портфолиото на фонда . По моето скромно мнение за половин година „Интерактив Медия“ са свършили страхотна работа, която може сега да видите сами.

PS. Ето повече за откриването от блога на Favit:

януари 10

Транслитерация, МДААР, блог коментари и т.н.

Ето какво получих преди малко като коментар на поста за идеята за глоби  за неправилна транслитерация. Понеже е много обширен, публикувам коментара като самостоятелен пост.

Уважаеми Калоян,
Тъй като се интересувате от темата за транслитерацията и от публикувания коментар на г-н Делян Делчев по темата, счетохме, че може да представлява интерес за Вас писмото, което днес изпратихме до него:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДЕЛЧЕВ,

Внимателно прочетохме Вашия коментар за Закона за транслитерация, публикуван в блога Ви през декември 2008 г. Запознахме се и с инициираната от Вас петиция „Граждани против транслитерацията” на сайта http://www.bgpetition.com. Бихме искали да изразим своето мнение по Вашата позиция и да изясним някои неточности, от които произлиза и неодобрението Ви към системата за транслитерация.

1. Проектът „Разбираема България” на Министерството на държавната администрация и административната реформа и Института за български език при Българската академия на науките беше създаден през 2006 г. с цел да бъде премахнат хаосът в изписването с латински букви на българските населени места, географски и културно-исторически обекти. Този проект няма за цел да латинизира страната ни или да замени кирилицата с латиница. По него бяха установени ясни и твърди правила за транслитерация на българските имена на латиница и още през 2006 г. с приемането на поредица нормативни актове разработените общи правила станаха задължителни за всички физически и юридически лица. Правилата за транслитерация се отнасят до еднозначното предаване на латиница на български географски имена, имена на исторически личности и имена на културно-исторически обекти. Правилата бяха приети след широка обществена дискусия с участието на езиковеди, журналисти, общественици и други. Общото виждане на специалистите беше, че коректното изписване на латиница е въпрос на уважение към българския език и култура. Това беше началото на една важна стъпка, която предприехме в изграждането на доверие и по-добър имидж на страната ни пред нашите чуждестранни партньори.

2. Законът за транслитерация не се отнася до собствените имена на хора. Изписването на тези имена на латиница е регламентирано в Правилника за издаване на българските документи за самоличност на МВР. Всеки гражданин има възможност при първоначално издаване на лични документи да посочи предпочитания от него начин на изписване на латиница. Единствено от него зависи дали ще избере да следва правилата на системата за транслитериране или, по някакви съображения, ще запази досегашните си документи. Правилата в този случай имат препоръчителен характер, но ако се спазват би могъл да се избегне един реално срещан проблем, при който баща и син не могат да докажат роднинската си връзка, по време на пътуване например, защото фамилното им име е изписано по различен начин на латиница. Уверяваме Ви, колкото и куриозно да звучи, при нас са постъпвали сигнали за такива случаи.

3. По отношение на множеството изключения, за които споменавате, трябва да уточним, че единственото изключение, което фигурира в правилата за транслитерация, се отнася до изписването и предаването на латиница на името на българската държава – Bulgaria. Тук става дума за вековна традиция в изписването, започнала с първите карти и твърдо установена през Средновековието.
Няма никакви други изключения в правилата. И точно това е целта – да се приеме и спазва единен стандарт. Вие посочвате Sofia като изключение. Всъщност опростеното предаване на латиница на буквеното съчетание „ия”, когато е в края на думата, е част от общите правила, а не изключение специално за името на столицата ни. Както е описано в таблицата за транслитерация, винаги „ия” в края на думата се транслитерира като „ia”: Sofia, Provadia, Mizia, Dolna Mitropolia и други.

4. Във връзка с имената от чужд произход Ви обръщаме внимание, че е установено те да се изписват така, както е прието в съответната държава. Изключително подходящи примери в този случай са изписването на латиница на град Солун – Тhessaloniki, както и на Джордж Вашингтон – George Washington. Това важи и за всички други имена с подобен произход като: Джеймс Баучер – James Bourchier, Жолио Кюри – Joliot-Curie, Фритьоф Нансен – Fridtjof Nansen и други. Тук е мястото да обърнем внимание и на снимката на табелата на ул. „Джеймс Баучер” в София, коментирана от потребителите на създадената от Вас група във Facebook. Всъщност това е грешна табела, поставена от Столична община, за която МДААР получи сигнал през юли 2008 г. Веднага изпратихме предписание за необходимите корекции до ръководството на общината, в което им обяснихме, че улицата е кръстена на името на британския журналист Джеймс Дейвид Баучер и на латиница това име трябва да се изпише не автоматично по българската система за транслитерация, а както е в оригинал. Няколко седмици по-късно тази табела беше подменена с нова, вече коректна. Може да видите повече информация за този случай тук: http://www.mdaar.government.bg/news.php?full=667&srch=y.

5. Сайтът за транслитерация, за който говорите, е софтуер, създаден и поддържан от Института за български език. Ð’ него експертите от института са създали огромна база данни от над 30 000 български собствени имена – тя обхваща имената на населените места, географските и културно-историческите обекти, обектите от граското пространство и др. Институтът за български език непрекъснато обогатява тази база данни с нови имена, за да е тя максимално изчерпателна и полезна за потребителите.
В своята публикация посочвате, че сте въвели произволно име и системата е отчела, че то не фигурира в базата данни. Причините за това могат да бъдат две. Първият вариант е да сте въвели някакво много особено и рядко срещано име, което да е пропуснато в базата данни. В такъв случай за нас ще е полезно да ни посочите това име, за да го добавим в системата. Вториат вариант е да сте въвели дума, която не е собствено име – тогава логично тя не присъства в базата данни. В този случай софтуерът автоматично дава препоръчително изписване в съответствие с общата таблица за транслитерация.

6. Не можем да се съгласим с мнението Ви, че въпросът за транслитерацията е „дребен проблем”. До момента на сайта на МДААР сме получили близо 50 сигнала за грешни табели от различни части на България. Повече информация за това и галерията от грешни табели може да видите тук: http://www.mdaar.government.bg/getbg.php.
По тези сигнали всеки ден подготвяме и изпращаме предписания за необходимите корекции до съответните институции. За съжаление обаче реален резултат получаваме в около половината от случаите. Причината за този неуспех е най-вече в това, че администрациите приемат с нехайство нашите предписания, като едно добро пожелание, което могат да си позволят да пренебрегнат, защото това няма да доведе до санкции. Да, правилата за транслитерация са регламентирани в наредба на МРРБ като задължителни. Но от практиката стана ясно, че когато няма ясен проверяващ, контролиращ и санкциониращ механизъм, резултатите са трудно постижими.
Законът за транслитерация урежда именно това. След приемането му (ако получи одобрение в НС) МДААР ще стане контролиращ орган и предписанията на министерството ще имат задължителен характер. И ако сега при неизпълнение единственото, което можем да направим, е да пратим поредното остро писмо до дадената организация, то със закона МДААР ще има задължението да налага глоби. Считаме, че това ще спомогне за спазването на правилата и въвеждането на ред в изписването на имената.

Надяваме се тези дълги обяснения да са Ви помогнали да се запознаете в повече детайли с темата за транслитерацията. Убедени сме, че има нужда от подобни правила. Факт е, че по българските пътища, по карти и в интернет могат да се видят всевъзможни варианти на имената на български населени места, улици, исторически личности и прочие. Ако за нас, българите, е ясно, че Ruse, Russe, Rouse, Rousse е един и същ град, то за чужденците това едва ли е толкова очевидно. Така страда имиджа на България като атрактивна туристическа дестинация, намалява и доверието от страна на чуждестранни инвеститори и партньори.
Кирилицата е едно от културните богатства на България и с право се гордеем с нея. С приемането ни в Европейския съюз това тя стана третата официална азбука на Общността. Но тази различна графична система създава редица затруднения на хората, използващи други азбуки. И други държави имат подобна практика. Можем да дадем пример с Гърция. Знаете, че тази страна използва гръцка азбука. В същото време обаче в цялата страна указателните табели по междуградски пътища, улици и пр. са изписани както на гръцка, така и на латинска азбука, съгласно установените в Гърция правила за транслитерация. По същия начин в Япония, например, йероглифното писмо върху указателни табели на повечето места е транслитерирано и с латински букви по определена еднозначна система. Това не е израз на неуважение към собствения език и азбука, а просто прагматично решение на възникнала необходимост от по-добро разбиране и ориентиране в днешния глобализиран свят.

С уважение,
Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”
Министерство на държавната администрация и административната реформа

На прима виста това което ме дразни, е начина на публикуване на коментара, като който и да го е писал, се е подписал под удобното „МДААР„, а не с името си – примерно Хараламби Стаматов, младши специалист отдел борба с неправилната транслитерация, или каквото и да е там. От друга страна, който и да се е заел с това от МДААР, заслужават големи похвали и овации на крака за факта, че явно се опитват да са в час, четат интернет и петициите, и заемат една активна позиция за диалог с хората на противоположното мнение.

По темата – това на което не е отговорено (поне аз не го видях в толкова обемния коментар) е следното:

Днес правителството е решило да предложи проектозакон за „Транслитерация”, в който е предвидена глоба и наказания за частни, юридически и държавни лица, в случай, че не се спазва държавното правило за конвертиране на текст от кирилица на латиница. За това се е похвалил личния радетел по въпроса – Николай Василев.

Аз нямам ли право да избера дали фирмата ми ще се казва Bosch, Schablon или Tscheburaschka ? Подобно ограничение е малоумен … фашизъм. Сигурно всички от Русе знаят за историята с писмото от МДААР към проекта за бизнес парк в Русе, където настояваха вместо Rousse да се ползва Ruse. Ето това е точно проявление на горната галфонщина. Като искат, нека да подменят пътните табели, табелите по улицата, паспортите, документите и Ñ‚.н., но откъде накъде ще се бъркат в работата на това как една фирма или един продукт да се изписва на латиница ? Шибана мръсна глупост

PS. Отговорът на Делян Делчев може да намерите тук: