old.kaloyan.info

Ето нещо интересно:

Едва 12,6% от българите използват компютър по време на работа. Това гласи изследване на социалното министерство. България все още е на едно от последните места в Европейския съюз по развитие на информационните технологии на работното място. Най-силно е насищането с компютри при фармацевтите 66,7%, а най-съществено е изоставането в леката промишленост – 5,1% от текстилните предприятия.
Все повече държави от ЕС въвеждат „работата от разстояние“, като развиват информационните технологии и мобилните комуникации. У нас обаче едва 0,3% са на нивото на европейските си колеги. Единствено младите хора от 18 до 35 години успяват да работят не зад бюрата в офиса, а като използват лаптопи и мобилни телефони, сочи изследването. Предимно това са архитекти, преводачи на свободна практика и журналисти.
Застрашителните факти наложиха и един от приоритетите на социалното министерство – обученията и курсовете по информатика и квалификацията на работещите. Правителството предлага средства за всеки работодател, който инвестира в обучението на служителите си.

• http://kaldata.com/comments.php?catid=3&id=36616

Най-много ме изненада водещото място на фармацевтите. Иначе всички знаем какво точно представляват тези курсове по информатика и компютърна грамотност – меко казано, една голяма измишльотина. Вие познавате ли хора преминали теци курсове, които да са ви изненадали с наистина нещо научено ?

Ето отново нещо, което стоя на чернова около две седмици. В блога на Кариери има следния интересен материал, който покрива горе-долу същите неща, които аз споделям за висшето образование по принцип, не само за магистратурите:

Повод за сериозен размисъл е краят на кандидатстудентската кампания в България. Оказа се, че масово местата във ВУЗ-овете остават незаети и то предимно в точните науки, като химия, физика, биология и дори медицина. Те били трудни за усвояване, а след това нямало реализация, обясняват ректорите. Но отказват да закрият нежеланите специалности и си запазват броя преподаватели и учебни планове заради акредитации.

• http://karieri.bg/show/?storyid=543513

Хайде да кажем нещата с истинските им имена: „отказват да закрият нежеланите специалности и си запазват броя преподаватели и учебни планове заради акредитации“ не означава точно това ;) Да не почвам неща, за които съм говорил толкова често, и да се върнем върху това колко е полезен престоя в университетите, особенно за магистратурите.  Ето изброените причини, защо магистратурите са „път към никъде“:

1. Магистърските степени са твърде голяма инвестиция за бързо променящ се пазар на труда. Такава инвестиция си заслужава само ако цял живот работиш това, за което си учил. Но на повечето от нас днес ни се налага да сменяме кариерния път по няколко пъти в живота.

Добро наблюдение, ако наистина магистратурите наистина ви помагат да научите нещо ново за работата, която искате да работите. Имам близки наблюдения върху магистратурите в два университета, и мога да кажа, че нещата са много размити. Обикновенно само някой от предметите наистина помагат професионално, докато другита се за пълнеж и „хорариум“ на преподавателите, така че да вземат по-големи заплати. Също така само част от преподавателите осъзнават какво правят, и си гледат горе-долу съвестно работата, като сечението между „смислените предмети“ и „съвестните проподаватели“ и много тясно.

2. Висшето училище вече не е входен билет за бизнеса. Преди време MBA дипломата е била задължителна, за да влезеш в света на големия бизнес. Сега е необходима само, за да се изкачваш нагоре в йерархията. Когато те повишат обаче установяваш, че останалите са стигнали до същото ниво и без MBA.

Не само с MBA е така, ами и с която и да е магистратура. Разбира се, аз говора за България, защото нямам други наблюдения. Обикновенно хората, които се бият в гърдите с академичните си „постижения“ са някакви некадърници с болни амбиции. Моито наблюдения са, че точно на тези хора така или иначе не им минава номера пред „бизнеса“, заради това отново се връщат  да „живуркат“ в университетите. Има много редки изключения, които са толкова ярки, че супер точно се вписват в клишето „изключението доказва правилото“.

3. Изборът на университетска специалност изисква от теб да знаеш какво ще те направи щастлив, преди дори да си го опитал. Само че най-добрият начин да установиш това е принципът на пробата и грешката. Иначе рискуваш да насочиш твърде много енергия в неподходяща посока.

Това е написано така, все едно качеството на обучението в университета е  постоянно и високо, и просто от тебе зависи да си избереш правилния коридор за бягане. Да, ама не ;) Това, което аз съм виждал, са хора, с правилен и мотивиран избор на „специалност“, но разочаровани от посредствеността на университета. Аз съм в тази бройка.

4. Магистърското образование по-скоро затваря врати, а не ги отваря. Можеш ли да предвидиш по време на студентския живот, че ще държиш на неща като баланса между работа и личен живот? И ще може ли професията, за която учиш, да ти го осигури?

Това е малко наивен поглед върху нещата. Не вярвам, че има толково много хора с подобен „план“, още по-малко пък които са го изпълнили.

5. Ако не използваш университетската си степен, спадаш по-скоро към безработните. Тъй като не можеш да намериш работа по специалността , след като завършиш започваш да кандидатстваш за позиции, които са доста далеч от това, за което си учил. Търсиш нещо само за да се хванеш на работа. А никой работодател не иска да бъде твоят „отчаян избор“.

Съжелявам, обаче това е попадение в десятката. Много точно за ситуацията с висшето образование в България. Много малко хора „работят“ по специалността си, и е постижение дори само ако това което работиш в момента се „допира“ до същата област като висшата специализациа, която си завършил.

6. Продължаващото обучение е продължение на детството. В него можеш да получиш много високи оценки от преподавателите, но в трудовия свят похвалите не валят. Домашните се пишат лесно, но е трудно да създадеш и изпълняваш свои собствени задачи, което е неизменна част от живота на възрастните. Така университетът може да се превърне в комфортно място, където само си въобразяваш, че си разбрал какво ще правиш през останалата част от живота.

Именно заради това, двете неща трябва да вървят ръка за ръка. За разлика от всяко друго училище, университетите и особенон магистратурите трябва да те направят тесен специалист, и това просто няма как да стане без практита. Отново хиляди пъти съм писал и говорил за това, че висшето образование е откъснато от бизнеса, и така се произвеждат некачествени, и никому ненужни кадри. Какъвто и да е стаж, в каквато и да е фирма, е незаменим опит, защото наред с нещата тясно свързани със специалноста си, ти ще придобиеш и социален опит: да работиш в екип, да имаш началник, да поемаш отговорности, да работиш по план, да даваш отчети и Ñ‚.н. и Ñ‚.н. Това просто не веждам как може да го научиш в „бизнес-стерилния“ академичен свят.

7. При хората, които не са направили избор за кариера, а следват пътя на родителите си, университетът само ще отложи превръщането им във възрастни индивиди със собствени решения.

За радост, аз не познавам такива хора.

Това са признаците от статията. Не знам като цяло написаните там неща в глобален и световен мащаб ли са, или конкретно български, но аз виждам много общи неща с българското висше образование. Или поне тези му проявления, в които аз съм бил намесен.

А вие загубихте или спечелихте от времето, прекарано в университета?

Определено спечелих, но това няма нищо общо с университета. Университетът е среда, в която има много хора с подобно на твоето мислене и подобни интереси. Така там се запознаваш с много умни и кадърни хора (главно студенти, рядко някой преподавател), с които иначе трудно би имал социален контакт. Тези ми връзки и социални контакти сега са ми много повече полезни, отколкото псевдо формата на висше образование, пред които преминах.

Сега, ето някои от коментарите към статията, които ми харесаха. Първият е от Делян Делчев:

Аз бих казал, че по скоро загубих от престоя си в университета, макар да учех това, което исках и да работя и успях да си намеря работа паралелно на ученето. Бързо се установи сериозната разлика между това, което се учи и действителността, много бързо се установи, че и преподавателите ми не познаваха особено добре материала и в един момент ученето започна сериозно да ми тежи. А нямаше как да не работя, тъй като не можех да се издържам, нито да издържам самото си учене. Пред избор – работа или учене, избора е изключително безспорен без значение качествата и резултата от ученето – просто работата е небходимо условие и за ученето, а ученето не бе необходимо условие за работата.

Вторият е анонимен:

Общо взето има нещо вярно в написаното. Който иска да работи, да се развива и да прави пари не можеш да го спреш, със или без университет той пак ще се оправи.
Обратното също е вярно ако някой е тъп (такива господ дал бол) и 10 висши да завърши пак ще се провали.
Иначе ако въпроса е за или против българското висше обрзование отговора е твърдо НЕ. Не се хабете, освен че е загуба на време, може перманентно да ви увреди психиката и начина на мислене, последствията са непредсказуеми. Който иска да учи да се развива и да стане човек задължително навън от възможно най-ранна възраст. И никакво връщане назад.

За финал, ако сте прочели коментарите, ще видите колко много се критикува „превода“ на статията. Наистина написаното се разминава като превод от оригинала, но според мен това е опит да се напасне за нашата действителност, за българската система, за нашата извратена форма на висше образование. Не само системите са различни, но и реалностите, а и начина на мислене на хората. За момента ни видях нито един коментар от някой представител на някое учебно заведение да обори нещата написани в статията, което за мен е просто поредното доказателство, че … абе (уморих се да го повтарям), вие си знаете. Шибана мръсна глупост.

Ето нещо, което много ми хареса. Първо, Явор и Станислав от Svejo.net са супер, много работят за подобрения върху проекта, пускат често упгрейди и ъпдейти, и просто изпъкват на фона на всички други изостанали проекти от българския интернет. Поне аз не се сещам за друг толко активно развиващ се проект. Второ, Боян Юруков е един от най-дейните блогъри в БГ „блог-пространството“ (да не казвам блогосфера, че я отъждествяват само с проекта на Икономедия), пише интересно, редовно, и е една позиция над мен в ТопБлогЛог ;) Сега, интересния момент – Боян е пуснал пост с няклоко наистина интересни, и добре описани предложения за подобрения на Свежо.нет :

След бъга с бутона за гласуване на Свежо реших да обобщя идеите ми за сайта, които съм пръснал в различни коментари из българската Блогосфера. Съдейки по светкавичната им реакция вчера мисля, че ще откликнат на съветите ми бързо. Идеите ми се въртят основно около по-добра интеграция с блоговете и функционалността на сайта.

…Първата е да направят собствена Блогосфера. Може да я кръстите Свежосфера.

…Втория вариант ще е по-коректен и това е второто ми предложение към Свежо – рейтинг на блоговете.

…Всъщност тази класация трябва да стане “Блог на седмицата”, защото сами виждате, че няма достатъчно известни блогове, за да ги въртите всеки ден.

…От функционална гледна точка вече предложих да се добави api към сайта по подобие на това на Facebook и Flickr. Според възможностите му, api-то ще позволи всеки да си направи собствени бутони за гласуване.

…Едно предложение свързано и с api-то и с интеграцията с блогове е пренасянето на коментари. Ако api-то го позволява, може когато се появи коментар в Свежо, той да се копира и в коментарите на блогът, където е оригиналната статия.

…Ще е хубаво също така да се включи поддръжка за аватари от Gravatar. Вече има OpenID и това е много добра стъпка напред.

• http://yurukov.net/blog/2008/09/08/predlojenia_kym_svejo/

Задължително прочетете и коментарите. Сега, кое му е толкова готиното ? Ами непосредствеността, с която става всичко! Много малко хора отделят време, за да предложат как да се подобри услуга, която ползват всеки ден, и просто се носят по течението. От друга страна, много от хората, занимаващи се с подобни проекти, си придават едно високомерие и комуникират с една  в много случаи нескрита арогантност. Тук обаче е точно обратното. Вземета тези ситуация за пример, и ако имате предложения към любима услуга или сайт, не се притенявайте да им пишете, а ако вие се занимавате с даден проект, бъдете винаги толко отворени и отзивчиви, колкото Станислав и Явор. Аз самия покрай работата с приставката за Svejo.net бутони съм изключително доволен от тях.

Ами, продължавайте все така. Да пожелаем успех на Боян, Явор и Станислав, и да видим какво е стане ;)

Русенски университет „А. Кънчев”

Diploma.bg

Ето най-накрая нещо, което аз определям като пизитивна новина за Русенкият Университет:

От утре започва реализацията на проекта „Адаптиране на студентите от Русенски университет „А. Кънчев” към реален производствен процес чрез провеждане на студентски практики във фирми“. Ръководител на проекта е доц. Божидар Колев… Проектът, който ще се реализира през 2008 и 2009 година, цели:
Повишаване качеството на образование на студентите, чрез интегрирането им в реална работна среда и осъзнаване от самите тях на потребността от придобитите умения и знания във ВУЗ.
Насърчаване на развитието на сектора на социалната икономика, чрез по-високо качество на работната сила и участието на студентите в производствен цикъл.
Повишаване на конкурентността на младите специалисти при професионалната им реализация след завършване на висше образование.

• http://ruseinfo.net/news_43111.html

За съжаление, единствено пише за стажове в Регионалния исторически музей. Както и да е – това е едно от нещата, които аз виждам като стъпка в правилната посока. Стига само да са сериозни, и да не опорочат работата – аз опеределено виждам потенциал в такова начинание. Спомняте ли си вие как карахте „стажовете“ в университета ? Аз си спомням, и беше истинска порнография – никой не прави абсолютно нищо, и накрая всички успяхме да си намерим „бележки“ за стаж. Айде нека кажем, че тогава „времената бяха други“ (въпреки че беше само преди 5-6 години), и все пак, всеки студент сам да търси къде да се кара стажа изглежда глупаво, и е като измиване на ръцете – може ли един студент да се мери по връзки и контакти с Университета ? А пък ако един университет няма връзки с бизнеса, то тогава е егати университета ;) Абе … имат връзки, всички сме ги виждали, особено ако трябва да се оправи някоя оценка, или да се ходатайства за някое протеже. Както и да е, май се отклонявам от „позитивното“ ;) Идеята ми е, че много по-добре ще е студентите да си карат стажовете в „истински“ фирми.

Богомил „Бого“ Шопов

Богомил е наистина един от двигателите на българския интернет в момента в най-публичната му форма. Току що върнал се от отпуска, и днес вече публикува няколко поста за неща, които стават в момента, или предстоящи събития, като конфепенцията по сигурността, и участието ме тази вечер на живо в „Булевард България“ по Re:TV.

Обратно на темата. Да не се отекчаваме взаимно да разказвам отново историята около „Опасните“, и това, колко се излагат комунягите и подопечната им политическа полиция, известна като ДАНС (както каза Велислав, А-то и Н-то са за благозвучие, и всъщност това си е старата ДС). Като всички „горещи“ теми, и тази поляризира мненията, и породи много коментари. Обаче сигурно много малко са хората, които си дават сметка в какво точно се изразява борбата с анонимността в интернет, и не само. Ето защо, отделете малко време и прочетете ето този материал:

Новото име на досието ще е социограма. Всеки както знаем по време на тоталитарното управление и имал досие или е събирана някаква информация за него по всякакви канали. С напредване на технологиите, това става все по-лесно и служителите на ДС 2.0 (ДАНС, МВР и всякакви други) ще могат лесно да събират всичко за нас и да правят социограми на всеки български гражданин.

• http://svobodata.org/99

Наистна звучи като продължение на 1984, нали ? Това е много, ама много голяма шибана мръсна глупост. Няма да ви подканям да подкрепяте инициативата „Свобода, а не страх“ (въпреки, че ще е супер да напишете нещо като това мнение на Красьо), нито да я отричате. Просто прочете материала за социограмата и имайте едно на ум.

Ето какво видиях преди малко, когато се опитах да инсталирам Google Chrome на лаптопа вкъщи:

Направо зяпнах, като го видях. Опитах пак, и всичко мина гладко, но все още ми е интересно как така изведнъж Google Chrome се оказа „потенциално опасен“.

Отворени бяха ценовите оферти нa допуснатите участници в обществената поръчка за сертифициране на системи за управление…

Ето още нещо интересно от TechNews.bg:

В МДААР отвориха ценовите оферти на участниците в обществената поръчка за сертифициране на системи за управление в избрани администрации.
204 400 лева без ДДС е предложената от „Бюро Веритас – Варна” цена, а 292 903 лева е предложил вторият допуснат участник „СЖС България” по първата обособена позиция – сертифициране на системи за управление съгласно стандартите ISO 9001:2000, ISO 14001:2004 и ISO 27001:2005 в администрации в Северозападен и Югозападен район.
По втората позиция – сертифициране на системи за управление съгласно ISO в Североизточен и Северен централен район, исканата от „Бюро Веритас – Варна” цена е 252 000 лева, а от „СЖС България” – 426 571 лева.
Тъй като има 30% разлика между ценовите предложения на двамата участници и в двете позиции, Законът за обществените поръчки изисква комисията да пожелае писмена обосновка от участника, предложил по-ниската цена.
199 500 лева е цената на „Бюро Веритас – Варна” за третата обособена позиция – сертифициране на системи за управление съгласно ISO в Югоизточния и Южния централен район.
Проектът за управление на качеството в администрацията се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативната програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз.

• http://technews.bg/info.php?id=9606

Хех, на мен ще ми е интересна и „обосновката“ за по-високите оферти – да не би те да са необосновано надути ;)

Ето ги „най-опасните“ в България …

Антон Станков

Ех, „администрацията“, във всичките и форми, правителство, агенции и Ñ‚.н., не може да се оправи с новите технологии и за всички е очевдно, колко са първобитни във всяко ИТ отношение. Дай им на тях да правят „прозрачни“ търгове, и „работещи“ системи, които се дънят супер често, но пък винаги са им виновни или хакери, или голямо преторварне (дежурните оправдания). От тази седмица има нова причина за подигравки – въпреки, че не разбират новите технологии, вече започват да ги забраняват. Сигурно вече всички са прочели историята с „Опасните“, но за момента най-доброто обощение на абсурдността на „борбата с анонимността в интернет“ като основна задача на ДАНС, прочетох при Иван Бедров:

Държавната агенция „Национална сигурност“ се заема с анонимността в интернет като своя най-важна задача. Прочетох го в Mediapool, Фокус и на разни други места.

Поех си дълбоко въздух. Задържах. Издишах и се постарах да не избухна веднага. Постарах се и затова не успях да видя дали ще избухна в смях или в неконтролируемо псуване.

На първо четене ги оценявам като идиоти. На второ четене обаче ми става жал. Тъжни, ококорени, глупави очи на агенти с милиционерски души. Не им е лесно.

Питате ли се какво е било в душите на професионалните машинописки, когато са се появили първите компютри? Макар и Правец 8 или 16.

Сблъсъкът с непознатото ражда параноя.

А цялата работа започна, защото се появи сайтът „Опасните„, който публикува голяма част от това, за което говорят хората по улиците. Уж добре информирани източници, с ченгеджийски подробности, жълтении за президента и други силни другари.

И държавата се изправи като гора от стомана. Срещу един сайт. И реши да се бори срещу анонимността в интернет.

И понеже напоследък другарите са тръгнали да раздават етикета „антибългарски“ наляво и надясно, крайно време е да обяват интернета за антибългарски.

И да потърсят братска помощ от Китай, Беларус, Куба, Русия и други свободни и демократични държави.

П.П. – Няма да ви стане играта. Нали знаете, че едно 16г. момче може да направи стотина сайтове, които всичките ви милиционери на куп не могат да разкрият.

• http://ivanbedrov.blogspot.com/2008/09/blog-post.html

Егати интернета, егани чудото. Май на всички вече става ясно, че ДАНС не е българското ФБР, а българската политическа полиция. Супер жалки и безполезни. Всички знаят, че Първанов е „Гоце“ (а и не само това), и не ни трябват нито „Опасните“, нито анонимността в интернет, за да сме наясно с това какво точно преставлява. Забраняване на анонимността днес, утре кой знай коя глупост а ла Големия брат и 1984. ДАНС – е това вече е шибана мръсна глупост.

Стане ли дума за компютри и търгове на държавната администрация, в която и да  е форма, и първото нещо за което се сещам, е „далавера“. Не знам дали това говори лошо за мен, или за държавната администрация ;) Както и да е,  вчера  прочетох нещно ново за поредния търг:

Министерство на финансите обяви търг за компютъризация на митническата администрация. Обществената поръчка с прогнозна стойност 2 милиона евро съответства на нормативните промени в ЕС в областта на електронните митници.
Българската система за електронни митници ще бъде финансирана от програма ФАР.
Консултантът, нает по този договор, трябва да разработи системата, да я въведе в експлоатация и да обучи потребители и администратори за работа с нея. При необходимост ще извършва корективни дейности през гаранционния период.
Кандидатите за изпълнители в търга имат срок до 6 октомври да подадат своите оферти. Гаранцията за участие е в размер на 30 000 лева.
От участниците се изисква да имат минимален документално доказан общ оборот от дейността или доход за предходните три финансови години 10 милиона лева.
Друго условие към кандидатите е да са изпълнявали договори, сходни с предмета на настоящата поръчка, през последните 3 години на обща стойност не по-малко от 4 милиона лева. Под “сходни” следва да се разбират договори за услуги, свързани с разработка на софтуер: уеб базирани приложения, обектно ориентиран бизнес и системен анализ и дизайн, UML, JEE и XML.

• http://technews.bg/info.php?id=9600

Интересни изисквания, нали ;) Както и да е – ами, не следим какво ще стане. Дано само пак да не излезе някоя … шибана мръсна глупост.

Мария Мургина

Дневник

Наистина прогреса и новите технологии са нещо много трудно за нашата администрацията. Ето какво пеши в-к Сега за поредната издънка:

Сериозни проблеми със сървърите на Националната агенция за приходите (НАП) блокираха вчера подаването на Интрастат декларации. Това изнерви счетоводителите на хиляди фирми, които всеки месец до 10-о число са длъжни да се отчитат пред данъчните за търговията си със страни-членки на ЕС. Това е поредният срив на компютърната система на данъчните.

Тези документи се подават само чрез интернет. От 18 август бе внедрена нова информационна система за Интрастат и през септември на практика е прощъпалникът й. Още преди няколко дни обаче фирмите разбират, че не могат да ползват системата. „От 2 дни се опитваме да влезем в нея, но не успяваме“, заяви Румен Обрешков от Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия.

НАП потвърди, че действително има проблем и той се дължи на повишеното натоварване. „Системата не е спирала да работи и да приема декларации. Проблемът е, че не го прави през цялото време“, обясниха хората на Мария Мургина. Затова счетоводителите бяха посъветвани при попълване да работят с офлайн приложението, а да влизат в сайта само за подаване.

Гръцката фирма, разработила програмата, ще трябва да си поправи грешките. Тепърва ще се мисли как ще се процедира, ако фирмите пропуснат не по своя вина да си подадат декларациите в срок. Заради проблемите НАП осигурява извънредни консултации през почивните дни.

От началото на годината много сериозен стана проблемът с погрешните данни за данъчните и осигурителните задължения в системата на НАП, заяви още Румен Обрешков. „Постоянно излизат задължения, които фирмите изобщо не дължат. След това започва сверяване на документи и въпреки това проблемът не се решава“, поясни той. Счетоводителка сподели, че й се наложило да плати несъществуващи задължения само за да започне данъчна ревизия, която да удостовери, че фирмата си е платила задълженията. След това сумата й била възстановена като надвнесен данък.

• http://segabg.com/online/article.asp?issueid=3077&sectionid=3&id=0000601

Дежурните оправдания – или са ги хакнали, или голямото натоварване. Много, ама много банално оправдание: те да не би да са мислили, че никой няма да използва електронните алтернативи за работа с данъчните ? За какво натовармане е запланувана системата аджеба ? Как са го проектирали това нещо ? Сигурно са си мислили, че едва ли повече от двеста човека ще се възползват от новата възможност, само че това, че те не разбират новите технологии, и предпочитат да потъват в листоядна старомодна бюрокрация, не означава че бизнеса няма да предпочете по-модерното и време-спестяващо решение, каквото по принцип са всички електронни услуги предлагани от държавната администрация. Очевидно не е така – грижи и нерви ще има и онлайн, и офлайн. Шибана мръсна глупост.