old.kaloyan.info

Това с червената шизофрения прави все по-голямо впечетление. Не само на ограничени стереотипни инжинире като мен, ами на и на всякакви други „интернет гущери“. Ето интиресен коментар от Свилен Милев за Блудлуджа Бузлуджа:

…Гледах репортажа в централните новини на БТВ и педерастията беше пълна – Станишев върти плочи, онзи от R.E.D. се маскирал като Че Гевара и се хили като зелка, а на поляната няма и 200 души – коя червена бабичка денси на електро, то си е готов тромбофлебит това…

…Не мога да приема електронна музика да озвучава евтини партийни събития. И да се правим че Сталин, ГУЛаг и няколко милиона трупа никога не са съществували. Ð’ името на един хонорар. Deep Zone са си дупедавци, Балтазар го уважавам, щото поне никога не се е крил, ама другите в лайнъпа нищо не ги извинява. Кое хаус парче е написано за възхвала на руската деспотична партия и за техните 100-годиши дистрибутори в България? Да си пускат пионерските химнове и да маршируват, в нашата рода имаме 1 убит и един “Белене”…

• http://nname.org/2008/08/16/…хаус-парти/

Май тези, които им обръщаме внимание са повече, отколкото самите неR.E.D.овници. И като всички луди (да ме прощават „нормалните“ луди), не осъзнават колко са зле. Жалка картинка. Шибана мръсна глупост.

Снимката е от тук – прочетете коментарите, ще видите, че са по-интересни от написаното за Бузлуджа 2008.

Тези малоумните със социалната мрежа за комуняги ми изглеждат все по-жалки и по-жалки. Телевизионна реклама, билбордове (по думите на Любомир), тъпи прес-рилийзи за още по-тъпите им флаш игри като последната им олигофрения за кафето на Юруков, експлоатиране на първосигнална комунистическа пропаганда като кръвожадния „Че“ и в крайна сметка какво … въздух под налягане. Цялата тази дъндания и никакъв резултат.

Сега, как го разбрах това нещо – ами погледнах им брояча на посещенията. Шумните неR.E.D.овници се оказаха доста свенливи по отношение на броя на посетителите, и са си заключили брояча на Tyxo. Обаче, вси пак, има класации по категориите в които е записан сайта, така че въпреки че не може да се гледат детайлните статистики за трафика, то поне може да се видят обощени данни:

Жалката реалност на неR.E.D.овните

Смешно нали ? Супер мижави и жалки 200 и няколко посещения, от които може едан част са от хора, любопитни да видят шизофренията на „червените“. За сравнение, 200-250 посещения правят по-безинтересните блогове в Блогосферата на Дневник. Иван Бедров има повече посещения на блога си, а не разполага с такива „мощна“ пропаганда. Богомил прави повече. Петър Стойков прави повече.

Жалката реалност на неR.E.D.овните

… е тъпанарския ник на Ивелин Николов от „социалната мрежа“ за комуняги. Това е поредната простотия, която изтече по интернета. Този е егати смешника, и му се чудя на болния ентусиазъм да се вре онлайн. Преди цензурираше коментарите във форума на БСП (ако трябва да се съди по думите на отлюспен „червен“ общински съветник), а сега разбираш ли, с „младите“ се опитва да открива топлата вода и колелото, обаче само повече се излагат колко са жалки и неR.E.D.овни:

• http://chichoivo.redfen.net/

Човекът избива типичните първобитни интернет комплекси, ако се съди от бозите, които съчинява онлайн, или от ето тази откровенно комплексарска снимка:

За момента в Русе заразата не е плъзнала още, и има само 7 нахапани от комунистическия бяс. Шибана мръсна глупост.

Благодарение на „Икономика.орг“ прочетох за ето това интересно проучване:

…Първоначално изпратихме всички заявления по електронна поща. Решихме да ги изпратим по този начин, за да тестваме до каква степен въпросните институции имат практика да отговорят на електронни заявления. Както е известно, в чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ е предвидена възможност за подаване на такива заявления: заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път, при условия, определени от съответния орган. Оказа се, че отговорът на електронно заявление е сериозен проблем за преобладаващата част от институциите. На практика по този начин получихме отговори само от 4 държавни органа: Министерство на финансите, Министерство на извънредните ситуации, Министерство на държавната администрация и административната реформа и Агенцията за социално подпомагане. Що се отнася до останалите: една част от тях приеха електронните заявления, но изпратиха отговорите си по пощата, вместо в мейл, други като Министерство на околната среда и водите, Министерство на външните работи, Агенцията по обществени поръчки, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) и Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) изрично поискаха да изпратим повторно заявленията си, този път по пощата, като условие за тяхното разглеждане. Ð’ два от последните случаи, „дори“ бяха склонни да ни предоставят информация и по този начин, стига да си подпишем електронното заявление с електронен подпис. С което пък ние не се съгласихме…

…Няколко извода, вместо препоръки: Електронната поща пътува по-бързо и е по-евтина от обикновената.(Моля ви, използвайте я!)…

• http://aip-bg.org/bulletin/55/01.htm

Явно адвиминстацията са супер захлюпени и закостенели бюрократи. Бpаво на малкото, които се опитват да са в крак с времето, и оборват твърдението, че технологично сме 10 години назад и 5 встрани.

Тодор Христов отново има интересна идея – хайде да видим какво обядваме ;) За съжаление видях написаното чак сега, и днес няма да мога да се справя със снимка, а пък и обядвах много рано. Днес май няма и да вечерям, защото след една малко „гости“ което спретнахме в къщи просто не ми се яде повече ;)

Както и да е, разбирам че фокуса не пада върху какво ядете по принцип, ами в ситуациите причинени от „компютъра“:

Замислих се… какво ли обядват другите блогъри, като мен, когато имат идеи или информация, която искат да споделят с останалите и не намират време да седнат на един нормален обяд?

• http://www.alabala.org/872.html

Темата е интересна, и не само в рамките на „компютърното хранене“, ами и по принцип. Сигурно ще седна да напиша нещо по-„снимково“ в понеделник, когато е работен ден и наистина ще прекарам много време пред компютъра. През почивните дни гледам да си почивам, и компютъра е главно за гледане на филми, и за четене. Всъщност не толкова компютъра, ами iPhone-а, който е супер удобен за ползване навсякъде с теб – ама и това е тема за друг, дълъг пост. Както и да е – снимките ще са в понеделник ;)

Като цяло нямам такива ситуации при които да не мога да се отлепя от компютъра. Сутрин закусваме двамата с приятелката ми преди тя да отиде на работа (към 9:00), след това аз се помотавам, докато не започвам работа към 12:00. Към 14:00 обядваме обратно вкъщи, и почти винаги е нормален, истински обяд. Ð’ редките случаи в които сготвената храна е свършила аз доказвам колко съм бърз в пригответо на „ергенския ми специалитет“ – омлет с чушки ;) Няма много търговски вид, обаче пък ухае супер съблазняващо от чушките, и досега не ни е умръзнал когато се спасяваме с него. От време на време – може би един-два пъти в месеца – правим „чаени“ обяди, които въобще не са обяди, защото се пие чай и се яде нещо бисквитено. Вечеряме много леко, защото става много късно – понеже свършваме работа по различно време: единия в 18:30, а другия след 20:30 – и е вече малко късно за ядене когато се съберем и двамата вкъщи.

Преди около година обядвахме навън, но крьчмите нещо много се развалиха – готвят вече с по-малко старание, сервират порции с по-малък грамаж, и надуват цените. Заради това започнахме да обядваме вкъщи – поне това е едно от малкото преимущества на това да работиш от у дома ;) Обикновенно идва и колегата Тошо, който сега е в Германия, и сигурно си обядва сам ;) За да не мине съвсем без снимка, ето една „въглехидратна бомба“, която си спретнахме по случай празника на програмистите:

Ден на програмиста

Ето нещо интересно за всички „отворени програмисти“, занимаващи се с уеб. Това е едно детайлно сравнение между две от най-популярните платформи (аджеба как е фреймуърк на български) – CodeIgniter и Zend Framework. Като цяло споделям впечетленията на автора, и донякъде изводите. Аз също смятам, че съм пристрастен, но пък това не пречи да съм критичен ;) Това, че старта с CodeIgniter е по-лесен буди леко съмнение в мен, след като автора признава че му е фен и го използва активно – преценката му за това дали е лесно да се работи с тази платформа може би е изкривен. Както и да е – прочетете материала:

• http://avnetlabs.com/…niter-vs-zend-framework

Много ми хареса коментара на Уил Синклер, който е текущия ръководител на Zend Framework проекта. Супер е да видиш някой да отделя толкова детайлно внимание на информацията, която се публикува за работата им. Въпреки че имам лоши впечетления за последните няколко „етапа“ от развитието на проекта (за което ще пиша друг път), статията като цяло много добре улавя силните страни на Zend Framework. С CodeIgniter просто нямам достатъчно опит.

Благодарение на Веселин, преди малко станах свидетел на поредната издънка (на този адрес):

Sony Ericsson  в българската си част май не внимава в картинката…

Да подскажа – погледнете заглавието. Днес си говорихме с него за българска версия на Daily WTF. Знам, че сме заети, и че ще докладваме 5 изцепки, и там ще ни свърши ентусиазма, но пък с подобни уеб издънки от българския интернет май ще има с какво да го запълваме ;) Ето и Богомил забелязва такива неща:

• http://www.bogomil.info/1536/

Въпреки 10 годишната си история, никой не е застрахован срещу новобрански грешки, като търсенето в „клубовете“ на Дир.бг:

Диренето на Дир.бг се дъни…

Диренето на Дир.бг се дъни…

Ако още не сте го забелязали, преди подчертаващото тире се вмъква наклонена черта – и това като се повтори няколко пъти, съответно се натрупват няколко наклонени. Ами, на всеки се случва ;)

Сега обнових Woopra инсталацията, и виждам че имам 8 човека онлайн на сайта, което за спорадичен блог като моя е изненадващо много. Погледнах, и видях че всички са дошли от „Клуб Програмисти“ на Дир.бг:

• http://clubs.dir.bg/…ers&Number=1949197772

Там, както може би сте видяли, са решили да обсъдят написаното от мен за „отворените програмисти„. За коментарите ще напиша нещо като станат малко повече, че сега е много рехаво всичко (в момента са 6 „реплики“). Интересното беше поведението на посетителите, решили да последват линка от темата на форума и да прочетат какво съм написал: почти всички 50-60 човека са прочели написаното (поне така изглежда – съдя по времето прекарано на тази страница), и след това са отворили CV-то ми, може би за да проверят дали този който ги е написал тези работи разбира за какво говори … Лошо няма, много логично поведение, много типично за програмисти ;) Иначе интересен линкбейт, а ?

Докато „големите“ са заето са ди мерят едикакво си в това кой колко посещения има, колко реклами показва и Ñ‚.н., няма кой да се опита да направи една „стъкмистика“ за истинската картина на българските блогове. Изключение е Веселин, и неговия проект TopBlogLog, който съм сигурен няма нужда от представяне и е достатъчно популярен. Освен опит за обективно класиране, проекта предоставя и много полезни статистически данни. Допълнително, Веселин публикува в блога си интересни детайли и данни около проекта. Последното е отношението между предпочитаните блог платформи в сайтовете, регистрирани в проекта.

Това, което ми се наби на очи, е че българските решения са отново късогледо-капиталистически, с основен фокус върху това колко реклами могат да покажат, и с колко презареждания могат да се похвалят. Ð’ същото време правят много малко, или почти нищо, за комфорта на пишещите с техните решения. Eй, Блог.бг, Лог.бг, Глог.бг … стяхайте се!

За финал, да пожелаем повече свободно време на Веселин, за да може да продължи с добрата работа върху проекта ;)