old.kaloyan.info

Ð’ нашата сфера на работа освен хора, които програмират (или творят в по-общия смисъл, защотото както дизайнерите, така и уеб-архитектите извършват „креативна дейност“), трябва да има и хора които да ги управляват и за мислят за всички неща които не са свързани с „работенето“ – като подpеждането на персонала по екипи, изграждане и спазване на графиците за разработка и Ñ‚.н. Всички знаем България колко е прочута със IT специалистите си, въпреки че трябва да се съглася със статията за Thumbleweed, че колкото и да са ентусиазирани, на българските програмисти им липсва опит. За съжаление опит липсва и на новите ни project-managers, които се опитват всякакси да го „докарат“ на визия и на поведение, но не и на професионално ниво. Както казва един познат „когатo чуя за професионалисти се сещам за филмовото клише Имаме си работа с професионалист„. Не знам защо, но всички нови project-managers си мислят че за тях е достатъчно да говорят английски и вече са готови за наследници на Бил Гейтс. Професионализмът не е колет, който се получава по пощата от брата, който е зад голямата вода (където всички са професионалисти).

Ако сте се занимавали поне малко с freelancing ще знаете че индийците подбиват много пазара с евтин труд и се пречат на руснаци, украинци, румънци и не на последно място българи, които се опитват да хванат някой часпром онлайн. За мен този период е свършил, защото е наистина много изморителна и неблагодарна работа. Отново излизат часпроми, но се работи сравнително по-спокойно („сравнително“ е сравнително лицемерна дума, нали) и е много по-изгодно. Най-малкото хората за които работя наистина се класират в раздела „професионалисти“, колкото и широк да е той.

Сега ще ви разкажа за опита ми с „новите“ професионалисти, който ме провокира да разкажа това. Близък познат (и наистина професионалист – в най-прекия смисъл) се свърза с мен с предложение за малък часпром. Задачата изглежда наистина лесна (лесна, бърза) и е нещо с което се срещам всеки работен ден. Отидох да се срещна с него и с неговия project-manager. Стана ясно, че ема допълнителни изисквания към задачата: трябва да се работи на място (в офиса) и работата трябва да се свърши най късно до 1 август, което дава 4 работни дена за работа плюс събота и неделя. Съвсем „професионално“ се съгласихме, че ако работни дни не стигат и остани още работа в края на работната седмица, няма да има проблем да се работи и събота и неделя. Когато се стигна до заплащането обаче, се оказа че $10/час са прекалено много. Убеден съм че в работата на project-manager-а е необходимо да преговарящ и да се пазариш добре, но все пак трябва да имаш реален поглед върху работата. Ако можеш да се пазариш добре ще успееш да намериш някой да ти свърши работата при достатъчно изгодни условия (най-вече имайки предвид „твърдия“ краен срок). Само че в Русе просто няма такива „професионалисти“ – освен мен познавам само още един човек с необходимия опит (който също е бил потърсен за въпросната работа). Не знам защо тези хора си мислят, че всички който се хващат да работят по часпроми са отчаяни и ще приемат каквото и да е предложение. Бърза справка с Rent-a-Coder и Scriptlance ще покаже, че за заплащането което предлагат от $4/час ще могат да си намерят само freelancer-и от Индия с много малко или изобщо без опит. Хем нямат дотатъчно клафициран човек да свърши работата, хем не са съгласни на поисканото заплащане. Особенно когато те притиска невъзможния краен срок по-добре е да дадеш някой „професионалист“ да свърши работата за 4-5 часа, вместо някой който си няма никаква престава (или съвсем бегла) да започне да мотае по проекта, като се надява да научи как стават нещата докато работи върху задачата. Ако наистина може да мисли, project-manager-ÑŠÑ‚ ще си направи сметката парите са едни и същи – дали някой pro ще направи всичко за 5 часа при $10/час или някой rookie за 25 часа при $2/час; което е ОК, стига да не беше близко поставената дата за завършване на проекта. Няма как някой „професионалист“ да ви свърши работата бързо и качествено и да не поиска добро заплащане за нея. Май просто им трябва повече време да го проумеят.

чера вечерта направих нещо много полезно на JavaScript – поне аз го виждам така. Наистина е невероятно, че не съм сетил да го направя по-рано, особенно след като е нещо толкова семпло и лесно. Това е функция (която за да стане по user-friendly се превърна в клас), която сменя фона на активния input с цел да се отличава от останалите полета. Сигурно всички сте изпадали в ситуацията да търсете докаде сте стигнали в попълването на дадена форма, след като не сте открили къде точно мига курсора. Идеята за оцветяването на полето, което е получило фокуса го видях от някой toolbar (почти съм сигурен, че е Google, но може и да е Alexa – поне за тях съм сигурен че сам ги инсталирал), но там изпълнението на този код беше от интеграцията на toolbar-а с браузер-а. Моето решение е Pure JavaScript, или по-скоро Pure DHTML, защото се използва document.getElementsByTagName(). По-късно вечерта се сетих да го изпратя на DynamicDrive.net (отдавна не съм публикувал нищо – може би повече от година и половина), като за целта превърнах функцията в клас, направих една пробна страница и сглобих набързо едно ръководство как да се ползва. Не знаех колко елементарни коментари да напиша, защото не знам какви са критериите на DynamicDrive.net, но смятам че всеки със средна интелигентен ще се справи без да се замисли. Надявам се, че всички ще сме на това мнение след като разгледате какво се получи:

JavaScript/Jul-26-2005_Active-Input/test.html

PS. Преди два дена публикувах намерик няколко папки със стари mock-ups на различни проекти върху който работих през 2003 година.

од Макферлейн даде поредното интервю за престоящия нов анимационен филм Spawn: Animation. Миналата година успях да изгледам първия сериал (с всичките три сезона) и останах много доволен. Определено се е получило по-добре от игралния филм от 1997.

а пореден път намерих нещо интересно в Инвестор.БГ, който е един от любимите ми сайтове напоследък. Ð’ една интересна тема от форума на сайта, намерих следния линк, който въпреки че е съмнително достоверен все пак изглезда много интересно (за всички русенци – погледнете по-надолу в списъка и ще откриете eкс-кмета Димитър Калчев):

http://www.paragraf22.com/free/milioneri.htm

акто се казва „… и ний сме дали нещо на света“. Най-накрая да видя, че нещо измислено/направено от мен е намерило някаква смислeна употреба. Един PHP ентусиаст е използвал класа за валидация на HTTP & FTP URL-та; по една случайност му намерих сайта и се оказа, че не може да го използва заради лиценза, който съм сложил така или иначе на тъмно. От днес вече класа е с LGPL лиценз.

Днес се сетих и за две неща, за който не ми остава време: едното е да кача снимка от старата си квартира, а другото е да извадя снимките от последната „казармена“ лента. Ето линка към снимката:

http://…/uploads/2006/03/2.jpg

останалата част може би ще свърша тази седмица.

нес Мишо изпрати малко снимки. Просто е невероятно колко е чисто там, нали ?! Ð’ България едва ли има такова нещо – поне по моя скромен студентски опит; моито наблюдения са върху Русе, Варна и Шумен и със сигурност там такова нещо няма. Всъщност може да са се променили нещата през последните няколко години, но все пак такава изрядност и чистота в кампуса буди удивление. Единственото нещо, на което аз съм бил свидетел и се доближава до това на снимките са спалните корпуси за курсантите във ВВУБ „Георги Бенковски“ гр. Долна Митрополия, където имах честа да си отбия задължителната военна служба. Това стана и повод да потърся има ли информация за базата във интернет. Ето какво намерих:

http://vvub2001.hit.bg/

Забележете емблемата на базата – това е мое творение. Не самата емблема, а обръщането и в „цифров“ вид. За целта ми бяха дали един гипсов плакет, който след няколко дена работа се превърна в емблемата която виждате.

Трябва да призная, че българския интернет изобщо не е толкова информациооно беден, колкото беше преди 2-3 години. Днес заради един коментар от Инвестор.БГ за несменяемостта на съдиите, прокурорите и следователите потърсих в Google да видя дали има конституцията онлайн, за да прочета каквото ме интересува. Наистинa я има, но интересното е че на първо място в резултатите не излиза публикуваното копие на сайта на парламента, ами на Online.bg; ако трябва да съдим по това как Google подрежда резултатите от търсенята, ще излезе че в интернет има повече линкове към Online.bg, отколкото към Parliament.bg

Eто линк към конституцията на български:
http://www.parliament.bg/?page=const&lng=bg

а ето и превод на английски (откровенно този вариант ми беше по интересен) http://www.parliament.bg/?page=const&lng=en

ратко включване, в една иначе гадна, дъждовна и депресираща събота. Мога да се похваля, че вече получих първия подарък за предстоящия ми рожден ден.

http://…/uploads/2006/03/11.jpg

За малко да изтървем голямото събитие. Бяхме подготвени да стигнем за началото на третата защита и за всеки случай трънахме половин час по-рано. Както винаги се случва обаче „един предполага, друг разполага“. Данчо го бяха изместили да е втори за деня, и пристихнахме едва за третата част от защитата му – „Въпросите на комисията“. За хората които го познават е излишно да обеснявам, че беше отлично подготвен и се престави много добре както в изготвянето и преставянето на дипломния си проект, така и в коментирането на рецензията и в отговарянето на въпросите на комисията. Не мога да не скрия и голямата си признателност към него, след като беше споменал скромната ми личност в своя дипломен проект (заради един от използваните модули).

Връщането в университета винаги предизвиква смесени усещания, от които съвсем откровенно негативните вземат връх. Преди половин година отново бях на дипломна защита, а от моята са мнила повече от 3 години. Тази година не можахме да изгледаме всичко, но пък видяхме най-интересното – въпросите на комисията. Това е винаги най-очарователната част от защитата; ако не си някой от сивата тълпа бездарни студенти и наистина разбираш от предмета и областта по който ще се дипломираш, много лесно може да разбереш кой от преподаватели „става“ и разбира нещата (ако не в детайли, то по принцип), и кои „не стават“. Най-обобщаващо – всичко си е по старому: нахалните, болно амбициозните и открито бездарните продължават да използват можещите и да обират лаврите. Все пак може и да се оправят нещата…