Повече тук:

• bnt.bg/…zhivyavane-na-ikonomikata

Има няколко месеца да гледаме какво ще стане. Не харесвам хора които насаждат страх и апокалиптични сценарии. Няма да коментирам, ще чакам да мине времето и то да обори тезата на Минчо Христов:

„Банките в България ще се взривят до края на годината. Има сценарий за фалити!“

http://www.plovdivchanin.com/2013-01-07-14-16-25/….html

Допълнение: днес е 8 януари 2014 година, точно една година по-късно след публикуването на горния материал, и все още няма нито „взривени банки“, нито фалити на банки. Продължаваме да наблюдаваме и да чакаме.

Участвах в това събитие (организирано от StartItSmart Русе и ФБМ в РУ), беше на 9 март, и от тогава много хора (стотици, десетки) ме питат къде може да гледат видето със записа на моята лекция. Ето научно-технически прогрес в действие: гледайте ги тук.

Ето и слайдовете от презентацията ми.

Ето нещо интересно, което по логичен път (поне за мен) обеснява защо левите идеи не работят. Днес го прочетох във Facebook:

Един учител по икономика в американски колеж направил изказването, че никога не е късал ученик на изпит. Но не след дълго цял клас не успял да вземе поредния тест. Каква е била причината? Класът настоявал, че политиката на Обама, насочена към социализма, действала и че никой повече няма да е беден, никой няма да е и богат – щяло да настане равенство между хората. Учителят казал: „Добре. Нека да направим един експеримент в този клас, основан на тази идея. От всички оценки, получени в класа, аз ще изчисля средното аритметично, и така всички ученици ще получат една и съща оценка – няма да скъсам никого, но и никой няма да получи А.“ (Ð’ Щатите оценяването става с букви А, Ð’, С… като най-високата оценка съответно е А – бел. пр.)

След първия тест, който учениците направили, учителят изчислил средната оценка и се оказало, че всеки получил В. Тези, които били учили сериозно, останали разочаровали, а онези, които били учили за теста малко, били много щастливи. Какъв бил резултатът от втория тест? Учениците, които били учили малко за първия, този път учили още по-малко, а онези, които учили сериозно за първия тест, решили, че и те искат да се облагодетелстват и за това не учили много този път. Средната оценка от втория изпит, която всеки ученик получил, била D! Никой не бил щастлив. На третия тест всички получили F.

Тестовете следвали един след друг, но средната оценка на класа не се повишила. Обратното – учениците започнали да се заяждат един с друг, да се обвиняват и да се обиждат – никой не искал да полага усилия, за да се облагодетелства от труда му някой друг.

Голямата изненада – в крайна сметка ВСИЧКИ БИЛИ СКЪСАНИ. Учителят им казал, че социализмът рано или късно ще се провали, защото когато наградата е голяма, усилията, които полагаме, за да успеем, също са големи, но когато правителството отнема тази награда или не стимулира хората, никой няма да се старае, нито ще иска да успее. Какво по-просто от това, нали? По-надолу ще прочетете пет важни извода, които можете да си направите в резултат на този експеримент:

1. Не можете да направите бедните богати със закон, който ви позволява да отнемете богатството от богатите и да го преразпределите.

2. За всяко нещо, което един човек получава даром, някой друг е трябвало да работи, без да получи нищо в замяна. 

3. Правителството не може да даде на някой нещо (даром), ако преди това не го отнеме от друг.

4. Не можеш да умножиш богатството, като го разделиш!

5. Когато едната част от хората си дадат сметка, че не е нужно да се трудят, понеже има кой да се погрижи за нуждите им, а пък останалите си дадат сметка, че няма смисъл да работят, защото други ще получат наградата за техния труд, то това е началото на края за тази нация.

Превод от английски: Роза Саронова

Източник: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=4788059894309

Вчера написах нещо във Facebook, днес ще го сложа на съхранение в блога.

„Първо Биг Брадър бяха виновни, че поканиха Памела; после непълнолетните бременни циганки бяха виновни, че били по-добре от „белите робини“ на минимална заплата; после общината, че не разчистила снега по улиците пред блоковете; после в Еквадор и Перу имали по-висока минимална заплата… и сега големите вериги са виновни, че продават евтино и че правяр бизнес тук. Скоро смятам сам да се разоблича пред „народа“ заради това, че съм от най-лошата порода: програмисите ;) Вземаме заплата във валута (а не в родни левчета), най-добре сме платени от всички браншове в страната (а не като „всички“ останали на минимална заплата), укриваме доходи и осигуровки (понеже парите се превеждат по „интернета“), не избираме „българското“ и пазаруваме по интернет, защото ни излиза по-изгодно, говорим по Skype (за да ни излиза безплатно докато другите хвърлят грешни пари на БТК), ходим на екскурзии и почиваме в чужбина (вместо да си харчим парите на циментираното ни черноморие), купуваме си сирене Тертер а не растителният боклук, ядем бадеми (а не люпим семки), пием Туборг а не Шуменско, караме нови коли (а не внесени таралясници трета ръка), а жените и приятелките ни – те са с нас само заради парите, които изкарват програмистите ;)

За какви други грехове на програмистите се сещате ?

Нека да се изобличим сами като най-големия проблем на България, за да може всички мрънкачи и хленчовци да са щастливи поне за малко – все пак били са прави, че някой друг им е виновен.

PS. Още за програмистите: високомерни са, мислят си че като разбират нещо което другите не могат да проумеят, са по-специални от останалите  Тъпчат родния език като говорят с измислени думи като „копвам“, „пействам“ и „факю“. Те са поддръжници на софтуеъра с отворен код и ползват Линукс, докато другите са принудени да се разправят с платения Уиндоус. Ð’ същото време те са от тези пирати които теглят безплатно последните филми на Асен Платечки и песни на Дриско, и така ограбват БГ културата (че после разни пишман „културисти“ да се излагат да се снимат в кампании като „Пиратството ограбва“). Те са със смартфони с мобилен интернет, а не стари джиесеми с предлатени карти. Те са със скъпи ДСЛР фотоапарати, а не евтинджосни сапунерки. Те гледат цифрова телевизиа, докато всички останали се мъчат с аналоговата. Те теглят по интернет последните и най-нови епизоди на „готините“ американски ТВ продукции, а не като останалия измъчен „народ“ който е облъчван с турски сериали и чака по една година да дойде новия сезон на каквото там гледат. Програмистите първи пропушиха електронни цигари още преди 5-6 години, но си мълчаха за да не се разбере далаверата.

От Стойчо Димитров и Марин Гергов: Истинските програмисти карат колело. Пият Кока Кола, а не Дерби Кола“

Благодаря на Мария за заглавието.

Не съм и вярвал, че точно аз (и то след толкова време) ще пусна поезия на блога, обаче това много ми хареса, и си заслужава да бъде запазено тук и споделено с всички които вярват в себе си.

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.

Калоян К.

Последната година ми показа ясно, че скоро време за блога няма да имам. Не знам имали и смисъл, след като вече местата за коментиране и обмен на информация са Twitter и Facebooк, а и май съм на някаква интелектуална диета и май нямам какво да добавя за новите неща които се случват напоследък. Поне в тази форма не виждам този блог да има бъдеще. Ако по някакво щастливо стечение на обстоятелствата намеря време през идващата 2011 година ще потърся начин как да променя сайта и блога, като останат нещата, които може би са най-важни: информация как да ме откриете, и проектите над които работя. До тук са 755 поста и 1702 коментара, като имам и 99 драфта, които така и не съм довършил. Все още не съм намерил това, в което исках да направя от моя блог през времето през което имах да пиша: място на което да се обсъждат новините от българския ИКТ живот. Напоследък не е като да няма: няколко сливания, като се забелязва тенденцията към консолидация и окрупняване, нови проявления на „цифровия живот“ като чуруликащия гняв, няколко конференции, издънки на билинг системи на мобилни оператори, академична реформа, Ранделов смени Киряков, Свежо се раздели с Нетинфо (и със Станислав, но може би не в този ред), БГ Сайт 2010, OpenFest 2010 и Ñ‚.н. и Ñ‚.н. За момента ще продължаваме да си ги подхвърляме в Twitter и във Facebook ;)

Калоян К.

Отдавна не съм писал в блога, да не повтарям баналното „Няма Време!“, но нямам как –живота си тече от баналност до баналност докато се чудим как да сме оригинални ;) Както и да е, днес реших да опитам нещо ново и публикувах първият си пост на английски в опит да съчетая полезното с приятното: надявам се написаното за Quarantine Logging да ви е интересно ;) Критики приемам всякакви.

Понеже ни съм пускал снимка за септември, ще взема една „назаем“ от Facebook ;)

Бобето срещу ябълката

Калоян К.