old.kaloyan.info

Първи плакат за Iron Man 2 на Фавро

Yahoo! Movies

Първият филм беше забавен, а и беше (според мен) една от малкото успешни комикс „екранизации“ – ако въобще такова нещо е възможно. Както и да е, плакатът изглежда супер, и дано и филмът да не е много под нивото на първият. Сега очаквам и първия трейлър (нещо с нормално качество, а не пиратския запис от ComicsCon-а тази година).

http://www.firstshowing.net/2008/11/02/worth-watching-nov-2-bruce-campbells-my-name-is-bruce-trailer

Ето нещо такова трябва да е върха в кариерата на всеки актьор ;)

http://www.firstshowing.net/2008/11/03/must-watch-star-wars-geeks-rule-in-fanboys-trailer

Ето нещо, което обещава да е невероятно забавно – да го очакваме през Февруари 2009:

За много неща се канех да пиша в рубриката „Ретро„, но така и не ми остана време. Сега, когато сме хептен накрая на годината, ще се помъча набързо да пусна няколко поста за нещата, за които се сетя, че трябваше да пиша.

Първото от тях е Блейд, който постави началото на успешните комикс екранизации (не само на Marvel, ами изобщо – спомнятели си бозата от 1997 „Батман и Робин“). Освен това, може да се каже че възкреси кариерата на Уесли Снайпс, който може би намери ролята която най-много му пасва: чак не може да се разбере дали филма е правен специално за Уесли, или Уесли за филма ;)

http://blogs.kpbs.org/index.php/movies/tag/shakespeare/P10

Филмът, който дават в момента по Нова връща много спомени отпреди 12 години, които като че ли не самво бяха в друг век, ами и в друга ера. Тогава бях ученик в математическата гимназия, с разгарарящ се компютърен ентусиазъм, и съвсем други неща в главата. Съжелявам за клишето, но тогава наистина „времената бяха други“. Както и да е, открил две години по-рано „чудото“ на кабелната телевизия, вече можех да утолявам фанатичната си киноманиащина с по-пресни новини за случващото се в киното, като най-достъпното, заради едиковата бариера, бяха кино рекламите. Така разбрах за започващата „Шекспир“ вълна от средата към края на 90 години (всъщност, то май шеспировата вълна не е спирала, нали? ). От кино рекламите разбирах за новите заглавия, което сега изглежда безумно глупаво – но тогава таково животно като интернет нямаше за масово ползване (какъв интернет, по Жан-Виденово време дори компютър изглеждаше като нещо много далечно и недостъпно). И така, с ограничен достъп до компютри (което ставаше само във времето за свободен достъп до кмпютърната зала на математическата), имах повече време за кино, видео и телевизия. Видеото по това време вече беше излязло от пиратския си период, и навсякъде имаши видеотеки, които да предлагат „легалните“ касети на Александра, дъщерната и Мейстар, МултиВидеоЦентър и Ñ‚.н. Новите филми обаче ги нямаше, защото май вече никой не се занимаваше да прави нискокачествени скрийнъри на новите заглавия. За щастие, киното също се беше променило (може би от началото на 90-те години), и вече новите заглавия идваха бързо. Така стана, че първият „шекспиров“ филм, което гледах май беше „Ромео и Жулиета“ на Бъз Лурман, който наистина беше събитие, и нещо много зрелищно и пъстро, със страшен саундтрак и още по-страшно добри изпълнения – не толкова на водещите роли, разбира се, колкото например на Меркуцио и Тибалд. Актьорския ансамбъл също беше невероятен, едновременно със много млади и със много утвърдени актьори. Филмът толкова много ми хареса, и ме впечетли (с оригиналното си тълкуване), че реших да прочета пиесата, която за мой късмет имаше в библиотеката на гимназията. Прочетох я може би за две вечери, и наистина ми хареса. Оставете настрана мелодраматичните моменти вътре, езикът, монолозите и диалозите са неповторими. Малко по-късно (може би един-два месеца преди абитюриентските балове) гледах и „Ð’ търсене на Ричард“ на Ал Пачино, който отново е невероятен филм, и отново има невероятен актьорски състав, модерно тълкуване, и много неповторим поглед през очите на актьорите и хората, които поставят пиесата. По това време вече (или дори по-рано) по каналите на кабелната телевизия видях рекламите на два нови филма – „Отело“ на Оливър Паркър, и „Ричард III“ с Йън Маккелън. Кино рекламитe на тези филми бяха невероятни.

След прочитането на „Ромео и Жулиета“, отново отидох до библиотеката и всех всичко което в момента имаше като драми на Шекспир – Отело, Ричард III, Макбет (който май ми го даде Мишо, не съм сигурен), Крал Лир, Хамлет, и Хенри VIII (май, или Хенри V). Успях да ги изчета преди да завърша, след което чаках да се появат филмите. За съжаление, нищо не излезе на голям екран. Спомням си, че може би през 1998 година успях да гледам Ричард III на видео, но Отело с Кенет Брана и Лорънс Фишбърн така е не можах да гледам. Успях да си намеря филма чак в новото хилядолетие, и то благодарение на чудото на peer-2-peer технологите ;) Така успях да гледам и другите „шекспирови филми“, което излязоха след това – „О“ на Тим Блеък Неслън, „10 неща които мразя у теб„, „Хамлет 2000“ с Итън Хоук, както и „Хамлет“ на Кенет Брана. Гледах и няколко комедии, като например „Много шум за нищо“ от 1993 с Кияну Рийвс и Дензел Уошингтън. Както и да е, в крайна сметка Шекспир не е скучния автор, който ни караха да четем за часовете по литература, а един много невероятен творец. Ако искате да прочетете нещо интересно, и да останете сразени от езика на героите, и невероятните събития, през които минават, намерете време и прочете „Отело“ или „Макбет“. Или поне гледайте филма ;)

Photograph by Nigel Parry

През октомври излиза новия филм на Оливър Стоун „W.“, в който, както се досещате от снимката по-горе, се разглежда живота и кариерата на сегашния президент на САЩ, Джордж У. Буш, или както му викат заради презимето му Уокър, W. Както и предния „президентски“ филм на Стоун, „Никсън“ (а може би както и „JFK“), и този филм изобилства от известни актьори, както и от интересни истории около реализирането му. Какво ни остава, освен да почакама няколко седмици, и да видим за какво иде реч.

PS. Не знаех, че на Донълд Ръмсфелд му викат „Руми“ ;)

Вчера, на 10 август, е починал великия Айзък Хейс. Трудно е да се каже с една дума какво представляваше този човек, и може би най-точното е „явление“. Света изгуби един велик човек, музиката – велик творец, South Park – един от забавните си образи. Представете си света без музиката на Шафт, без великолепните роли на Хейс (винаги второстепенни, за да не е в центъра на вниманието), представете си South Park без Chef, и ще видите какво голяма празнина остава.

http://www.flickr.com/photos/mrbrooks/2752223119

На 9 август почина Бърни Мак, един от „кралете на комедията“.  Тази година не знам какво става, но толкова талантливи хора си отидоха.

http://www.flickr.com/photos/afstclair/2748848724