old.kaloyan.info

Голяма част от българските ИТ новини са май за това какви търгове организира държавната администрация, кой участва и кой ги печели. Ето още една:

„Нет ис сат“ спечели за втори път обществена поръчка на Народното събрание за предоставянето на телекомуникационни услуги, съобщиха от компанията. Договорът е подписан на 6 октомври и има продължителност една година. Предмет на обществената поръчка е осигуряването на достъп до интернет за нуждите на Народното събрание. Процедурата беше открита, а „Нет ис сат“ спечели в конкуренция с още три компании – „Лирекс“, БТК и „Мегалан“.

Услугите на компанията бяха предпочетени в тръжна процедура на парламента и миналата година. Тогава поръчката беше за осигуряване на интернет по наети линии със скорост 100 мегабита и необходимите крайни устройства. Нейни конкуренти тогава бяха „Лирекс“, „Нетера“, „Спектър нет“ и БТК.

• http://pazari.dnevnik.bg/show/560867/

Ето една задачка за най-любознателните – опитайте се да разберете кой доставя интернет на:

• парламента (това май вече е ясно)
• правителството (министрества, агенции и Ñ‚.н.)
• различните „проявлениея“ на съдебната власт
• президента

Няма уловка, задачата е едиствено с цел информиране. Специална бонус награда ще получи първият читатетил, който успее да намери IP адрес, който принадлежи на машина от ДАНС ;) Като правителствена агенция, очаквам интернета на ДАНС да принадлежи към 212.122.*.* мрежата, но досега претърсвайки логовете си (аз едва ли им представлявам интерес), както и каквото Google може да намери, не успях да намеря нищо. Между другото, тази весела идея не е моя, но няма да спомена автора и, да не би да представлява „оперативен интерес“ ;)

Димитър Терзиев, председателят на Държавната комисия по хазарт

Снимка: Светослава Банчева

В Капитал има интересна статия за българските онлайн залагания. Да призная, виждал съм рекламите на някои от сайтовете, но съм много далече от този свят и от подобни тип залагания и т.н. Разбрах, че вече много българи играят на чуждите сайтове, особенно след като паднаха бариерите за онлайн разплащания. Прочетете материала, за мен беше наистина интересен:

…Основното предимство на онлайн операторите е в по-високите коефициенти при спортни залагания, в лесния достъп до системата и в огромното разнообразие на игри, най-вече при залозите на живо. Нормата им на печалба е около 8-10% от обема на всички направени залози при нормални стечения на обстоятелствата. А това означава липса на огромни изненади или уговорени мачове.

Повечето от тях оперират от страните, в които са базирани (виж втория текст) и рядко разчитат на местни фирми дистрибутори. Преди няколко месеца Sportingbet обяви, че е придобил бизнеса и активите на своя български маркетинг партньор Belmond International за общо 11.2 млн. паунда. Покупката на регистрираната в офшорна зона българска компания бе представена като част от стратегията на Sportingbet да намали зависимостта си от своите маркетингови партньори чрез подобни сделки в скандинавските страни, Италия и Турция.

Ако онлайн букмейкърите все пак имат персонал в съответната държава, той обикновено се свежда до няколко оператори, които ориентират клиента при навигацията в сайта, или пък лице за управление на рекламата. Но и това е рядкост – в повечето случаи всичко се прави от дистанция, някъде в офисите в Европа. Повечето от тях не отговарят на запитванията на „Капитал“ за дейността си в България. Тези, които все пак отговарят, се ограничават с общи данни…

• http://capital.bg/show.php?storyid=562423

Благодаря на Мишо за коментарите.

Неофициален видео архив на Re:TV

Нещо кратко – днес видях в Свежо.нет публикуваното от Венцислав Станчев по повод проекта за Неофициален Видео Архив на Re:TV, и искам да му благодаря за написаното. Също така да поздравим Иван Бедров за добрата му работа с „Булевард България“ (един от последните „оазиси“ на интересни публицистични предавания в океана от риалити-покварени медии), за това, че е един от активните и интересни български блогъри. Да не забравим да насърчим и Re:TV да добрата работа до момента.

Имам намерение (ако и когато намеря време), да сложа етикети на всички записи от проекта, като за всяко предаване отбележа кой е участвал, а за прегледа на блоговете от „Булевард България“ – кои са цитираните блогове. Въпреки, че задачата не е чак толкова сложна, за момента нещо не успявам да се справя. Ако име ентусиасти, които искат да помагат с етикети, нека пишат на retv@kaloyan.info – ще се радвам на всякаква помощ.

Имам още идеи, като например да направя лесен начин за вмъкване не само на линкове към архива, ами и самите видеота, и т.н. Ако сте решили да ми направите някое хубаво пожелание, то нека то да е за повече свободно време!

Георги „Гоце“ Първанов

Darko Vojinovic, Associated Press

Да се дават награди не е глупост – даже е супер. Да се дават на награди на „млади“ специалисти също не е глупост – най-малкото което може да им се даде в нашата покварена среда, е да се насърчават с подобни награди. Да си представим, че всичко е чисто и честно, въпреки че, знам че ще е трудно за повече от нас, песимистично обременените стереотипни инженери, но все пак – нека да не подлагаме на съмнение дали има нагласена работа или не. И така, дотук всичко е супер. И какво остава – да се даде „наградата“. От кого – от президента Първанов, станал популярен с творческия си псевдоним „Гоце“!

Президентът Георги Първанов ще връчи днес наградата „Джон Атанасов“ за 2008 г. на церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2. За първи път тази година ще бъде връчена грамота „Джон Атанасов – за ученици“ за високи постижения в областта на информатиката и информационните технологии.

Наградата за постижения в развитието на информационното общество на името на известния учен от български произход Джон Атанасов е учредена от президента Първанов през 2003 г. Тя се присъжда всяка година на млад българин, който има значим принос за развитието на компютърните и информационните технологии и информационното общество в България.

• http://dnevnik.bg/show/?storyid=559035

Ето това вече е (хайде всички заедно) шибана мръсна глупост! Не искам да подлагам на съмнение качествата на хората, които ще бъдат наградени, а „институцията“ (ако Гоце въобще може да се нарече институция) която връчва наградите. Аз лично бих я отказал и то в лицето му. За вас, „млади българи с принос в развитието на ИТ технологиите“ важно ли е да получите наградата точно от морално компрометирана личност като Георги Първанов ? Откажете я, и ще получите една друга, морална награда, от всички които виждат какъв позор е настоящият български президент. Отказването на наградата по никакъв начин няма да омаловажи вашият труд, или вашите постижения! Това ще покаже, че „президентът“ в Георги Първанов е изветрял, че каквото и президетско да е имало в него се е изпарило, и е останал само комплексираната мижитурка Гоце. Аз лично (въпреки, че едва ли съм достоен за каквито и да е награди), не искам да се наредя сред хората, получили каквото и да е, връчено от Георги Първанов (хех, може би освен оставката му).

Не се заблуждавайте, че дължите каквото и да е уважение, или респект на този човек, само защото по „подредено“ стечение на обстоятелствата имахме нещастието да бъде избран за втори мандат. Сигурно и на вас е ясно, че нова е поредния ПР ход, който да представи Гоце в добра светлина на авторитет, който поощрява и награждава. Това е шибана мръсна глупост. Достатъчно умни сте, за да разберете, че той няма никакви заслуги нито за постиженията ви, нито за наградите ви – той е просто добре облечено (в титла) конферансие, което ще ви раздаде наградите за да може после послушните медии да има какво да публикуват, опитвайки се да изчистват образа му.

И накрая, все пак да свършим с нещо положетилно – нека предварително да поздравим всички наградени, както и всички участници в конкурса!

Русенски университет „А. Кънчев”

Diploma.bg

Заглавието е цитат на един от коментарите под един материал от вестник „Сега“, който съвпада на 100% с моите убеждения и наблюдения на ситуацията с висшего обрязавянеу в България.

…Висшето образование вече не е това, което беше. За първи път тази година обучението в университет е достъпно за всеки, който има желание и поне тройка на кандидат-студентски изпит. И ако преди години висшето образование беше непостижима мечта за много младежи и фиксидея за хиляди семейства, то сега то е толкова близо, колкото никога досега…

• http://segabg.com/online/article.asp?issueid=3106&sectionid=28&id=0001301

Прочетете матириала, може да повтаря неща които вече знаете, но пък отново се завъртат едни въпроси, по които трябва да се говори, и най-важното да се работи. Също така и в коментарите има интересни неща, и общо взето все повече се убеждавам, че май само хората в университетите (разбирайте преподавателите, не студентите) виждат нещо хубаво в сегашното устройство на „академичната ситуация“. Благодаря на Тошо за линка.

Днес се свързаха с мен да ме питат как може да се намери видеото с участието на Иво Инджев и Велислава Дърева в предаването „Булевард България“ на Re:TV с водещ Иван Бедров. За тези които още не са го намерили, ето я страницата от неофициалния видео архив на Re:TV:

• http://retv.kaloyan.info/bulevard-balgariya-na-24-ti-septemvri-ii-tchast/

А за най-нетърпеливите ето и самото видео:

Скоро ще трябва да се потрудя и върху начин за вграждане на видеотата в блоговете а ла YouTube и Ñ‚.н. Стига само да намеря време ;) Вдругиден съм кум, после предстои едно друго весело събитие (за което като му дойде времето) , а след това – след това ще видим!

Фотограф: Анелия Николова

След около две седмици само критики на гестаповската постъпка на ДАНС по спирането на сайта „Опасните“, вчера новата политическа полиция са се сетили, че всъшност нищо не са спирали:

ДАНС не закривали сайтове

Преди 12 дни ДАНС обяви, че е готова да участва в обсъждане за премахването на анонимността на интернет-сайтовете на територията на България.

Похвалиха се, че са разкрили кой стои зад анонимния сайт „Опасните“. И сайтът изчезна.

12 дни по-късно ДАНС съобщи, че никога не е спирала този или който и да било друг сайт.

Какво ли се е случило между спирането на сайта и днешното съобщение на ДАНС?

Какво ли може да се случи за 12 дни?

• http://ivanbedrov.blogspot.com/2008/09/blog-post_17.html

Пълна шизофрения, нали ? Как се нарича иначе това раздвояване на ДАНС между това което са направили, и това което не са ? Сега на която позиция да застаната, ще е огромен гаф: ако наистина са го спрели, са нарушили Конституцията с налагане на цензура, и сега страхливо се измъкват от ситуацията; ако не са спирали нищо, какво е било това болно самохвалство, за нещо, което не са извършили те?

Нещо интересно, което ми направи впечетление (въпреки че наблюденията ми може и да не са точни) – новината за „победата“ на ДАНС над „Опасните“ дойде чрез агенция Фокус, докато съобщението за това, че никакви сайтове не са спирали дойде от БТА. Както казах, може да се подвеждам в наблюденията си, обаче Фокус не за първи път е трибуна на „червената администрация“, и е нещо като „червен мегафон“: всички подвизи на социалистите се отразяват най-детайлно там (а в чести случаи и първо там). Въобразявам ли си, или наистина Фокус са инструмент в червената пропаганда ? Ето и в този случай, Фокус са там, за да могат Фокус да представят на света кибер-подвига на ДАНС от „източници, запознати със случая“. Сега, подвили опашка, публикуват съобщенеито на ДАНС в три изречения, че всъщност такива цифрови геройства няма. Шибана мръсна глупост.

http://www.flickr.com/photos/edyson/181707910

Винт Сърф, „бащата на интернет“, какъвто етикет хората обичат да му слагат, е направил ето това  краткто преставяне за конференция в София:

Изгледайте видеото, много е кратко, малко над 4 минути, и някъде по средата, ще чуете как Винт Сърф е доста впечетлен от „интернет ситуацията“ в България. Прочетох за това в блога на Вени Марковски, който е писал за това нещо два пъти: първо на английски, където да изрази положителните си чувства от добрите думи на Винт Сърф за българския интернет, и второ на български, в които се чуди над следното нещо:

Ð’ светлината на това изказване от известния като Бащата на Интернет световно-уважаван специалист, малко странно звучат воплите, които идват от нашата собствена страна по отношение на Интернет и новите технологии. Защо е този негативизъм, защо се случва така, че не можем да се зарадваме – не на малките, а на действително значимите неща, които правим – ей, Богу, не мога да си го обясня. Някои ще кажат – манталитет. Други ще твърдят, че виновно за всичко е я турското робство, я комунизмът.

След това има разни размисли с политическо-критичен отенък (ако ви интересуват, прочетете  оригиналния пост), в който отново се дъвче Бойко Борисов, но не са важни за основното, върху което аз искам да насоча вниманието ви – има ли наистина от какво да се впечетли (в положителна светлина) Винт Сърф ? Вече пуснах коментар в блога на Марковски, но просто ми хареса темата, и реших да копирам това което написах и тук (и без друго коментара е задържан за одобрение). Ето какво написах:

Не искам да омаловажавам добрите думи на Винт Сърф, но ще си позволя да предположа, че пред него е представена една идеализирана картина на „интернет ситуацията“ в България.

Също така смятам, че в рамките на добрия тон и възпитание, едва ли е подходящо да се поставя под съмнение качествата на „българския интернет“, или да се критикуват домакините на конференцията. Много по-учтиво поведение е да се кажат няколко добри, но повърхностни, думи.

Определено с светлината на най-популярния в последните седмици „интернет казус“ около „Опасните“ говори добре за цензурата с интернет. Също така Винт Сърф говори, че е приятно впечетлен от позицията на правителството, и отношението му към интернета, в правни норми, както и от обществото. Ами аз съм на коренно противоположно мнение, и въобще не смятам за това виновни нито комунизма, нито турското робство, а по-скоро бюрократичния манталитет на сегашната администрация. Скоро в Икономика.орг бяха публикували линк към изследване, което показва, че изключително малко от администрацията отговаря на запитвания по електронна поща. За декларираната цел на ДАНС да се бори с анонимността в интернет вече се писа много, и отново не е нещо положително за българския интернет. Ð’ Стандарт или Дневник бяха публикували изслидване, че 18% (признавам, че цитирам наизуст) от българското население разполага с компютър, и в тази насока  не виждам какво прави правителството за да насърчи цифровата еволюция на българското общество. Спомнете си колко трудно и мудно стана публикуването на „Държавен вестник“ в интернет. Спомнете си поредицата неуспешни опити да се предостави пакет от електронни услуги на държавната администрация, Ñ‚.н. „електронно правителство“. Или едва тази година „разбития“ АДСЛ монопол. Сигурен съм, че има още много други примери, за които в момента не се сещам. Ð’ същото време Винт Сърф казва, че в България интернет се счита за важна платформа, на която да се развиват нови услуги и приложения. Ами, ако се обоснова с отрицателните примери които изброих, точно българското правителство и държавна администрация май не са разбрали часта за важността на интернет като платформа ;)

Вие какво мислите ? Ако не беше споменал президента „Гоце“ Първанов и премиера Серегей Станишев може би щях да погледна по друг начин на казаното, и не защото съм политически пристрастен, а защото наистина ни мога да разбера те каква услуга имат за развитието на интернет. Може би единствино ако е вярно че боя възпитава, то тогава може би и премахването на анонимността в интернет ще помогне нещо … но едва ли. Шибана мръсна глупост.

Дневник: Опитите на ДАНС да цензурира съдържанието в интернет са вредни и опасни

Фотограф: Анелия Николова

Днешният Капитал има много добър коментар на историята с „Опасните“ от предната седмица:

…Въпреки че съществува от близо осем месеца, ДАНС не е блеснала с нещо смислено. Ако оставим настрана проверките за финансовия крах на ЦСКА, обстоятелствата около доклада на ОЛАФ, кражбата на суровини от Кремиковци, слуховете за фалит на Първа инвестиционна банка, мълвите за авария в АЕЦ Козлодуй и замърсяването на водата в София, проверката за това къде са изчезнали служителите по чистота в София и проведените беседи с Николай Маринов-Малкия Маргин и Златко Баретата, ДАНС по никакъв начин не показва, че оправдава съществуването си.

И ако до този момент оперативната дейност на суперагенцията минаваше за забавна, скорошните й опити да разследва „чистота“ на някои публикации в интернет плашат. Миналата седмица под натиска на агенцията беше спряна напоследък популярната интернет страница „Опасните новини“ (opasnite.net63.net), където анонимни автори публикуваха клюки, жълти новини и сензационни материали за висши служители на МВР и ДАНС, президента Георги Първанов и Ñ‚.н.

• http://capital.bg/show.php?storyid=549635

Харесаха ми и мненията към коментара, които показаха добър анализ на случилото се, и че общо взето не само, че никой не одобрява гестаповската постъпка на ДАНС, ами и немо же да се проумее мотивацията зад нея. Прочетете и следете коментарите – ще ми е интересно да видя някой ще защити ли позицията на цензурата.

PS. Точно от коментарите, ето едно интерено мнение:

Поведението на ДАНС към Опасни Новини е не просто незаконно но дори нарушава конституцията, тъй като няма издаден акт на съдебната власт. Това поставя изключителен въпрос към законността в поведението на агенцията, и следователно към потенциалните заплахи за обществото и държавата, които създава самата тя с това си поведение.
Цитирам:

Другото много лошо и опасно нещо е , че ДАНС нарушава Конституцията на РБ – чл. 42. ал. 2 :

(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

използвайки за това незаконни методи (хакване) и отгоре на това се хвали с действията си в агенция фокус.

Обърнете внимание, Конституцията не разграничава вярна от невярна информация – просто задължава спирането на носител на информация (сайт) да става въз основа на акт на съдебната власт. Що така бе ДАНС, толкова ли не намерихте някой зависим съдия за съдебно решение ? Дори Турция спря youtube със съдебно решение !

• http://capital.bg/show.php?storyid=549635#ratemsg776350

Ето отново нещо, което стоя на чернова около две седмици. В блога на Кариери има следния интересен материал, който покрива горе-долу същите неща, които аз споделям за висшето образование по принцип, не само за магистратурите:

Повод за сериозен размисъл е краят на кандидатстудентската кампания в България. Оказа се, че масово местата във ВУЗ-овете остават незаети и то предимно в точните науки, като химия, физика, биология и дори медицина. Те били трудни за усвояване, а след това нямало реализация, обясняват ректорите. Но отказват да закрият нежеланите специалности и си запазват броя преподаватели и учебни планове заради акредитации.

• http://karieri.bg/show/?storyid=543513

Хайде да кажем нещата с истинските им имена: „отказват да закрият нежеланите специалности и си запазват броя преподаватели и учебни планове заради акредитации“ не означава точно това ;) Да не почвам неща, за които съм говорил толкова често, и да се върнем върху това колко е полезен престоя в университетите, особенно за магистратурите.  Ето изброените причини, защо магистратурите са „път към никъде“:

1. Магистърските степени са твърде голяма инвестиция за бързо променящ се пазар на труда. Такава инвестиция си заслужава само ако цял живот работиш това, за което си учил. Но на повечето от нас днес ни се налага да сменяме кариерния път по няколко пъти в живота.

Добро наблюдение, ако наистина магистратурите наистина ви помагат да научите нещо ново за работата, която искате да работите. Имам близки наблюдения върху магистратурите в два университета, и мога да кажа, че нещата са много размити. Обикновенно само някой от предметите наистина помагат професионално, докато другита се за пълнеж и „хорариум“ на преподавателите, така че да вземат по-големи заплати. Също така само част от преподавателите осъзнават какво правят, и си гледат горе-долу съвестно работата, като сечението между „смислените предмети“ и „съвестните проподаватели“ и много тясно.

2. Висшето училище вече не е входен билет за бизнеса. Преди време MBA дипломата е била задължителна, за да влезеш в света на големия бизнес. Сега е необходима само, за да се изкачваш нагоре в йерархията. Когато те повишат обаче установяваш, че останалите са стигнали до същото ниво и без MBA.

Не само с MBA е така, ами и с която и да е магистратура. Разбира се, аз говора за България, защото нямам други наблюдения. Обикновенно хората, които се бият в гърдите с академичните си „постижения“ са някакви некадърници с болни амбиции. Моито наблюдения са, че точно на тези хора така или иначе не им минава номера пред „бизнеса“, заради това отново се връщат  да „живуркат“ в университетите. Има много редки изключения, които са толкова ярки, че супер точно се вписват в клишето „изключението доказва правилото“.

3. Изборът на университетска специалност изисква от теб да знаеш какво ще те направи щастлив, преди дори да си го опитал. Само че най-добрият начин да установиш това е принципът на пробата и грешката. Иначе рискуваш да насочиш твърде много енергия в неподходяща посока.

Това е написано така, все едно качеството на обучението в университета е  постоянно и високо, и просто от тебе зависи да си избереш правилния коридор за бягане. Да, ама не ;) Това, което аз съм виждал, са хора, с правилен и мотивиран избор на „специалност“, но разочаровани от посредствеността на университета. Аз съм в тази бройка.

4. Магистърското образование по-скоро затваря врати, а не ги отваря. Можеш ли да предвидиш по време на студентския живот, че ще държиш на неща като баланса между работа и личен живот? И ще може ли професията, за която учиш, да ти го осигури?

Това е малко наивен поглед върху нещата. Не вярвам, че има толково много хора с подобен „план“, още по-малко пък които са го изпълнили.

5. Ако не използваш университетската си степен, спадаш по-скоро към безработните. Тъй като не можеш да намериш работа по специалността , след като завършиш започваш да кандидатстваш за позиции, които са доста далеч от това, за което си учил. Търсиш нещо само за да се хванеш на работа. А никой работодател не иска да бъде твоят „отчаян избор“.

Съжелявам, обаче това е попадение в десятката. Много точно за ситуацията с висшето образование в България. Много малко хора „работят“ по специалността си, и е постижение дори само ако това което работиш в момента се „допира“ до същата област като висшата специализациа, която си завършил.

6. Продължаващото обучение е продължение на детството. В него можеш да получиш много високи оценки от преподавателите, но в трудовия свят похвалите не валят. Домашните се пишат лесно, но е трудно да създадеш и изпълняваш свои собствени задачи, което е неизменна част от живота на възрастните. Така университетът може да се превърне в комфортно място, където само си въобразяваш, че си разбрал какво ще правиш през останалата част от живота.

Именно заради това, двете неща трябва да вървят ръка за ръка. За разлика от всяко друго училище, университетите и особенон магистратурите трябва да те направят тесен специалист, и това просто няма как да стане без практита. Отново хиляди пъти съм писал и говорил за това, че висшето образование е откъснато от бизнеса, и така се произвеждат некачествени, и никому ненужни кадри. Какъвто и да е стаж, в каквато и да е фирма, е незаменим опит, защото наред с нещата тясно свързани със специалноста си, ти ще придобиеш и социален опит: да работиш в екип, да имаш началник, да поемаш отговорности, да работиш по план, да даваш отчети и Ñ‚.н. и Ñ‚.н. Това просто не веждам как може да го научиш в „бизнес-стерилния“ академичен свят.

7. При хората, които не са направили избор за кариера, а следват пътя на родителите си, университетът само ще отложи превръщането им във възрастни индивиди със собствени решения.

За радост, аз не познавам такива хора.

Това са признаците от статията. Не знам като цяло написаните там неща в глобален и световен мащаб ли са, или конкретно български, но аз виждам много общи неща с българското висше образование. Или поне тези му проявления, в които аз съм бил намесен.

А вие загубихте или спечелихте от времето, прекарано в университета?

Определено спечелих, но това няма нищо общо с университета. Университетът е среда, в която има много хора с подобно на твоето мислене и подобни интереси. Така там се запознаваш с много умни и кадърни хора (главно студенти, рядко някой преподавател), с които иначе трудно би имал социален контакт. Тези ми връзки и социални контакти сега са ми много повече полезни, отколкото псевдо формата на висше образование, пред които преминах.

Сега, ето някои от коментарите към статията, които ми харесаха. Първият е от Делян Делчев:

Аз бих казал, че по скоро загубих от престоя си в университета, макар да учех това, което исках и да работя и успях да си намеря работа паралелно на ученето. Бързо се установи сериозната разлика между това, което се учи и действителността, много бързо се установи, че и преподавателите ми не познаваха особено добре материала и в един момент ученето започна сериозно да ми тежи. А нямаше как да не работя, тъй като не можех да се издържам, нито да издържам самото си учене. Пред избор – работа или учене, избора е изключително безспорен без значение качествата и резултата от ученето – просто работата е небходимо условие и за ученето, а ученето не бе необходимо условие за работата.

Вторият е анонимен:

Общо взето има нещо вярно в написаното. Който иска да работи, да се развива и да прави пари не можеш да го спреш, със или без университет той пак ще се оправи.
Обратното също е вярно ако някой е тъп (такива господ дал бол) и 10 висши да завърши пак ще се провали.
Иначе ако въпроса е за или против българското висше обрзование отговора е твърдо НЕ. Не се хабете, освен че е загуба на време, може перманентно да ви увреди психиката и начина на мислене, последствията са непредсказуеми. Който иска да учи да се развива и да стане човек задължително навън от възможно най-ранна възраст. И никакво връщане назад.

За финал, ако сте прочели коментарите, ще видите колко много се критикува „превода“ на статията. Наистина написаното се разминава като превод от оригинала, но според мен това е опит да се напасне за нашата действителност, за българската система, за нашата извратена форма на висше образование. Не само системите са различни, но и реалностите, а и начина на мислене на хората. За момента ни видях нито един коментар от някой представител на някое учебно заведение да обори нещата написани в статията, което за мен е просто поредното доказателство, че … абе (уморих се да го повтарям), вие си знаете. Шибана мръсна глупост.