old.kaloyan.info

Повече тук:

• bnt.bg/…zhivyavane-na-ikonomikata

Ð’ края на годината, когато идват празниците, и хората се отдават на всякакви емоции, започва и пропагандата на комунизма и пишман социализма. Тази година е наистина дразнещо, особенно за хора като мен които са били свидетели на всичкото това светло комунистическо минало. Сега, ако може да коментирам написаното ред по ред, като добавя моито спомени за „преди“.

Започвам от преди самата статия, от това как е маркирана – като нещо, което е било публикувано на първа страница. Така се прави с носталгичната пропаганда, тряба да се вижда.

Как празнувахме преди

Семейно, с Дядо Мраз, новогодишна телевизия и отключени врати

Галя Кларк
http://www.duma.bg/node/69018

Още не е запознала статията, и се започва с нещо, които явно трябва да е отрицание на това как се празнува сега, или с други думи ако преди се е празнувало семейно сега празнуваме по някъкъв друг начин. Сега стига на имаш желание, ще си намериш и възможност да празнуваш по друг начин – на друго място, което не изключва празнуването да е в семеен кръг. Например може да използваш многото празници и да отидеш на екзотично място – както в страната, така и по целия свят. Това „преди“ не можеше, а особенно за военнослужещи, за които беше забранено да напускат страната. Ще пиша и коментирам от гледната точка на дете от семество  на Ñ‚.н. „служащи“ понеже и двамата ми родители по това време са държавни служители – военен и детска учителка. Обратно на подзаглавието – на днешните празници нито семейството, нито телевизията са изгубили своята роля, и това не е само у нас, ами и навсякъде по цивилизования свят. За отключените врати – по надолу… ама си е пълна глупост! Виж, имаше отворени прозорци през зимата, защото като надуеха парното не се живееше в панелките.

Политическите промени в България не само отхвърлиха предишната социално-икономическа система, но пренаредиха и обичаи, вярвания и празници.

Да не кажете сега, че и политическите промени са дошли някъде отвън: комунистите от партията майка се направиха вътрешен преврат, за да свалят сегашния „генерален секретар“ и да припишат на него всички недъзи и проблеми на това недоносче, социализама. Колкото до обичаите, вярванията и празниците, не са пренаредени, а възстановени – глупостите наслагани от комунистите са изтикани за да се върнат обичаите и празниците от преди „преди“ това. Политическите промени не са измислили нито Бъдни Вечер, нито Коледа, нито Рамазан Байрама и Курбан Байрама, нито Великден. Спомняте ли си Великден при комунизма ? Боядисваха се яйца, ядяха се козунаци – както преди „преди“… само за Християнство и възкресение не се говореше, нали „религията е опиум за народите“. На военните не се разрешаваше да влизат в църкви.

Сега младите поколения не знаят как са посрещали новите години техните майки и бащи, баби и дядовци в последните десетилетия на миналия век.

Авторката да не би да знае как са празнували тези празници нейните собствени родители, или как нейните баби и дядовци са празнували Коледа и Нова година (в първите деситилетия на миналия, 20 век) ? Определено обичаите, вярванията и празниците са били по-близо до това което е днес, а не „преди“ пре комунизма.

Тогава Коледа не беше официален празник, не се и празнуваше, за нея напомняха само кукерите от фолклорните ансамбли по телевизията.

Кажи направо, че беше опасно да се празнува Коледа в България (леле пък ако стане дума за Рождество Христово), че кой знай кой съсед или комшия ще ти пусне донос, че отбелязваш религиозни празници и т.н. Да отбележя, че в католически Полша и Чехословакия Коледа се отбелязваше колкото е възможно за от тази страна на желязната завеса. В България обаче нямаше такова нещо.

На Бъдни вечер се знаеше обаче, че се яде постно.

Авторката е знаела, може би от баба си или от дядо си, или от някой друг човек живял преди „преди“. Аз научих всички обичаи за Бъдни вечер чак след промените (нечетния брой постни ястия, бъдника, коледарите, питата и Ñ‚.н.), и Бъдни вечер беше интересен само с това, че е с най-късия ден през годината. За другите неща с Рождеството Христово, и Ñ‚.н. – информационно затъмнение. Допълнително Папата ни мрази, ама да не отварям темата за „Българската следа“.

Центърът на празниците бе Нова година.

Сигурно става дума за празниците около края на годината, понеже „центъра на празниците“, „празника на всички празници“ беше 9 септември!

Тогава идваше Дядо Мраз с червените ботушки и с чувала с подаръците!

Децата чакаха два празника, на които знаеха, че ще са специални – рожденните си дни и Нова година. Общото е, че и на двата получават подаръци.

Вярно, тогава го нямаше днешното изобилие от задморски лакомства, имаше опашки за банани, но домашната трапеза във всички семейства бе претрупана, от печеното прасенце и пуйката до баклавата и печените ябълки – бедни хора просто нямаше.

Първо, изобилие имаше – за „първенците“, „партията“, и тези които могат имат долари да ги харчат в „Кореком“ – като „тексимаджиите“, работещите в Либия и Ñ‚.н.  Баща ми по Коледа се сеща за историята как е търсил  и се е молил кой да му продаде един долар, за да ми купи за Нова година това което тогава се наричаще „корекомско яйце“, а днес – Kinder Surprise.

Второ, домашната трапеза наистина беше претрупана, и майсторски направено – от ограничените неща с които домакинствата разполагаха. Тези пуйки и печени прасенца може да ги е имало по банкетите да ги ядат директорите и секретарите, но аз такова нещо не си спомням на нито една Нова Година, нито вкъщи, нито при бабите и дядовците, нито при кръстниците, нито когато сме били гости на такива празненства.

Трето – да не си кривим душата, опашки имаше за всичко и навсякъде и по всяко време. Зимата – за банани, портокали и мандарини, другото време – за Кока Кола, за хлебчета „розички“ или каквото друго дефицитно са „пуснали“. Пазаруваше се с ограничение, с квота – за да има за всички – по 2 шишета „Кола“ на човек. Баба ми Данка (човек невероятно отдаден на мен по времето на моето детство, в края на което я загубих), правеше номер като другите баби от квартала и се нареждаше два пъти на опашките – със и без забратка, и с различна чанта. Всички сигурно имат такива истории. Имаше опашки в киносалоните, имаше опашки пред плод-зеленчуците, имаше опашки пред книжарниците, имаше опашки за всичко и за всеки.

Последно – като първото, бедни хора имаше. Може би по-добре е да се каже бедни хора нямаше, но и богати нямаше. Всякаква самоинициатива и часпроми бяха забранени, дори да искаш да работиш за повече трябваше да го правиш скришом като престъпник. Всички се разполагаха според това, което получават от работата си, и заради това беше важно да се „уредиш“ на добра работа, понеже допълнителни източници на пари беше направо невъзможно да си намериш. Ð’ този смисъл за средностатистическия гражданин на НРБ богати нямаше, въпреки че партийните първенци пак бяха изключение (те колко са богати, или колко просто минавот но тънко с ведомдствени разходи, и друга дълга тема). Ð’ същото време всички бяхме бедни (отново с „партийното изключение“), понеже за автомобил се правиха вноски и се чакаше с години, за телевизор се събираха пари, за колело се търсиха връзки нищо, че избора беше „Балканче“ или „Балканче“. Как да го кажа по друг начин – имаше пари да се нахраниш, за физическо оцеляване: за друго не. Интересен случай – по кината в СССР пускат американски филм, в който се разказва за тежкия живот на американските безработни (може да са били и британските миньори от първия мандат на Тачър); тогава се пускага само такива филми, които може да послужат за пропаганда. Обаче само след няколко месеца филма е изтеглен от киносалоните, понеже хората които са го гледали питали как е възможно в „пропадналото общество“ на „Запада“ безработните да имат по две коли и да ги карат, а в СССР се чакало с години докато си купиш автомобил.

Навсякъде в заводи и ведомства имаше новогодишни тържества за децата на работещите, където Дядо Мраз раздаваше подаръците, купени тайно от родителите преди това – на мода бяха кукли, които казваха „ма-ма“; книжки; червени пожарни коли; чанти „Чичо Доктор“; сервизчета и колички.

Ето това отново не съм го видял („ведомствените“ Новогодишни празненства), но не отричам, че е възможно да е имало. Със сигурност за определена част от номенклатурата е имало. Или това са новогодишните банкети ?

На тържествата в детски градини и училища пък имаше маскарад: живи зайци, мечета, снежинки.

Ð’ детските градини наистина имаше празненства за Нова година, както има и сега за Коледа. Какво ми е останало в паметта – за зимата на 1982 когато Брежнев почина, и как до Нова година стоеше огромен черно-бял снимков портрет с жалейка в общата стая на детската градина. После такива портрети имаше всяка година – пролетта на 1984 с Юрий Андропов, и след това 1985 с Константин Черненко. После дойде Горбачов и май започна обратноно броене на социализма ;)

Децата получаваха от Дядо Мраз в училище прозрачни торбички с лакомства – портокал, шоколад, шоколадова вафла, бонбони „Снежинки“.

Как се прави пропаканда – с изкривяване и полуистини. Ето, портокали не е имало – като бананите и те бяха дефицитни. Шоколадът беше марципан „Кума Лиса“, а и „шоколадовата вафла“ беше бак с такъв марципанов шонолад. „Снежинките“ не знам какви бонбони са били, това са захаросани фъстъци.

По училищните дискотеки тийнейджърите си връзваха гирлянди по косите или ги увиваха около вратовете си. Звучеше любимата музика на „АББА“ и „Бони Ðœ“.

Музика ? Коси ? Моля ви се, стига глупости. За слушане на „неправилна музика“ изключваха от училище. Дългите коси се строяваха сутрин пред строя в училище, за да се видят от всички кои са, и после ги пращаха на стажантките в Битовия Комбинат да се упражняват в постригване.  АББА и Бони Ðœ… глупости. Потръсете интервюта с Щурците, Ахат и Тангра да видите отношение към музиката от отва време. Отново изопачаване и полуистини.

Вкъщи пък дългоочакваният старец оставяше тайно под елхата нови подаръци, а понякога идваше във вид на съседа, маскиран с подръчни средства. Задължително си имаше за спътница Снежанка.

Абе какво стана с това момиче Снежанка, къде си изгуби ? Сугурно е заприличала вече на Сашка Васева…
Като си говорим за ценности и религии и Ñ‚.н. какви са точно отношенията между младата „Снегурочка“ и „Дед Мароз“ ?

Вратите не се заключваха, децата вилнеехме от къща в къща и от апартамент в апартамент, защото навсякъде майките даваха лакомства, особено на първи януари.

Вратите се заключваха, но по други причини. Ð’ среда в която всеки донася за съседите си как може даси позволиш да стоиш на отключено. Ами ще те чуят да разказваш политически виц, от онези смешните – за Бай Тошо… ще те чуят как слушаш новини на турски, или пък слушаш „Свободна Европа“. Отгоре на всичко това постоянно се наслагва страх от империалистически диверсанти, а след възродителния процес – страх от саморазправа и терористични действия. Отделно и кражби имаше – не е като сега, но това за отключените врати е нещо,  което на носталгичната пропаганда им се иска да е вярно, но не е.

Татковците лепяха от кибритени клечки и шишарки чудесни зимни къщички и ги подреждаха до елхата.

Ами като не им се разрешава да работят на частно и да изкарат някой лев повече какво да правят. По това време, „преди“ хората с желание за работа и развитие намираха удушник в най-различни хобита. Между другото, имаше доста извратено форма на държавен „часпром“ – на майка ми катодетска учителка и бяха зачислили някакви декари с домати, които едно лято гледахме. Всички учителки от градината имаха такива „задачи“ като нас. Аз си спомням как чистих дръжките на доматите, а майка ми и баща ми казваха „Давай, всяка дръжка е стотинка“ – и накрая с „доматените пари“ си купихме касетофон. Касетофон и две касети, понеже те и касетите се намираха трудно. Презаписи, прехвърляния и Ñ‚.н. Ето още нещо, които днешните деца няма да разберат.

Тя миришеше силно на бор и цялата къща потъваше в чудното новогодишно ухание.

После цялата къща ставаше в иглички. Да не говорим колко целесъобразно е да се секат елхички. Моето мнение, че сега с изкъствените елхи за многократна употреба е супер.

Играчките бяха лъскави и само стъклени, трябваше да се внимава да не се счупят.

Играчките бяха толкова дефицитни, колкото и бананите и портокалите, и бяха още нещо за които се образуваха опашки когато ги пуснеха за продажба около празниците.

На елхата се слагаха топчета памук, имитиращи сняг. Бенгалският огън се държеше надалеч. Клонките се украсяваха с истински свещички, не с електрически.

Истински свещи на елхата ? Ама това си е пожарна опасност!

Децата получаваха и приятното задължение да надписват новогодишните картички до близките.

А днес го нямат това приятно задължение, така ли ? Знам, че може да изглеждам дребнав с такива коментари, но да се повторя – нали написаното цели да сравни „преди“ и сега ?!

Интернет нямаше, хората общуваха човешки, не като машини.

Общуване, общуване, и един агент на ДС да донася да това кой какъв виц е разказал, кой какво бил купил от Кореком и т.н.
Човешко общуване сигурно означава и без телефон например, понеже прокарването на телефон беше едно от тези неща за които се чакаше цял живот. В Русе живеещите в кварталите Дружба (във всичките и номерации) и Чародейка дочакаха телефони чак през 1991 или 1992 година.

Новата година се посрещаше семейно, с роднини, с приятели.

Сега не празнуваме ли семейно, с роднини и приятели ?

Най-дългоочакваното събитие бяха новогодишните празнични програми на БНТ.

Да, малко отдих от тежката пропаганда и ежеседмичната съветска пропаганда всеки петък.
Само дето не беше БНТ, а БТ и имаше само две програми – а в Русе и бонус: румънска телевизия. По-късно и руската телефизия.

Тези истински спектакли гледаха всички – мюзикхоли, пера, българска естрада с тогавашните й прими Лили Иванова, Ирина Чмихова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Маргрет Николова, незабравимите Паша Христова и Стефан Воронов.

Само при нас ли „преди“ е имало естрада на Нова година бе хора ? Хайде стига глупости

Хората с дни обсъждаха след празника хумореските на Георги Парцалев и Енчо Мутафов, на Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Григор Вачков и Никола Анастасов.

Ами ще обсъждат, наистина каймака на предаванията беше на Нова година.  Ако искаш да гледаш нещо със същото стойност и качество че чакаш първо повторението на Новогодишната програма, а след това чак следващата зима.
Ех, Тодор Колев защо го няма в списъка ?

Новите години на Хачо Бояджиев бяха цял спектакъл.

Истина е. Самия Хачо чака цяла година за да му се даде отново поле за изява.

Точно преди полунощ, минути преди да пристигне Новата година, на синия екран се разполагаше бай Тошо, както народът наричаше Тодор Живков, който след дежурното слово с постиженията през годината, завършваше с простонародното „ха, да ни е честита хиляда деветстотин седемдесет и… година“.

Седемдесет и коя година ? И как така е простонародно да пожелаеш „Честита Нова Година“ ? Това е част от пропагандата на комунистите, което продължава и днес: няма нужда навръх празника държавния глава да „влиза“ в домовете ни от телевизионни екран, така малко или много се отърква в положителните емоции на празника и се асоциира с него. По-добре е по-рано през деня, примерно преди новините в осем да прочете поздравителното слово и това е.

Тогава нямаше бомбички, пиратки и всевъзможни ракети, от балконите хвърчеше само бенгалски огън, фойерверките бяха малко.

Да бе да… имаше всякакви самоделки, а военните винаги са помагали за кварталната заря.

Децата се радваха на легендарните тв епизоди на анимационния „Ну, погоди“, обичаха и анимационните „Бременски музиканти“ и „Синдбад мореплавателя“, радваха се и на българския детски телевизионен театър – „Студеното сърце“ по Вилхелм Хауф, на чешките екранизирани приказки като „Златовласка“ и „Пепеляшка“.

Ау да не отваряме приказка за това какво са давали по телевизията! Дават се телевизионни предавания от братските страни, а всичко „западно“ е купувано с няколко години закъснение, когато стане достатъчно евтино за нашия пазар. Този Синдбад който излъчваха през 1985-1986 е от 1975, „Робинята Изаура“ е бразилски сериал от 1976, а излъчван у нас през 1985-1986, „Седморката на Блейк“ е с първи сезон от 1978, който е излъчван у нас през 1984.

А за по-големите беше новогодишната програма на ГДР – „Шарено котле“. За празниците по БНТ имаше много музика, включително западни изпълнители като Енгелбърт Хъмпердинг, Том Джоунс, Адамо, Мирей Матийо, Шарл Азнавур, Луис Армстронг и Ела Фицджералд.

Как така не е споменат Карел Гот ?!

Да не пропуснем и невероятните комедии на „Мосфилм“ – „Ирония на съдбата“ и „Иван Василиевич сменя професията си“. Филмите на Чарли Чаплин. И на актьори като Константин Кисимов, Апостол Карамитев, Петър Слабаков, Любомир Кабакчиев, Невена Коканова, Стефан Данаилов, без които празник не минаваше.

Сега филми да искаш по празниците – по всяко време на деня, по всички телевизии.

За финал – май няма нужда, достатъчно написах. Отдавна не съм писал изобщо в блога, и изглежда днес ми е било нужно да коментирам тези глупости. За съжаление написаното дотук не описва достатъчно от времето „преди“, и има за какво да се говори – като например за информационното затъмнение около Чернобил, когато ни уверяваха, че нищо няма и децата си играеха навън, или като например обгазяването на Русе. Нищо, нека да има теми да пиша и друг път.

Вече съм писал какво мисля за Първанов и „Джон Атанасов“ миналата година, но тази година просто е върха на простотията. Най-прецакания и некадърен президент дава грамота за принос на човека, олицетворяваш всички най-лошо в българското висше образование: д-Ñ€ Галина Иванова. Нека се радват мижитурките една на друга, докато озлобените пишман разбирачи като мен умуваме къде е приноса на ас. Галина Иванова… може би в усъвършенстването на използването на Copy + Paste ;) Наистина не спират да ме радва въпроса как така може да съм толкова негативно настроен към един човек… ами помислете колко ми е голямо разочарованието от Русенския Университет и всичките мижитурки и паразити, които са се навъдили там ;)

Скъпи читатели,

много бързо да ви помоля да помогнете на още едно добро дело. Ако не сте разбрали още, Богомил Шопов, „Бого“, се кандидатира за евродепутат от листата на ПП Зелените. Ако по някакво чудо не се сещате за кого иде реч, ще ви кажа, че това е една от движещите сили зад движението за софтуеъра с отворен код, отворените стандарти, електроните права, цифровите свободи, и Ñ‚.н. и Ñ‚.н. Списъкът наистина е дълъг, и включва много добри каузи и дела, както онлайн в мрежата, така и офлайн на живо – като организирането на различни срещи и конференции, последната от която беше тази годишната P2P във Велико Търново. Аз имам честа да познавам Богомил от може би вече почти 10 години, и за това време в моите очи, а сигурно и в очите на другите които го познават, онлайн или офлайн, Богомил си е заслужил авторитета на който се радва днес. Един от най-добрите начини да се използва този авторитет, един от най-полезните начини да се извлече максималното от него е като изпратим Бого в европейския парламент!

На 5 юни, денят в който се провеждат изборите за европарламент в България, гласувайте с бюлетина номер 12 (ПП Зелените) като изберете шестият (6) в списъка: Богомил Борисов Шопов! Аз знам че ще го направя.

Ако искате да се запознаете по-подробно с идеите, които Богомил защитава, и ще продължи да защитава в Европейският парламент, прочетете това послание от него:

Както знаете, аз съм кандидат за европарламента и искам вашата подкрепа, за да можем заедно да спираме опасностите и да разработваме нови свободи във областта на Интернет.

• http://www.bogomil.info/2580/

Все по-малко свободно време имам и все по-рядко пиша – а за новия дизайн на блога съмвсем нямам време. Сега обаче има тази интересна тема за електронното гласуване и гласуването по интернет, която наистина заслужава повече внимание. На мене ми отне една седмица докато намеря време да пиша за това, но за една седмица темата едва ли е по-малко актуална. Не знам колко сте запознати с тематиката, аз признавам че имам много повърхности наблюдения върху гласуването с машини за гласуване и за гласуване по интернет. Свежият поглед и новия фокус върху тази тема беше повдигнато от гостуването на проф. Михаил Константинов и Димитър Аврамов в „Булевард България“ на Иван Бедров.

• http://retv.kaloyan.info/bulevard-balgariya-na-18-ti-fevruari-ll-ra-tchast/

За коментар бе поканен и Боян Юруков, който изрази своето мнение, което до голяма степен съвпада с моят поглед върху нещата. Хората от ИТ сферата (като мен) може би веднага разбраха аргументите на Боян, но за съжаление не всички са настроени така – дори някой „вътре в нещата“optical communication като Димитър Аврамов (ако се чудите каква е връзката, той е собственик на една от известните хостинг компании в България). На следващия ден Боян се аргументира с много повече детайли:

Електронното гласуване – добро лекарство в лош момент
Вчера отново се включих по телефона в “Булевард България” по Re:TV. Този път темата беше “електронно гласуване”, а гости в студиото бяха проф. Михаил Константинов и Димитър Аврамов. Тъй като мнението учуди тях, както и някои от зрителите (поне съдейки по писмата, които получих след предаването), мисля, че ще е коректно да доразвия позицията си по въпроса. За мен електронното гласуване има три аспекта, като всеки от тях е еднакво важен: технологиите, прилагането им и доверието на народа.

• http://yurukov.net/blog/2009/02/19/elektronnoto-glasuvane/

Прочетете и коментарите след написаното от Боян. Знам, че коментарите са много (в момента са повече от 80), но пък се дискутират много различни гледни точки и факти отностно гласуването в чужбина, електронното гласуване и гласуването по интернет. Една от интересните идеи е да се използват университети като „изпитателни полигони“ за електронното гласуване и гласуването по интернет – така или иначе всяка година се гласува студентски съвет, а може би и други неща, а защо не и някой „вътрешно-академичен“ референдум (или поне проучване); всичко това прави университети може би идеалната среда по мащаб за контролиран експеримент. Както знаете, аз съм отявлено критичен относно университетите в България, особенно Русенския университет (особено знаете кой факултет и коя катедра), но пък идеята ми се струва много добра, и заради това нека да дадем шанса на някой от „висшите институти“ да ме обори ;) Също така важен момент е, че застъпниците на електронното гласуване и гласуването по интернет не искат отмяната на старомодното, аналогово гласуване – целта е да се ползват двете паралелно! Освен милион и половината българи в чужбина (по думите на проф. Константинов), това ще е много полезно за всички хора в неравностойно положение, за които отиването до урните е като преместването на планина! Друг интересен коментар провокиран от предаването на „Булевард България“ на 18 февруари е този на Константин Павлов – Комитата. Той отново е човек от с много добър поглед върху техническата страна на проблема, и аз отново виждам същите акценти като при написаното от Боян:

Гласуване по Интернет — Късно е, либе, за китка
БСП, с подкрепата на европейските си партньори, (гласове в европарламента са това, не е шега работа) очевидно е пуснала пердето и смята да направи изборното лято по възможно най-безочливия начин. Щом може, защо не, си казват другарите. Парламентарните избори, най-вероятно, ще са през юли, защото тогава е най-изгодно за другарите. Не им завиждам на избирателните комисии и на застъпниците в неклиматизираните училищни стаи с южно изложение. Въпреки максималната мобилизация на демократичните, професионално активните и отворените към света, тогава е сезонът на отпуските и децата са във ваканция и изборите ще изискват големи жертви. Аз самият пропуснах първите евроизбори, защото бях на отрано резервирана екскурзия в Чехия тогава. Ако не можеш да докараш избирателя до урната, то поне докарай гласа му. Късно, късно се сети опозицията за дистанционното и електронното гласуване. Преди няколко дни разговарях с общински съветници и районни кметове от опозицията по въпросите на електронното гласуване, а преди малко, в RETV по БУЛЕВАРД БЪЛГАРИЯ гледах Митко Аврамов и проф. Михаил Константинов да говорят по темата. По телефона се включи и Боян Юруков от Германия.

• http://komitata.blogspot.com/2009/02/blog-post_18.html

Аз като цяло съм хипер-песимистичен, и не очаквам никакво развитие (в близко бъдеще) отвъд обсъждането на проблема. Ако има как аз да помогна, съм насреща, на за съжаление нещата не се изнасят на мускули от ентусиасти, ами трябва да с еплува в бюрократичното блато на администрацията и т.н. Това което зависи от нас е да правим интернет по-популярен и по-достъпен, и така един ден електронното гласуване и гласуването по интернет ще се върне отново на дневен ред като част от нестествено естествения прогрес ;)

Министър Николай Василев (известен заради другите си простотии като „Капитан Транслитерация„) е или изключително ограничен, или изключителен лицемер. Ето какво прочетох преди малко:

Община на бъдещето показаха Майкрософт и МДААР

Платформа за изграждане и предоставяне на услуги на гражданите ще бъде внедрена като пилотен проект в общините Костинброд и Каварна до средата на месец май 2009 г. Възможностите на системата бяха демонстрирани днес на пресконференция в София. Проектът се реализира чрез публично-частното партньорство между МДААР, от една страна, и Майкрософт, ЦАПК “Прогрес” и Парафлоу Комюникейшънс, от друга… Министър Николай Василев подчерта изключителната роля на Майкрософт за осъществяване на проекта, като каза, че “българската администрация не може да работи без продуктите на Майкрософт и това ще продължи.”

• http://www.rusenews.eu/news,1,22494.htm

Потъмнената част (не заглавието) е от мен. Сега, колко от вас са убедени в казаното от министъра ? Както вече писах горе, този или е много тъп или е много нагъл. Каквото и да са направили в този пишман проект, аз съм 100% сигурен че същотото може да се постигне и с други решения. А това, че администрацията не може без Майкрософт е неописуема и много грозна лъжа. От кога МДААР е крепостен селянин на Майкрософт ?  Какви толкова специализирани решения ползват, че само Майкрософт предлага единствената алтернатива ? Шибана мръсна глупост.

Благодаря на Тошо за линка.

След като бе отхвърлено предложението на Мартин Димитров за намаляне на уставния капитал, вчера в правната комисия и е отхвърлено и предложението  от Ñ‚.н. анти-кризисен „План Станишев“. Публикувам стенограмата във вида, препечатан във Vedomost.info, който е доста по-четлив от оригинала:

100 лв капитал на ООД? Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ, внесен от МС

Из стенограма – Протокол â„–3/29.01.2009г. на Комисията по правни въпроси –

Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
Има представител на Министерството на икономиката и енергетиката, тъй като по тяхна инициатива е законопроектът на правителството. Моля накратко да представите законопроекта, тъй като ние тази тема за втори път я обсъждаме в последно време.

Ели Анави: директор на дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,

Представям на вниманието ви проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен в Народното събрание с решение на правителството от 8 декември 2008 г.

По същество предложението се състои в намаляване на минималния капитал за създаване на дружество с ограничена отговорност от 5000 на 100 лв.

Аргументите в подкрепа на предложението са насочени към насърчаване на предприемаческата активност на българските граждани. По данни на Статистическия институт в България има малко над 27 действащи фирми на 1000 души население. Докато в страните членки на Европейския съюз този показател е около 40, а в някои страни членки това число клони към 100. Ясно е, че изкуствените бариери пред създаване на нови фирми трябва да бъдат премахнати. Сред тях е изискването за минимален капитал на дружествата с ограничена отговорност.

Разбира се, както Вие казахте, съвсем неотдавна, в началото на ноември миналата година Народното събрание отхвърли подобен проект за промяна на Търговския закон. Аз се запознах със стенограмите от обсъжданията, както във вашата комисия, така и в пленарна зала. Позволете ми в телеграфен стил да приведа основните аргументи против.

Първо, при ООД отговорността, ограничена до размера на капитала и ако той е много малък, кредиторите няма да могат да съберат вземанията си. Аз също смятам, че не е вярно.

Сравненията между страни, които няма изискване за минимален капитал и страни с такива изисквания показват, че практически няма разлика в процента на събраните вземания. Други изследвания показват, че понастоящем кредиторите се интересуват от други аспекти, не от капитала, като например паричния поток, пазарните ниши, качествата на управителите и персонала, интелектуалната собственост и пр.

Вторият аргумент е, че ще се нароят фирми фантоми, които ще източват ДДС и ще вършат други измами. В едно съм сигурен, тези 5000 лв. не спират мошениците.

Третият аргумент е предприемачите да се насочат към други организационни форми: едноличен търговец, събирателно или командитно дружество. Разбира се, това е възможно, но при тези организационни форми отговорността им е ограничена. Т.е. бъдещият предприемач и собственик трябва да поеме риска да загуби всичко – апартамента, колата, втория телевизор и пр. Известен ви е списъкът на вещите, към които съдия изпълнителят няма право да насочва изпълнението. Така много хора предпочитат да не рискуват всичко и да се наредят на опашката за социални помощи, което пък не е добре за икономиката като цяло.

Привличам вниманието ви към развоя на събитията след ноември 2008 г. В напреднал стадий е подготовката на регламент на Европейския съюз за нова организационна форма – европейско частно дружество. Става дума за класическо ООД, което да действа на територията на 27-те страни членки. Предложението на Европейската комисия е нормалния капитал да е едно евро. България гласува “за”.това предложение. Нещо повече, това изискване за минимален капитал 1 евро е записано в Европейския план за възстановяване в отговор на финансовата криза, одобрена от главите на държавите членки на заседанието на Европейския съвет в средата на м. декември миналата година. В резултат може да се получи странната ситуация за стартиращите предприемачи да е по-изгодно да създадат европейско, а не българско частно дружество.

Уважаеми дами и господа депутати,
Мисля, че за всички е ясно, че кризата няма да ни отмине. Вече са налице първите ясни признаци за това. Съответно нашите действия трябва да се адекватни. Всички възможни ресурси трябва да бъдат използвани, като най-големият ресурс са хората, техните инициативи и идеи.

В този контекст моля уважаемите членове на Комисията по правни въпроси да оценят дали това предложение на правителството нарушава Конституцията или други основополагащи документи. И ако това не е така, решението да бъде взето на базата на икономически аргументи.

Благодаря ви за вниманието.

Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Безспорно въпросът не е конституционен, така че ние имаме свободата да вземем решението. Надявам се, че мерките срещу икономическата криза ще бъдат доста по-амбициозни от тези, а и ние сме вече доста по-напред от първите й признаци. Вие настоявате да бъде отчетена. Това е основното в становището на Министерството на икономиката и енергетиката, а не толкова чисто правни аргументи, колкото икономическата целесъобразност за едно или друго решение, включително и това, което предлагате. Откривам дискусията.
Проф. Герджиков, заповядайте.

Проф. Огнян Герджиков:
За мен предложения законопроект разкрива остър дефицит на професионализъм. Много остър. Гледам мотивите и си казвам: Хората, които са ги писали, толкова ли са неграмотни и как са подвели министър-председателя да се подпише под тези мотиви.
На първа страница се говори, че Европейската комисия на страните членки цели “да ограничи до минимум административните пречки”.

Въпросът за капитала няма нищо общо с администрация и административни пречки.

На страница втора чета: “Изискването за определена сума пари за започване на бизнес е абсолютна формалност.” Това може да го напише абсолютно неграмотен човек.

Пред моите студенти казвам, че капиталът на едно капиталово дружество не дава 100% гаранция. Това е вярно. За това много от страните по света са се отказали от гаранционната функция на капитала. Но около половината и малко повече от половината не са се отказали. В това число са повечето от страните в Европейския съюз. Някои от тях направиха отстъпление, но забележете. В повечето страни има изискване за минимален капитал, който е много по-голям от българското изискване. В Германия това е 25000 евро, в Австрия е 35000 евро и т.н. Ние сме възприели една сума от 5000 лв. Това, че са абсолютна формалност тези 5000 лв. и на следващия ден мога да се изтеглят, това е само за хора, които са лаици и не разбират. Защото в нашия Търговски закон има серия норми, които се стремят да защитят капитала и не допускат или по-скоро се стремят да направят какво? Да гарантират, че чистото имущество на дружеството е равно поне на написания капитал. И ако това се окаже не така, тогава незабавно управителят е длъжен, ако спадне загубата на дружеството под ¼ от размера на записания капитал или чистото имущество спадне под размера на записания капитал, това изисква незабавно управителят да свика общо събрание. Но да го свика не на коледно парти. Така че има гаранционна функция капитала.

Има страни, не малко, които казват: За нас няма значение има ли, няма ли капитал – едно евро, един долар, да вярно. Включително Германия от 1 ноември миналата година въведе един вид ООД, което има друга правна регламентация, което идва да компенсира липсата на капитал, защото там е с едно евро, за да компенсира липсата на капитал, но с други организационни мерки. Например, едно такова дружество, организирано по този закон, така е във Франция, но понеже с Германия съм се запознал по-подробно, такова дружество не може да разпредели печалба, докато не стигне чистия размер на имуществото над размера на изискуеми 25000 евро. Това у нас има ли го предвидено? Няма го. Чули недочули – едно евро ще го направим.

След това там има “проникваща отговорност”. Защото именно отнетата неограничена отговорност на съдружниците, тогава управителят ако допусне неудовлетворени кредитори , тогава върху него пада тази отговорност. Кой управител току-така ще си прави нещата. Значи има серия други механизми. Тези други механизми ги няма никъде. Тук има един единствен текст. Казва се: “5000 лв. стават 100 лв.” Минималната вноса от 10 лв. става 1 лев и може половината да внесеш – 50 ст. Ама такава аматьорщина, такава самодейност уникална. Аз се чудя в нашата държава как е възможно да стигне до парламента такова нещо, което изобщо не е съобразено с истинското дружествено право и с гаранциите на кредиторите. Какво ще постигнем по този начин? Всички събирателни дружества и командитни дружества ,които са, да се преобразуват в ООД, за да избягат от ограничената отговорност и кредиторите да “духат супата”. Това ли искате да направим. След като Мургината специално в доклада си от миналата година каза къде е българският проблем. Българският проблем е точно обратния. Ние искаме всъщност да лекуваме човек с разстройство като му даваме разслабително. Това искаме да направим.

Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Казак и г-жа Николова искат думата.

Елеонора Николова:
Аз искам да напомня, че преди, когато Мартин Димитров внесе този законопроект, аз гласувах против. Така че сега също убедено ще гласувам против, защото действително по нашето законодателство капиталът има и гаранционна функция. Сега аз не мога да се съглася, че е сериозно, започваш да правиш фирма и нямаш 5000 лв. Защото ти ще ги изтеглиш моментално след регистрацията. Никак не е сериозно да смятаме, че ще развиеш търговска дейност, ако нямаш никакви пари в джоба си. Още по-малко, че ние изискваме да се внесе един размер под 5000 лв. за регистрация на дружество. Освен това, в момента между фирмената задлъжнялост, надлъгването между фирми, неразплащането между фирми – това е основният въпрос въобще на бизнеса в България. Вече се говори за над 50 милиарда между фирмена задлъжнялост. Вярно е, че 5000 лв. са много малко пари. Но поне ги има. До този размер фирмата може да си направи сметка. За мен няма сериозна фирма, която да продължи да съществува във фирмено отделение със записан 5000 лв. капитал. Сериозните фирми, които кандидатстват за банкови кредити, които имат големи обороти и т.н. отдавна са превели размера на капитала си с реално си звучене и стоене на пазара и са увеличи до някаква степен размера на капитала си, който да отговаря на реалното им положение, защото само така в България, когато правиш бизнес, ти можеш да заставаш с имуществото си да даваш гаранция на своите партньори и на банките включително, от които чакаш да получиш оборотни средства, че имаш имущество, с което можеш да гарантираш търговските си сделки.

А ние всъщност тук казваме, че у нас търговските сделки са безпроблемни, капиталът няма никакво значение, т.е. всеки може да регистрира фирма и оттук нататък да си направят веригите за точене на ДДС. Ние не сме обяснили на хора, че в момента, в който се регистрираш като търговец, губиш огромни права по цялата ни социална верига. Това хората не го знаят. Подлъгвайки се по 100 лв. и 1 лв., те ще се юрнат да регистрират отново фирми и след това сами ще се чудят как да се оправят с редица институции, които им дават много бонуси по повод на това, че те нямат такава икономическа самостоятелност. Регистрацията на фирма значи да декларираш икономическа състоятелност и възможност да се справяш сам без протекцията и без помощта на държавата.

За това аз мисля, че тази либерализация всъщност само ще вкара в беля редица хора, които не разбират какво ще си причинят.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Казак, Вие имате думата.

Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,

С интерес изслушах изказването на проф. Герджиков и съм склонен да споделя основната част от неговите аргументи. Аз и предишния път съм имал възможност да кажа, че за мен целта, която се преследва, не може да се постигне с това средство. Това не е средството, използвайки го, да кажем че ще постигнем някаква цел, която би била по-различна и по-положителна от сегашната ситуация.

Първо, аз не съм чувал някъде оплакване от хора, че началният капитал е пречка за тях да започнат някаква стопанска дейност. Изначалната теза, че едва ли не, сваляйки капитала ние ще стимулираме стопанската инициатива или търговската инициатива на гражданите, аз не я споделям. Защото и към момента всеки който наистина иска да развива стопанска дейност, той има всичките възможности да го направи и капиталът е последното нещо, специално капиталът на ООД, за да започне да го осъществява.
Второто нещо е това, което каза и проф. Герджиков, което е общо известно. В България има огромно количество регистрирани търговски субекти и особено след стартирането на новия вид регистрация – Търговския регистър, т.е. прехвърлянето от съдебна към чисто административен тип регистрация, която след дълги усилия наистина вече постигна онова ниво на бързина и оптимизация, което всички ние желаехме, за какво говорим. За един ден човек може да регистрира фирма.

Съчетано с негативните явления, които се наблюдават от дълги години от източване на ДДС чрез фирми фантоми, чрез изкуствени фалити и т.н., мисля, че ние трябва да търсим мерки не за улесняване на регистрацията на подобен род фирми, а да се търсят механизми за гарантиране стабилността и увереността на кредиторите, че тези фирми наистина са годни за доверие.

И не на последно място, сегашната ситуация, уважаеми колеги, когато кредитирането е тотално спряло, когато сред банките цари такова недоверие към стопанските субекти и към всякакъв вид инвестиционни намерения, може и обратното, но нали все пак банките са тези, които в момента са стопирали кредитирането точно заради царящата атмосфера на недоверие, ние да приемем мярка, която още повече е способна да засили тези страхове, ми се струва контрапродуктивно. Ето защо аз лично ще се въздържа да подкрепя този законопроект.

Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания? Заповядайте, особено ако можете да противопоставите контра аргументи на някои от тези, които чухте, ще ни бъдат полезни.

Ели Анави:
Аз разбира се съм в трудна позиция. Виждам, че бяха доста емоционални изказванията. Проф. Герджиков и другите депутати драматично поставиха въпроса, че ако се махнат тези 5000 лв. тези 57 милиарда междуфирмени задължения ще се върнат. Аз бих желал да попитам дали уважаемите членове на Правната комисия имат представа колко струва примерно, дали си струват съдебните разноски да започнете да съдите някой за 5000 лв. Колко години ще ви трябват и колко години ще ви струва? И дали накрая ще успеете да си ги вземете. И какво представляват тези 5000 лв.? Дали не представляват една изкуствена, абсолютно измислена, абсолютно направена от хора, които живеят в някакъв измислен свят. Защото юриспродунцията е изключително уважавана наука, но тя е отражение на реалния свят, отражение на реалното производство и трябва да насърчим хората действително не да нареждат на опашката за социални помощи, а да се опитат нещо да правят сами. Ние няма да ги подведем с тези 100 лв., а ние действително ще им кажем: Дами и господа български граждани, заповядайте, опитайте се да направите нещо. Обаче ако не сполучите, няма да излезете образно казано “голи”. Все пак позволете ми думата “гол” да употребя тук. Много по-драматични думи бяха употребени, образно казано “голи”, оставени само с най-основното си имущество. И това нещо е добре да бъде разбрано.

За това апелирам към вас, виждам много добре как ще гласувате, но апелирам към вас да оставите този въпрос да бъде решен по икономически съображения, а не по юридически. Все едно тези 5000 лв. не са гаранции за никого. Направете едно дружество с капитал 100000 лв. или 1 милион, отидете в банката и да видим дали ще получите кредит, ако не представите редица други неща. Благодаря за вниманието.

Янаки Стоилов:
Но ако изцяло отдадем предпочитание на този мотив, тогава трябваше да предложим законопроекта да се гледа в Икономическата комисия, макар че според мен това е и икономическите и правен проблем, тъй като наистина трябва да намерим правните изражения на определена икономическа целесъобразност. Банките не дават кредити по друга причина. Защото те не се интересуват толкова от обезпечението, от капитала. Те се интересуват от реалния оборот, защото това заслужава кредитирането. Така че тези неща не са водещите. Но друга е темата за кредитирането. Този критерий не е относим към кредитната дейност – с или без начален капитал. Той има някакви гаранционни функции.

Четин Казак:
Аз не съм напълно съгласен с това, че банките не се интересуват, когато дадена дойде при тях за кредитиране при нормалните условия. Да оставим сегашната ситуация. По принцип една банка, когато види капитал от 1 милион, сравнявайки го с капитал 100 лв., аз бих се учудил, ако банката не вземе под внимание този аргумент наред с всички останали.

Янаки Стоилов:
Има ли други бележки и коментари, или да преминаваме към гласуване. Няма бележки.
Тези, които подкрепят по принцип Законопроекта за изменение на Търговския закон, моля да гласуват. Един “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? Седем “въздържали се.
С един глас”за”, четири “против” и седем “въздържали се” не се приема законопроектът.
С това становище ще го представим за обсъждане.
Благодаря ви за участието.

• http://vedomost.info/…w&id=2358&Itemid=1683

Ами, втора греда с идеята за по-малка сума при регистрация на фирма. Сега, ако сте като мен привърженици на идеята, вижте кои депутати са ударили контра: при все че е предложение внесено от правителството, има само един „за“, и всички други са „против“ или „въздържали се“.  Вижте кои са, и направете като мен – имайте едно наум.

Моят допълнителен принос в кампанията „SEO срещу правителството“ е огледалното копие на правителствение сайт, което вече може да се обхожда безпроблемно от паяците на търсещите машини. Сайтът така или иначе е счупен на повече от едно място, и е пълен провал, но пък това да може да се индексира от Гугъл е една малка победа на научно-техническия прогрес ;) Чудя се, колко време ще им трябва да оправят robots.txt, дали ще смогнат преди изборите ;)

Както и да е, сайтът е http://government.bg.kaloyan.info/, и страниците в огледалното копие се попълват когато се посети съответния линк от сайта: например като посетите началната страница на копието ще се изтегли началната страница на оригинала. Дал съм време за живот на огледалните копия от 12 часа, така че ако информацията не се опреснява често, няма страшно – не е бъг ;) Връзките със „cgi-bin“ в тях са леееко променени, за да се заобиколи недостатък от хостинга (изключване на ScriptAlias „cgi-bin“ или каквато и да е тъм магия), така че и това не е бъг ;)

Скриптът, Schtrack!,  който прави възможно функционирането на огледалното копие, ми се върти в главата някъде от 2004, обаче все нямам време или повод, за да го направя. Е, ето сега се появи добър повод, и резултата е налице. На който му се занимава, може да намери кода на приложението тук (а самото приложение тук), и да си го ползвате за каквото си искате (в рамките на GPL, разбира се).

1 февруари 2009: Една седмица по-късно вече има стотина страници индексирани от огледалото на правителствения сайт, което може да се отбележи като някакъв относителен успех, особено като се има предвид некадърните адреси на сайта (под некадърни разбирайте такива, които не прилагат най-добрите практики, а точно обратното – супер антични). Друг успех е променения robots.txt, който вече позволява индексиране в дълбочина. Хайде да видим колко други неща ще се променият до преди изборите ;)

Добре де, това е ясно на всички – ще е сензация ако Миков няма пишка ;) По-веселото е, че вътрешния министър е технократ, и е в крак с модерните тенденции. Освен, че е осъзнал възможностите в инвестиране в компании от БФБ (в момента не мога да намеря  линка към имуществената му декларация, където се виждат предпочитанията му към Монбат май беше и Алкомет), освен че е разрбрал аджеба как престъпници, криминални елементи, терористи и друга криминална сган си ортуват по „скайпа“, той явно е доволен от новата си придобивка – „айфонче“:

…Добре е да се знае, че версията, която Миков държи в ръката си никога не се е продавала незаключена в USA и на Стария континент. Изключение правят Франция и за кратък период Германия, но версиите, които са отключени от Apple за тези страни работят само с операторите там и не са пригодни за ползване с други оператори. Накратко: ако не прибегнете до хакерски услуги и нe инсталирате на телефона пиратска програма няма как да ползвате този модел на iPhone в България…

• http://atanas.fr/articles/2008-04-27-01-49-09/109-mikov-iphone

Това в цитата горе е едната страна на нещата. Има и друга. Ð’ САЩ натискат Обама да се откаже от смартфона, защото е потенциален проблем със сигурността. Сега, нали си сещате и че и с iPhone-а е същото ;) Не знам кой се е занимавал да „оправя айфона“ на Миков, но ако има инсталиран SSH, и се окаже закачен в същата WiFi мрежа с някой „хакер“, телефона на галфона (Ñ‚.е. министъра) сам ще се разкрачи с default паролата alpine ;) Има ли смелчаци да пробват ?!

А да, и после имало вируси в системата на министреството на вътрешните работи … и единия от тях се казва… а познайте как ;)

PS. А знаете ли повода, при който министър Миков си е развял iPhone-а ? Потъмнената част е от мен:

Вътрешният министър Михаил Миков е отявлен фен на iPhone. Това не скри самият той по време на днешното тържеството по случай Денят на родилната помощ в СБАЛАГ „Майчин дом“ в София.

• http://bulgaria.actualno.com/news_216543.html

Просто всичко си е на мястото: вътрешния министър на гости в родилен дом по случай Бабин ден. Това в допълнение на факта, че си играе с този iPhone, който ама 99.995% е „хакнат“ (кракнат, отключен, прецакан, приклатен) за да проработи с нашите мобилни смешници.

Тази сутрин прочетохинтересен блог пост при Юнуз, който е забелязал едно електронно „извращение“ – сайтът на правителството е забранен за индексиране:

Инструкциите в robots.txt

Това е стандартен файл, който, сложен в основната директория на даден домейн, съдържа инструкции към търсачките какво от съответния сайт да индексират и какво — не. Съдържанието на този файл на сайта на българското правителство е:

User-Agent:*
Disallow:/

Преведено, това означава: “Ако сте търсеща машина, моля напуснете този сайт и не индексирайте неговото съдържание”.

• http://yunuz.projectoria.org/archives/326

Така се роди и веселата инициатива за показване на SEO среден пръст на правителството.

Една интресна инициатива породена от публикациите в два блога  – Yunuz & Oggin. Накратко - само с един линк от Вашият сайт или блог можете да покажете отношението си към това правителство (а и всички предни в по-новата ни история). Общо взето , продължаваме да си живеем в същият бомбок благодарение на неадекватните действия на хората, които избираме.

Схемата не е нова, има доста забавни примери в световен мащаб. Целта е чрез елементарна SEO техника – множество линкове към даден сайт ( http://www.government.bg/ ) да сочат с определена дума, за да може този сайт да се вдигне максимално високо в резултатите на Google. Съответно думата за сайта на нашето правителство е “Провал” .

Ето най-елементарният код за добавяне в сайта ви

<a href=”http://www.government.bg”>Провал</а>
можете да си го разкрасите както желаете, например с title таг

или просто добавете линка към  http://www.government.bg/ в блога си с заглавие Провал

• http://www.1lev.com/wwwgovernmentbg.htm

Сега, няколко часа по-късно, вече има и Facebook група на инициативата, „SEO срещу правителството“ ;)

Как вие може да помогнете ? Ако имате сайт, поставете връзка към www.government.bg с текст „провал“. Може да е в блог пост, може да е в блогрола, може да е в подписа ви за форумите, които използвате … важното е да има повече връзки ;)