Референдум – 11 февруари 2014: Премахването на плоÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð°Ð½ÑŠÐº ще доведе ли до ÑъживÑване на икономиката?
Повече тук:
The Chaos Ruler & The Dead Poets Society
Повече тук:
Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° годината, когато идват празниците, и хората Ñе отдават на вÑÑкакви емоции, започва и пропагандата на комунизма и пишман Ñоциализма. Тази година е наиÑтина дразнещо, оÑобенно за хора като мен които Ñа били Ñвидетели на вÑичкото това Ñветло комуниÑтичеÑко минало. Сега, ако може да коментирам напиÑаното ред по ред, като Ð´Ð¾Ð±Ð°Ð²Ñ Ð¼Ð¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñпомени за „преди“.
Започвам от преди Ñамата ÑтатиÑ, от това как е маркирана – като нещо, което е било публикувано на първа Ñтраница. Така Ñе прави Ñ Ð½Ð¾Ñталгичната пропаганда, трÑба да Ñе вижда.
Как празнувахме преди
Семейно, Ñ Ð”Ñдо Мраз, новогодишна Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ð¸ отключени врати
Ð“Ð°Ð»Ñ ÐšÐ»Ð°Ñ€Ðº
http://www.duma.bg/node/69018
Още не е запознала ÑтатиÑта, и Ñе започва Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾, които Ñвно трÑбва да е отрицание на това как Ñе празнува Ñега, или Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ думи ако преди Ñе е празнувало Ñемейно Ñега празнуваме по нÑкъкъв друг начин. Сега Ñтига на имаш желание, ще Ñи намериш и възможноÑÑ‚ да празнуваш по друг начин – на друго мÑÑто, което не изключва празнуването да е в Ñемеен кръг. Ðапример може да използваш многото празници и да отидеш на екзотично мÑÑто – както в Ñтраната, така и по Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚. Това „преди“ не можеше, а оÑобенно за военноÑлужещи, за които беше забранено да напуÑкат Ñтраната. Ще пиша и коментирам от гледната точка на дете от ÑемеÑтво  на Ñ‚.н. „Ñлужащи“ понеже и двамата ми родители по това време Ñа държавни Ñлужители – военен и детÑка учителка. Обратно на подзаглавието – на днешните празници нито ÑемейÑтвото, нито телевизиÑта Ñа изгубили ÑвоÑта ролÑ, и това не е Ñамо у наÑ, ами и навÑÑкъде по Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚. За отключените врати – по надолу… ама Ñи е пълна глупоÑÑ‚! Виж, имаше отворени прозорци през зимата, защото като надуеха парното не Ñе живееше в панелките.
ПолитичеÑките промени в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñамо отхвърлиха предишната Ñоциално-икономичеÑка ÑиÑтема, но пренаредиха и обичаи, вÑÑ€Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ празници.
Да не кажете Ñега, че и политичеÑките промени Ñа дошли нÑкъде отвън: комуниÑтите от партиÑта майка Ñе направиха вътрешен преврат, за да ÑвалÑÑ‚ ÑÐµÐ³Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ „генерален Ñекретар“ и да припишат на него вÑички недъзи и проблеми на това недоноÑче, Ñоциализама. Колкото до обичаите, вÑрваниÑта и празниците, не Ñа пренаредени, а възÑтановени – глупоÑтите наÑлагани от комуниÑтите Ñа изтикани за да Ñе върнат обичаите и празниците от преди „преди“ това. ПолитичеÑките промени не Ñа измиÑлили нито Бъдни Вечер, нито Коледа, нито Рамазан Байрама и Курбан Байрама, нито Великден. СпомнÑте ли Ñи Великден при комунизма ? БоÑдиÑваха Ñе Ñйца, ÑдÑха Ñе козунаци – както преди „преди“… Ñамо за ХриÑтиÑнÑтво и възкреÑение не Ñе говореше, нали „религиÑта е опиум за народите“. Ðа военните не Ñе разрешаваше да влизат в църкви.
Сега младите Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ðµ знаÑÑ‚ как Ñа поÑрещали новите години техните майки и бащи, баби и дÑдовци в поÑледните деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº.
Ðвторката да не би да знае как Ñа празнували тези празници нейните ÑобÑтвени родители, или как нейните баби и дÑдовци Ñа празнували Коледа и Ðова година (в първите деÑÐ¸Ñ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° миналиÑ, 20 век) ? Определено обичаите, вÑрваниÑта и празниците Ñа били по-близо до това което е днеÑ, а не „преди“ пре комунизма.
Тогава Коледа не беше официален празник, не Ñе и празнуваше, за Ð½ÐµÑ Ð½Ð°Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñха Ñамо кукерите от фолклорните анÑамбли по телевизиÑта.
Кажи направо, че беше опаÑно да Ñе празнува Коледа в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ (леле пък ако Ñтане дума за РождеÑтво ХриÑтово), че кой знай кой ÑÑŠÑед или ÐºÐ¾Ð¼ÑˆÐ¸Ñ Ñ‰Ðµ ти пуÑне доноÑ, че отбелÑзваш религиозни празници и Ñ‚.н. Да отбележÑ, че в католичеÑки Полша и ЧехоÑÐ»Ð¾Ð²Ð°ÐºÐ¸Ñ ÐšÐ¾Ð»ÐµÐ´Ð° Ñе отбелÑзваше колкото е възможно за от тази Ñтрана на желÑзната завеÑа. Ð’ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ нÑмаше такова нещо.
Ðа Бъдни вечер Ñе знаеше обаче, че Ñе Ñде поÑтно.
Ðвторката е знаела, може би от баба Ñи или от дÑдо Ñи, или от нÑкой друг човек живÑл преди „преди“. Ðз научих вÑички обичаи за Бъдни вечер чак Ñлед промените (Ð½ÐµÑ‡ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ð¹ поÑтни ÑÑтиÑ, бъдника, коледарите, питата и Ñ‚.н.), и Бъдни вечер беше интереÑен Ñамо Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, че е Ñ Ð½Ð°Ð¹-къÑÐ¸Ñ Ð´ÐµÐ½ през годината. За другите неща Ñ Ð Ð¾Ð¶Ð´ÐµÑтвото ХриÑтово, и Ñ‚.н. – информационно затъмнение. Допълнително Папата ни мрази, ама да не отварÑм темата за „БългарÑката Ñледа“.
Центърът на празниците бе Ðова година.
Сигурно Ñтава дума за празниците около ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° годината, понеже „центъра на празниците“, „празника на вÑички празници“ беше 9 Ñептември!
Тогава идваше ДÑдо Мраз Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ ботушки и Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ð°Ð»Ð° Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€ÑŠÑ†Ð¸Ñ‚Ðµ!
Децата чакаха два празника, на които знаеха, че ще Ñа Ñпециални – рожденните Ñи дни и Ðова година. Общото е, че и на двата получават подаръци.
Ð’Ñрно, тогава го нÑмаше днешното изобилие от задморÑки лакомÑтва, имаше опашки за банани, но домашната трапеза във вÑички ÑемейÑтва бе претрупана, от печеното праÑенце и пуйката до баклавата и печените Ñбълки – бедни хора проÑто нÑмаше.
Първо, изобилие имаше – за „първенците“, „партиÑта“, и тези които могат имат долари да ги харчат в „Кореком“ – като „текÑимаджиите“, работещите в Ð›Ð¸Ð±Ð¸Ñ Ð¸ Ñ‚.н.  Баща ми по Коледа Ñе Ñеща за иÑториÑта как е търÑил  и Ñе е молил кой да му продаде един долар, за да ми купи за Ðова година това което тогава Ñе наричаще „корекомÑко Ñйце“, а Ð´Ð½ÐµÑ – Kinder Surprise.
Второ, домашната трапеза наиÑтина беше претрупана, и майÑторÑки направено – от ограничените неща Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ домакинÑтвата разполагаха. Тези пуйки и печени праÑенца може да ги е имало по банкетите да ги Ñдат директорите и Ñекретарите, но аз такова нещо не Ñи ÑпомнÑм на нито една Ðова Година, нито вкъщи, нито при бабите и дÑдовците, нито при кръÑтниците, нито когато Ñме били гоÑти на такива празненÑтва.
Трето – да не Ñи кривим душата, опашки имаше за вÑичко и навÑÑкъде и по вÑÑко време. Зимата – за банани, портокали и мандарини, другото време – за Кока Кола, за хлебчета „розички“ или каквото друго дефицитно Ñа „пуÑнали“. Пазаруваше Ñе Ñ Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ, Ñ ÐºÐ²Ð¾Ñ‚Ð° – за да има за вÑички – по 2 шишета „Кола“ на човек. Баба ми Данка (човек невероÑтно отдаден на мен по времето на моето детÑтво, в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° което Ñ Ð·Ð°Ð³ÑƒÐ±Ð¸Ñ…), правеше номер като другите баби от квартала и Ñе нареждаше два пъти на опашките – ÑÑŠÑ Ð¸ без забратка, и Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð° чанта. Ð’Ñички Ñигурно имат такива иÑтории. Имаше опашки в киноÑалоните, имаше опашки пред плод-зеленчуците, имаше опашки пред книжарниците, имаше опашки за вÑичко и за вÑеки.
ПоÑледно – като първото, бедни хора имаше. Може би по-добре е да Ñе каже бедни хора нÑмаше, но и богати нÑмаше. Ð’ÑÑкаква Ñамоинициатива и чаÑпроми бÑха забранени, дори да иÑкаш да работиш за повече трÑбваше да го правиш Ñкришом като преÑтъпник. Ð’Ñички Ñе разполагаха Ñпоред това, което получават от работата Ñи, и заради това беше важно да Ñе „уредиш“ на добра работа, понеже допълнителни източници на пари беше направо невъзможно да Ñи намериш. Ð’ този ÑмиÑъл за ÑредноÑтатиÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°Ð½Ð¸Ð½ на ÐРБ богати нÑмаше, въпреки че партийните първенци пак бÑха изключение (те колко Ñа богати, или колко проÑто минавот но тънко Ñ Ð²ÐµÐ´Ð¾Ð¼Ð´Ñтвени разходи, и друга дълга тема). Ð’ Ñъщото време вÑички бÑхме бедни (отново Ñ „партийното изключение“), понеже за автомобил Ñе правиха вноÑки и Ñе чакаше Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð¸, за телевизор Ñе Ñъбираха пари, за колело Ñе търÑиха връзки нищо, че избора беше „Балканче“ или „Балканче“. Как да го кажа по друг начин – имаше пари да Ñе нахраниш, за физичеÑко оцелÑване: за друго не. ИнтереÑен Ñлучай – по кината в СССРпуÑкат американÑки филм, в който Ñе разказва за Ñ‚ÐµÐ¶ÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ на американÑките безработни (може да Ñа били и британÑките миньори от Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð´Ð°Ñ‚ на Тачър); тогава Ñе пуÑкага Ñамо такива филми, които може да поÑлужат за пропаганда. Обаче Ñамо Ñлед нÑколко меÑеца филма е изтеглен от киноÑалоните, понеже хората които Ñа го гледали питали как е възможно в „пропадналото общеÑтво“ на „Запада“ безработните да имат по две коли и да ги карат, а в СССРÑе чакало Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð¸ докато Ñи купиш автомобил.
ÐавÑÑкъде в заводи и ведомÑтва имаше новогодишни тържеÑтва за децата на работещите, където ДÑдо Мраз раздаваше подаръците, купени тайно от родителите преди това – на мода бÑха кукли, които казваха „ма-ма“; книжки; червени пожарни коли; чанти „Чичо Доктор“; Ñервизчета и колички.
Ето това отново не Ñъм го видÑл („ведомÑтвените“ Ðовогодишни празненÑтва), но не отричам, че е възможно да е имало. Ð¡ÑŠÑ ÑигурноÑÑ‚ за определена чаÑÑ‚ от номенклатурата е имало. Или това Ñа новогодишните банкети ?
Ðа тържеÑтвата в детÑки градини и училища пък имаше маÑкарад: живи зайци, мечета, Ñнежинки.
Ð’ детÑките градини наиÑтина имаше празненÑтва за Ðова година, както има и Ñега за Коледа. Какво ми е оÑтанало в паметта – за зимата на 1982 когато Брежнев почина, и как до Ðова година Ñтоеше огромен черно-бÑл Ñнимков портрет Ñ Ð¶Ð°Ð»ÐµÐ¹ÐºÐ° в общата ÑÑ‚Ð°Ñ Ð½Ð° детÑката градина. ПоÑле такива портрети имаше вÑÑка година – пролетта на 1984 Ñ Ð®Ñ€Ð¸Ð¹ Ðндропов, и Ñлед това 1985 Ñ ÐšÐ¾Ð½Ñтантин Черненко. ПоÑле дойде Горбачов и май започна обратноно броене на Ñоциализма ;)
Децата получаваха от ДÑдо Мраз в училище прозрачни торбички Ñ Ð»Ð°ÐºÐ¾Ð¼Ñтва – портокал, шоколад, шоколадова вафла, бонбони „Снежинки“.
Как Ñе прави пропаканда – Ñ Ð¸Ð·ÐºÑ€Ð¸Ð²Ñване и полуиÑтини. Ето, портокали не е имало – като бананите и те бÑха дефицитни. Шоколадът беше марципан „Кума ЛиÑа“, а и „шоколадовата вафла“ беше бак Ñ Ñ‚Ð°ÐºÑŠÐ² марципанов шонолад. „Снежинките“ не знам какви бонбони Ñа били, това Ñа захароÑани фъÑтъци.
По училищните диÑкотеки тийнейджърите Ñи връзваха гирлÑнди по коÑите или ги увиваха около вратовете Ñи. Звучеше любимата музика на „ÐББГ и „Бони М“.
Музика ? КоÑи ? ÐœÐ¾Ð»Ñ Ð²Ð¸ Ñе, Ñтига глупоÑти. За Ñлушане на „неправилна музика“ изключваха от училище. Дългите коÑи Ñе ÑтроÑваха Ñутрин пред ÑÑ‚Ñ€Ð¾Ñ Ð² училище, за да Ñе видÑÑ‚ от вÑички кои Ñа, и поÑле ги пращаха на Ñтажантките в Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÐšÐ¾Ð¼Ð±Ð¸Ð½Ð°Ñ‚ да Ñе упражнÑват в поÑтригване.  ÐББРи Бони М… глупоÑти. ПотръÑете интервюта Ñ Ð©ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ, Ðхат и Тангра да видите отношение към музиката от отва време. Отново изопачаване и полуиÑтини.
Вкъщи пък дългоочакваниÑÑ‚ Ñтарец оÑтавÑше тайно под елхата нови подаръци, а понÑкога идваше във вид на ÑÑŠÑеда, маÑкиран Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ€ÑŠÑ‡Ð½Ð¸ ÑредÑтва. Задължително Ñи имаше за Ñпътница Снежанка.
Ðбе какво Ñтана Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° момиче Снежанка, къде Ñи изгуби ? Сугурно е заприличала вече на Сашка ВаÑева…
Като Ñи говорим за ценноÑти и религии и Ñ‚.н. какви Ñа точно отношениÑта между младата „Снегурочка“ и „Дед Мароз“ ?
Вратите не Ñе заключваха, децата вилнеехме от къща в къща и от апартамент в апартамент, защото навÑÑкъде майките даваха лакомÑтва, оÑобено на първи Ñнуари.
Вратите Ñе заключваха, но по други причини. Ð’ Ñреда в коÑто вÑеки донаÑÑ Ð·Ð° ÑÑŠÑедите Ñи как може даÑи позволиш да Ñтоиш на отключено. Ðми ще те чуÑÑ‚ да разказваш политичеÑки виц, от онези Ñмешните – за Бай Тошо… ще те чуÑÑ‚ как Ñлушаш новини на турÑки, или пък Ñлушаш „Свободна Европа“. Отгоре на вÑичко това поÑтоÑнно Ñе наÑлагва Ñтрах от империалиÑтичеÑки диверÑанти, а Ñлед Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ – Ñтрах от Ñаморазправа и терориÑтични дейÑтвиÑ. Отделно и кражби имаше – не е като Ñега, но това за отключените врати е нещо,  което на ноÑталгичната пропаганда им Ñе иÑка да е вÑрно, но не е.
Татковците лепÑха от кибритени клечки и шишарки чудеÑни зимни къщички и ги подреждаха до елхата.
Ðми като не им Ñе разрешава да работÑÑ‚ на чаÑтно и да изкарат нÑкой лев повече какво да правÑÑ‚. По това време, „преди“ хората Ñ Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ðµ за работа и развитие намираха удушник в най-различни хобита. Между другото, имаше доÑта извратено форма на държавен „чаÑпром“ – на майка ми катодетÑка учителка и бÑха зачиÑлили нÑкакви декари Ñ Ð´Ð¾Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸, които едно лÑто гледахме. Ð’Ñички учителки от градината имаха такива „задачи“ като наÑ. Ðз Ñи ÑпомнÑм как чиÑтих дръжките на доматите, а майка ми и баща ми казваха „Давай, вÑÑка дръжка е Ñтотинка“ – и Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ñ „доматените пари“ Ñи купихме каÑетофон. КаÑетофон и две каÑети, понеже те и каÑетите Ñе намираха трудно. ПрезапиÑи, прехвърлÑÐ½Ð¸Ñ Ð¸ Ñ‚.н. Ето още нещо, които днешните деца нÑма да разберат.
Ð¢Ñ Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸ÑˆÐµÑˆÐµ Ñилно на бор и цÑлата къща потъваше в чудното новогодишно ухание.
ПоÑле цÑлата къща Ñтаваше в иглички. Да не говорим колко целеÑъобразно е да Ñе Ñекат елхички. Моето мнение, че Ñега Ñ Ð¸Ð·ÐºÑŠÑтвените елхи за многократна употреба е Ñупер.
Играчките бÑха лъÑкави и Ñамо Ñтъклени, трÑбваше да Ñе внимава да не Ñе ÑчупÑÑ‚.
Играчките бÑха толкова дефицитни, колкото и бананите и портокалите, и бÑха още нещо за които Ñе образуваха опашки когато ги пуÑнеха за продажба около празниците.
Ðа елхата Ñе Ñлагаха топчета памук, имитиращи ÑнÑг. БенгалÑкиÑÑ‚ огън Ñе държеше надалеч. Клонките Ñе украÑÑваха Ñ Ð¸ÑтинÑки Ñвещички, не Ñ ÐµÐ»ÐµÐºÑ‚Ñ€Ð¸Ñ‡ÐµÑки.
ИÑтинÑки Ñвещи на елхата ? Ðма това Ñи е пожарна опаÑноÑÑ‚!
Децата получаваха и приÑтното задължение да надпиÑват новогодишните картички до близките.
Ð Ð´Ð½ÐµÑ Ð³Ð¾ нÑмат това приÑтно задължение, така ли ? Знам, че може да изглеждам дребнав Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ¸Ð²Ð° коментари, но да Ñе Ð¿Ð¾Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ñ – нали напиÑаното цели да Ñравни „преди“ и Ñега ?!
Интернет нÑмаше, хората общуваха човешки, не като машини.
Общуване, общуване, и един агент на ДС да донаÑÑ Ð´Ð° това кой какъв виц е разказал, кой какво бил купил от Кореком и Ñ‚.н.
Човешко общуване Ñигурно означава и без телефон например, понеже прокарването на телефон беше едно от тези неща за които Ñе чакаше цÑл живот. Ð’ РуÑе живеещите в кварталите Дружба (във вÑичките и номерации) и Чародейка дочакаха телефони чак през 1991 или 1992 година.
Ðовата година Ñе поÑрещаше Ñемейно, Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ð½Ð¸, Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтели.
Сега не празнуваме ли Ñемейно, Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ð½Ð¸ и приÑтели ?
Ðай-дългоочакваното Ñъбитие бÑха новогодишните празнични програми на БÐТ.
Да, малко отдих от тежката пропаганда и ежеÑедмичната ÑъветÑка пропаганда вÑеки петък.
Само дето не беше БÐТ, а БТ и имаше Ñамо две програми – а в РуÑе и бонуÑ: румънÑка телевизиÑ. По-къÑно и руÑката телефизиÑ.
Тези иÑтинÑки Ñпектакли гледаха вÑички – мюзикхоли, пера, българÑка еÑтрада Ñ Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð²Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ й прими Лили Иванова, Ирина Чмихова, Богдана Карадочева, Йорданка ХриÑтова, Маргрет Ðиколова, незабравимите Паша ХриÑтова и Стефан Воронов.
Само при Ð½Ð°Ñ Ð»Ð¸ „преди“ е имало еÑтрада на Ðова година бе хора ? Хайде Ñтига глупоÑти
Хората Ñ Ð´Ð½Ð¸ обÑъждаха Ñлед празника хумореÑките на Георги Парцалев и Енчо Мутафов, на Георги КалоÑнчев, СтоÑнка Мутафова, ТатÑна Лолова, Григор Вачков и Ðикола ÐнаÑтаÑов.
Ðми ще обÑъждат, наиÑтина каймака на предаваниÑта беше на Ðова година.  Ðко иÑкаш да гледаш нещо ÑÑŠÑ Ñъщото ÑтойноÑÑ‚ и качеÑтво че чакаш първо повторението на Ðовогодишната програма, а Ñлед това чак Ñледващата зима.
Ех, Тодор Колев защо го нÑма в ÑпиÑъка ?
Ðовите години на Хачо БоÑджиев бÑха цÑл Ñпектакъл.
ИÑтина е. Ð¡Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð¥Ð°Ñ‡Ð¾ чака цÑла година за да му Ñе даде отново поле за изÑва.
Точно преди полунощ, минути преди да приÑтигне Ðовата година, на ÑÐ¸Ð½Ð¸Ñ ÐµÐºÑ€Ð°Ð½ Ñе разполагаше бай Тошо, както народът наричаше Тодор Живков, който Ñлед дежурното Ñлово Ñ Ð¿Ð¾ÑтижениÑта през годината, завършваше Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñтонародното „ха, да ни е чеÑтита хилÑда деветÑтотин ÑедемдеÑет и… година“.
СедемдеÑет и ÐºÐ¾Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð° ? И как така е проÑтонародно да пожелаеш „ЧеÑтита Ðова Година“ ? Това е чаÑÑ‚ от пропагандата на комуниÑтите, което продължава и днеÑ: нÑма нужда навръх празника Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð° да „влиза“ в домовете ни от телевизионни екран, така малко или много Ñе отърква в положителните емоции на празника и Ñе аÑоциира Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾. По-добре е по-рано през денÑ, примерно преди новините в оÑем да прочете поздравителното Ñлово и това е.
Тогава нÑмаше бомбички, пиратки и вÑевъзможни ракети, от балконите хвърчеше Ñамо бенгалÑки огън, фойерверките бÑха малко.
Да бе да… имаше вÑÑкакви Ñамоделки, а военните винаги Ñа помагали за кварталната зарÑ.
Децата Ñе радваха на легендарните тв епизоди на Ð°Ð½Ð¸Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ „Ðу, погоди“, обичаха и анимационните „БременÑки музиканти“ и „Синдбад мореплавателѓ, радваха Ñе и на българÑÐºÐ¸Ñ Ð´ÐµÑ‚Ñки телевизионен театър – „Студеното Ñърце“ по Вилхелм Хауф, на чешките екранизирани приказки като „ЗлатовлаÑка“ и „ПепелÑшка“.
Ðу да не отварÑме приказка за това какво Ñа давали по телевизиÑта! Дават Ñе телевизионни Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ братÑките Ñтрани, а вÑичко „западно“ е купувано Ñ Ð½Ñколко години закъÑнение, когато Ñтане доÑтатъчно евтино за Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€. Този Синдбад който излъчваха през 1985-1986 е от 1975, „РобинÑта Изаура“ е бразилÑки Ñериал от 1976, а излъчван у Ð½Ð°Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1985-1986, „Седморката на Блейк“ е Ñ Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸ Ñезон от 1978, който е излъчван у Ð½Ð°Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1984.
Рза по-големите беше новогодишната програма на ГДР– „Шарено котле“. За празниците по БÐТ имаше много музика, включително западни изпълнители като Енгелбърт Хъмпердинг, Том ДжоунÑ, Ðдамо, Мирей Матийо, Шарл Ðзнавур, Ð›ÑƒÐ¸Ñ ÐрмÑтронг и Ела Фицджералд.
Как така не е Ñпоменат Карел Гот ?!
Да не пропуÑнем и невероÑтните комедии на „МоÑфилм“ – „Ð˜Ñ€Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñъдбата“ и „Иван ВаÑилиевич ÑÐ¼ÐµÐ½Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ„ÐµÑиÑта Ñи“. Филмите на Чарли Чаплин. И на актьори като КонÑтантин КиÑимов, ÐпоÑтол Карамитев, Петър Слабаков, Любомир Кабакчиев, Ðевена Коканова, Стефан Данаилов, без които празник не минаваше.
Сега филми да иÑкаш по празниците – по вÑÑко време на денÑ, по вÑички телевизии.
За финал – май нÑма нужда, доÑтатъчно напиÑах. Отдавна не Ñъм пиÑал изобщо в блога, и изглежда Ð´Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¸ е било нужно да коментирам тези глупоÑти. За Ñъжаление напиÑаното дотук не опиÑва доÑтатъчно от времето „преди“, и има за какво да Ñе говори – като например за информационното затъмнение около Чернобил, когато ни уверÑваха, че нищо нÑма и децата Ñи играеха навън, или като например обгазÑването на РуÑе. Ðищо, нека да има теми да пиша и друг път.
Вече Ñъм пиÑал какво миÑÐ»Ñ Ð·Ð° Първанов и „Джон ÐтанаÑов“ миналата година, но тази година проÑто е върха на проÑтотиÑта. Ðай-Ð¿Ñ€ÐµÑ†Ð°ÐºÐ°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ некадърен президент дава грамота за Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ Ð½Ð° човека, олицетворÑваш вÑички най-лошо в българÑкото виÑше образование: д-Ñ€ Галина Иванова. Ðека Ñе радват мижитурките една на друга, докато озлобените пишман разбирачи като мен умуваме къде е приноÑа на аÑ. Галина Иванова… може би в уÑъвършенÑтването на използването на Copy + Paste ;) ÐаиÑтина не Ñпират да ме радва въпроÑа как така може да Ñъм толкова негативно наÑтроен към един човек… ами помиÑлете колко ми е голÑмо разочарованието от РуÑенÑÐºÐ¸Ñ Ð£Ð½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет и вÑичките мижитурки и паразити, които Ñа Ñе навъдили там ;)
Скъпи читатели,
много бързо да ви Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° помогнете на още едно добро дело. Ðко не Ñте разбрали още, Богомил Шопов, „Бого“, Ñе кандидатира за евродепутат от лиÑтата на ПП Зелените. Ðко по нÑкакво чудо не Ñе Ñещате за кого иде реч, ще ви кажа, че това е една от движещите Ñили зад движението за Ñофтуеъра Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½ код, отворените Ñтандарти, електроните права, цифровите Ñвободи, и Ñ‚.н. и Ñ‚.н. СпиÑъкът наиÑтина е дълъг, и включва много добри каузи и дела, както онлайн в мрежата, така и офлайн на живо – като организирането на различни Ñрещи и конференции, поÑледната от коÑто беше тази годишната P2P във Велико Търново. Ðз имам чеÑта да познавам Богомил от може би вече почти 10 години, и за това време в моите очи, а Ñигурно и в очите на другите които го познават, онлайн или офлайн, Богомил Ñи е заÑлужил авторитета на който Ñе радва днеÑ. Един от най-добрите начини да Ñе използва този авторитет, един от най-полезните начини да Ñе извлече макÑималното от него е като изпратим Бого в европейÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð»Ð°Ð¼ÐµÐ½Ñ‚!
Ðа 5 юни, денÑÑ‚ в който Ñе провеждат изборите за европарламент в БългариÑ, глаÑувайте Ñ Ð±ÑŽÐ»ÐµÑ‚Ð¸Ð½Ð° номер 12 (ПП Зелените) като изберете шеÑтиÑÑ‚ (6) в ÑпиÑъка: Богомил БориÑов Шопов! Ðз знам че ще го направÑ.
Ðко иÑкате да Ñе запознаете по-подробно Ñ Ð¸Ð´ÐµÐ¸Ñ‚Ðµ, които Богомил защитава, и ще продължи да защитава в ЕвропейÑкиÑÑ‚ парламент, прочетете това поÑлание от него:
Както знаете, аз Ñъм кандидат за европарламента и иÑкам вашата подкрепа, за да можем заедно да Ñпираме опаÑноÑтите и да разработваме нови Ñвободи във облаÑтта на Интернет.
Ð’Ñе по-малко Ñвободно време имам и вÑе по-Ñ€Ñдко пиша – а за Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ð·Ð°Ð¹Ð½ на блога ÑъмвÑем нÑмам време. Сега обаче има тази интереÑна тема за електронното глаÑуване и глаÑуването по интернет, коÑто наиÑтина заÑлужава повече внимание. Ðа мене ми отне една Ñедмица докато Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼Ðµ да пиша за това, но за една Ñедмица темата едва ли е по-малко актуална. Ðе знам колко Ñте запознати Ñ Ñ‚ÐµÐ¼Ð°Ñ‚Ð¸ÐºÐ°Ñ‚Ð°, аз признавам че имам много повърхноÑти Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ глаÑуването Ñ Ð¼Ð°ÑˆÐ¸Ð½Ð¸ за глаÑуване и за глаÑуване по интернет. СвежиÑÑ‚ поглед и Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñ„Ð¾ÐºÑƒÑ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ тази тема беше повдигнато от гоÑтуването на проф. Михаил КонÑтантинов и Димитър Ðврамов в „Булевард Българиѓ на Иван Бедров.
За коментар бе поканен и БоÑн Юруков, който изрази Ñвоето мнение, което до голÑма Ñтепен Ñъвпада Ñ Ð¼Ð¾ÑÑ‚ поглед върху нещата. Хората от ИТ Ñферата (като мен) може би веднага разбраха аргументите на БоÑн, но за Ñъжаление не вÑички Ñа наÑтроени така – дори нÑкой „вътре в нещата“optical communication като Димитър Ðврамов (ако Ñе чудите каква е връзката, той е ÑобÑтвеник на една от извеÑтните хоÑтинг компании в БългариÑ). Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ БоÑн Ñе аргументира Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ повече детайли:
Електронното глаÑуване – добро лекарÑтво в лош момент
Вчера отново Ñе включих по телефона в “Булевард Българицпо Re:TV. Този път темата беше “електронно глаÑуванеâ€, а гоÑти в Ñтудиото бÑха проф. Михаил КонÑтантинов и Димитър Ðврамов. Тъй като мнението учуди Ñ‚ÑÑ…, както и нÑкои от зрителите (поне Ñъдейки по пиÑмата, които получих Ñлед предаването), миÑлÑ, че ще е коректно да Ð´Ð¾Ñ€Ð°Ð·Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñта Ñи по въпроÑа. За мен електронното глаÑуване има три аÑпекта, като вÑеки от Ñ‚ÑÑ… е еднакво важен: технологиите, прилагането им и доверието на народа.
Прочетете и коментарите Ñлед напиÑаното от БоÑн. Знам, че коментарите Ñа много (в момента Ñа повече от 80), но пък Ñе диÑкутират много различни гледни точки и факти отноÑтно глаÑуването в чужбина, електронното глаÑуване и глаÑуването по интернет. Една от интереÑните идеи е да Ñе използват универÑитети като „изпитателни полигони“ за електронното глаÑуване и глаÑуването по интернет – така или иначе вÑÑка година Ñе глаÑува ÑтудентÑки Ñъвет, а може би и други неща, а защо не и нÑкой „вътрешно-академичен“ референдум (или поне проучване); вÑичко това прави универÑитети може би идеалната Ñреда по мащаб за контролиран екÑперимент. Както знаете, аз Ñъм отÑвлено критичен отноÑно универÑитетите в БългариÑ, оÑобенно РуÑенÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет (оÑобено знаете кой факултет и ÐºÐ¾Ñ ÐºÐ°Ñ‚ÐµÐ´Ñ€Ð°), но пък идеÑта ми Ñе Ñтрува много добра, и заради това нека да дадем шанÑа на нÑкой от „виÑшите инÑтитути“ да ме обори ;) Също така важен момент е, че заÑтъпниците на електронното глаÑуване и глаÑуването по интернет не иÑкат отмÑната на Ñтаромодното, аналогово глаÑуване – целта е да Ñе ползват двете паралелно! ОÑвен милион и половината българи в чужбина (по думите на проф. КонÑтантинов), това ще е много полезно за вÑички хора в неравноÑтойно положение, за които отиването до урните е като премеÑтването на планина! Друг интереÑен коментар провокиран от предаването на „Булевард Българиѓ на 18 февруари е този на КонÑтантин Павлов – Комитата. Той отново е човек от Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ добър поглед върху техничеÑката Ñтрана на проблема, и аз отново виждам Ñъщите акценти като при напиÑаното от БоÑн:
ГлаÑуване по Интернет — КъÑно е, либе, за китка
БСП, Ñ Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ð°Ñ‚Ð° на европейÑките Ñи партньори, (глаÑове в европарламента Ñа това, не е шега работа) очевидно е пуÑнала пердето и ÑмÑта да направи изборното лÑто по възможно най-Ð±ÐµÐ·Ð¾Ñ‡Ð»Ð¸Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½. Щом може, защо не, Ñи казват другарите. Парламентарните избори, най-вероÑтно, ще Ñа през юли, защото тогава е най-изгодно за другарите. Ðе им завиждам на избирателните комиÑии и на заÑтъпниците в неклиматизираните училищни Ñтаи Ñ ÑŽÐ¶Ð½Ð¾ изложение. Въпреки макÑималната Ð¼Ð¾Ð±Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° демократичните, профеÑионално активните и отворените към Ñвета, тогава е Ñезонът на отпуÑките и децата Ñа във Ð²Ð°ÐºÐ°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ изборите ще изиÑкват големи жертви. Ðз ÑамиÑÑ‚ пропуÑнах първите евроизбори, защото бÑÑ… на отрано резервирана екÑÐºÑƒÑ€Ð·Ð¸Ñ Ð² Ð§ÐµÑ…Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð²Ð°. Ðко не можеш да докараш Ð¸Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð´Ð¾ урната, то поне докарай глаÑа му. КъÑно, къÑно Ñе Ñети опозициÑта за диÑтанционното и електронното глаÑуване. Преди нÑколко дни разговарÑÑ… Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¸Ð½Ñки Ñъветници и районни кметове от опозициÑта по въпроÑите на електронното глаÑуване, а преди малко, в RETV по БУЛЕВÐРД БЪЛГÐРИЯ гледах Митко Ðврамов и проф. Михаил КонÑтантинов да говорÑÑ‚ по темата. По телефона Ñе включи и БоÑн Юруков от ГерманиÑ.
Ðз като цÑло Ñъм хипер-пеÑимиÑтичен, и не очаквам никакво развитие (в близко бъдеще) отвъд обÑъждането на проблема. Ðко има как аз да помогна, Ñъм наÑреща, на за Ñъжаление нещата не Ñе изнаÑÑÑ‚ на муÑкули от ентуÑиаÑти, ами трÑбва да Ñ ÐµÐ¿Ð»ÑƒÐ²Ð° в бюрократичното блато на админиÑтрациÑта и Ñ‚.н. Това което завиÑи от Ð½Ð°Ñ Ðµ да правим интернет по-популÑрен и по-доÑтъпен, и така един ден електронното глаÑуване и глаÑуването по интернет ще Ñе върне отново на дневен ред като чаÑÑ‚ от неÑтеÑтвено еÑтеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð³Ñ€ÐµÑ ;)
МиниÑтър Ðиколай ВаÑилев (извеÑтен заради другите Ñи проÑтотии като „Капитан ТранÑлитерациф) е или изключително ограничен, или изключителен лицемер. Ето какво прочетох преди малко:
Община на бъдещето показаха МайкроÑофт и МДÐÐÐ
Платформа за изграждане и предоÑтавÑне на уÑлуги на гражданите ще бъде внедрена като пилотен проект в общините КоÑтинброд и Каварна до Ñредата на меÑец май 2009 г. ВъзможноÑтите на ÑиÑтемата бÑха демонÑтрирани Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð° преÑÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð² СофиÑ. Проектът Ñе реализира чрез публично-чаÑтното партньорÑтво между МДÐÐÐ , от една Ñтрана, и МайкроÑофт, ЦÐПК “Прогреци Парафлоу КомюникейшънÑ, от друга… МиниÑтър Ðиколай ВаÑилев подчерта изключителната Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° МайкроÑофт за оÑъщеÑтвÑване на проекта, като каза, че “българÑката админиÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ðµ може да работи без продуктите на МайкроÑофт и това ще продължи.â€
Потъмнената чаÑÑ‚ (не заглавието) е от мен. Сега, колко от Ð²Ð°Ñ Ñа убедени в казаното от миниÑтъра ? Както вече пиÑах горе, този или е много тъп или е много нагъл. Каквото и да Ñа направили в този пишман проект, аз Ñъм 100% Ñигурен че Ñъщотото може да Ñе поÑтигне и Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ решениÑ. Ртова, че админиÑтрациÑта не може без МайкроÑофт е неопиÑуема и много грозна лъжа. От кога МДÐÐРе крепоÑтен ÑелÑнин на МайкроÑофт ? Какви толкова Ñпециализирани Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð·Ð²Ð°Ñ‚, че Ñамо МайкроÑофт предлага единÑтвената алтернатива ? Шибана мръÑна глупоÑÑ‚.
Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° Тошо за линка.
100 лв капитал на ООД? ОбÑъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ, внеÑен от МС
Из Ñтенограма – Протокол â„–3/29.01.2009г. на КомиÑиÑта по правни въпроÑи –
ОбÑъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на ТърговÑÐºÐ¸Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½, внеÑен от МиниÑтерÑÐºÐ¸Ñ Ñъвет.
Има предÑтавител на МиниÑтерÑтвото на икономиката и енергетиката, тъй като по Ñ‚Ñхна инициатива е законопроектът на правителÑтвото. ÐœÐ¾Ð»Ñ Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ‚ÐºÐ¾ да предÑтавите законопроекта, тъй като ние тази тема за втори път Ñ Ð¾Ð±Ñъждаме в поÑледно време.
Ели Ðнави: директор на Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð² МиниÑтерÑтвото на икономиката и енергетиката
Уважаеми г-н ПредÑедател,
Уважаеми дами и гоÑпода народни предÑтавители,
ПредÑтавÑм на вниманието ви проект на Закон за изменение и допълнение на ТърговÑÐºÐ¸Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½, внеÑен в Ðародното Ñъбрание Ñ Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ðµ на правителÑтвото от 8 декември 2008 г.
По ÑъщеÑтво предложението Ñе ÑÑŠÑтои в намалÑване на Ð¼Ð¸Ð½Ð¸Ð¼Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð» за Ñъздаване на дружеÑтво Ñ Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÐ½Ð° отговорноÑÑ‚ от 5000 на 100 лв.
Ðргументите в подкрепа на предложението Ñа наÑочени към наÑърчаване на предприемачеÑката активноÑÑ‚ на българÑките граждани. По данни на СтатиÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð½Ñтитут в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° малко над 27 дейÑтващи фирми на 1000 души наÑеление. Докато в Ñтраните членки на ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз този показател е около 40, а в нÑкои Ñтрани членки това чиÑло клони към 100. ЯÑно е, че изкуÑтвените бариери пред Ñъздаване на нови фирми трÑбва да бъдат премахнати. Сред Ñ‚ÑÑ… е изиÑкването за минимален капитал на дружеÑтвата Ñ Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÐ½Ð° отговорноÑÑ‚.
Разбира Ñе, както Вие казахте, ÑъвÑем неотдавна, в началото на ноември миналата година Ðародното Ñъбрание отхвърли подобен проект за промÑна на ТърговÑÐºÐ¸Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½. Ðз Ñе запознах ÑÑŠÑ Ñтенограмите от обÑъжданиÑта, както във вашата комиÑиÑ, така и в пленарна зала. Позволете ми в телеграфен Ñтил да приведа оÑновните аргументи против.
Първо, при ООД отговорноÑтта, ограничена до размера на капитала и ако той е много малък, кредиторите нÑма да могат да Ñъберат вземаниÑта Ñи. Ðз Ñъщо ÑмÑтам, че не е вÑрно.
СравнениÑта между Ñтрани, които нÑма изиÑкване за минимален капитал и Ñтрани Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ¸Ð²Ð° изиÑÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ñ‚, че практичеÑки нÑма разлика в процента на Ñъбраните вземаниÑ. Други изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ñ‚, че понаÑтоÑщем кредиторите Ñе интереÑуват от други аÑпекти, не от капитала, като например Ð¿Ð°Ñ€Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚Ð¾Ðº, пазарните ниши, качеÑтвата на управителите и перÑонала, интелектуалната ÑобÑтвеноÑÑ‚ и пр.
ВториÑÑ‚ аргумент е, че ще Ñе нароÑÑ‚ фирми фантоми, които ще източват ДДС и ще вършат други измами. Ð’ едно Ñъм Ñигурен, тези 5000 лв. не Ñпират мошениците.
ТретиÑÑ‚ аргумент е предприемачите да Ñе наÑочат към други организационни форми: едноличен търговец, Ñъбирателно или командитно дружеÑтво. Разбира Ñе, това е възможно, но при тези организационни форми отговорноÑтта им е ограничена. Т.е. бъдещиÑÑ‚ предприемач и ÑобÑтвеник трÑбва да поеме риÑка да загуби вÑичко – апартамента, колата, Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ²Ð¸Ð·Ð¾Ñ€ и пр. ИзвеÑтен ви е ÑпиÑъкът на вещите, към които ÑÑŠÐ´Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¸Ñ‚ÐµÐ»ÑÑ‚ нÑма право да наÑочва изпълнението. Така много хора предпочитат да не риÑкуват вÑичко и да Ñе наредÑÑ‚ на опашката за Ñоциални помощи, което пък не е добре за икономиката като цÑло.
Привличам вниманието ви към Ñ€Ð°Ð·Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð° ÑъбитиÑта Ñлед ноември 2008 г. Ð’ напреднал Ñтадий е подготовката на регламент на ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз за нова организационна форма – европейÑко чаÑтно дружеÑтво. Става дума за клаÑичеÑко ООД, което да дейÑтва на териториÑта на 27-те Ñтрани членки. Предложението на ЕвропейÑката комиÑÐ¸Ñ Ðµ Ð½Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð» да е едно евро. Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð³Ð»Ð°Ñува “заâ€.това предложение. Ðещо повече, това изиÑкване за минимален капитал 1 евро е запиÑано в ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð½ за възÑтановÑване в отговор на финанÑовата криза, одобрена от главите на държавите членки на заÑеданието на ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъвет в Ñредата на м. декември миналата година. Ð’ резултат може да Ñе получи Ñтранната ÑÐ¸Ñ‚ÑƒÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° Ñтартиращите предприемачи да е по-изгодно да Ñъздадат европейÑко, а не българÑко чаÑтно дружеÑтво.
Уважаеми дами и гоÑпода депутати,
МиÑлÑ, че за вÑички е ÑÑно, че кризата нÑма да ни отмине. Вече Ñа налице първите ÑÑни признаци за това. Съответно нашите дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе адекватни. Ð’Ñички възможни реÑурÑи трÑбва да бъдат използвани, като най-големиÑÑ‚ реÑÑƒÑ€Ñ Ñа хората, техните инициативи и идеи.
Ð’ този контекÑÑ‚ Ð¼Ð¾Ð»Ñ ÑƒÐ²Ð°Ð¶Ð°ÐµÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ членове на КомиÑиÑта по правни въпроÑи да оценÑÑ‚ дали това предложение на правителÑтвото нарушава КонÑтитуциÑта или други оÑновополагащи документи. И ако това не е така, решението да бъде взето на базата на икономичеÑки аргументи.
Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð²Ð¸ за вниманието.
Янаки Стоилов:
Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð²Ð¸. БезÑпорно въпроÑÑŠÑ‚ не е конÑтитуционен, така че ние имаме Ñвободата да вземем решението. ÐадÑвам Ñе, че мерките Ñрещу икономичеÑката криза ще бъдат доÑта по-амбициозни от тези, а и ние Ñме вече доÑта по-напред от първите й признаци. Вие наÑтоÑвате да бъде отчетена. Това е оÑновното в Ñтановището на МиниÑтерÑтвото на икономиката и енергетиката, а не толкова чиÑто правни аргументи, колкото икономичеÑката целеÑъобразноÑÑ‚ за едно или друго решение, включително и това, което предлагате. Откривам диÑкуÑиÑта.
Проф. Герджиков, заповÑдайте.
Проф. ОгнÑн Герджиков:
За мен Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½Ð¾Ð¿Ñ€Ð¾ÐµÐºÑ‚ разкрива оÑтър дефицит на профеÑионализъм. Много оÑтър. Гледам мотивите и Ñи казвам: Хората, които Ñа ги пиÑали, толкова ли Ñа неграмотни и как Ñа подвели миниÑтър-предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð´Ð° Ñе подпише под тези мотиви.
Ðа първа Ñтраница Ñе говори, че ЕвропейÑката комиÑÐ¸Ñ Ð½Ð° Ñтраните членки цели “да ограничи до минимум админиÑтративните пречкиâ€.
ВъпроÑÑŠÑ‚ за капитала нÑма нищо общо Ñ Ð°Ð´Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ админиÑтративни пречки.
Ðа Ñтраница втора чета: “ИзиÑкването за определена Ñума пари за започване на Ð±Ð¸Ð·Ð½ÐµÑ Ðµ абÑолютна формалноÑÑ‚.†Това може да го напише абÑолютно неграмотен човек.
Пред моите Ñтуденти казвам, че капиталът на едно капиталово дружеÑтво не дава 100% гаранциÑ. Това е вÑрно. За това много от Ñтраните по Ñвета Ñа Ñе отказали от гаранционната Ñ„ÑƒÐ½ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° капитала. Ðо около половината и малко повече от половината не Ñа Ñе отказали. Ð’ това чиÑло Ñа повечето от Ñтраните в ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз. ÐÑкои от Ñ‚ÑÑ… направиха отÑтъпление, но забележете. Ð’ повечето Ñтрани има изиÑкване за минимален капитал, който е много по-голÑм от българÑкото изиÑкване. Ð’ Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° е 25000 евро, в ÐвÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ Ðµ 35000 евро и Ñ‚.н. Ðие Ñме възприели една Ñума от 5000 лв. Това, че Ñа абÑолютна формалноÑÑ‚ тези 5000 лв. и на ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ мога да Ñе изтеглÑÑ‚, това е Ñамо за хора, които Ñа лаици и не разбират. Защото в Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¢ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ñки закон има ÑÐµÑ€Ð¸Ñ Ð½Ð¾Ñ€Ð¼Ð¸, които Ñе ÑтремÑÑ‚ да защитÑÑ‚ капитала и не допуÑкат или по-Ñкоро Ñе ÑтремÑÑ‚ да направÑÑ‚ какво? Да гарантират, че чиÑтото имущеÑтво на дружеÑтвото е равно поне на напиÑÐ°Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð». И ако това Ñе окаже не така, тогава незабавно управителÑÑ‚ е длъжен, ако Ñпадне загубата на дружеÑтвото под ¼ от размера на запиÑÐ°Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð» или чиÑтото имущеÑтво Ñпадне под размера на запиÑÐ°Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð», това изиÑква незабавно управителÑÑ‚ да Ñвика общо Ñъбрание. Ðо да го Ñвика не на коледно парти. Така че има гаранционна Ñ„ÑƒÐ½ÐºÑ†Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð»Ð°.
Има Ñтрани, не малко, които казват: За Ð½Ð°Ñ Ð½Ñма значение има ли, нÑма ли капитал – едно евро, един долар, да вÑрно. Включително Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 1 ноември миналата година въведе един вид ООД, което има друга правна регламентациÑ, което идва да компенÑира липÑата на капитал, защото там е Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ евро, за да компенÑира липÑата на капитал, но Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ организационни мерки. Ðапример, едно такова дружеÑтво, организирано по този закон, така е във ФранциÑ, но понеже Ñ Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñъм Ñе запознал по-подробно, такова дружеÑтво не може да разпредели печалба, докато не Ñтигне чиÑÑ‚Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¼ÐµÑ€ на имущеÑтвото над размера на изиÑкуеми 25000 евро. Това у Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð° ли го предвидено? ÐÑма го. Чули недочули – едно евро ще го направим.
След това там има “проникваща отговорноÑÑ‚â€. Защото именно отнетата неограничена отговорноÑÑ‚ на Ñъдружниците, тогава управителÑÑ‚ ако допуÑне неудовлетворени кредитори , тогава върху него пада тази отговорноÑÑ‚. Кой управител току-така ще Ñи прави нещата. Значи има ÑÐµÑ€Ð¸Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ механизми. Тези други механизми ги нÑма никъде. Тук има един единÑтвен текÑÑ‚. Казва Ñе: “5000 лв. Ñтават 100 лв.†Минималната вноÑа от 10 лв. Ñтава 1 лев и може половината да внеÑеш – 50 ÑÑ‚. Ðма такава аматьорщина, такава ÑамодейноÑÑ‚ уникална. Ðз Ñе Ñ‡ÑƒÐ´Ñ Ð² нашата държава как е възможно да Ñтигне до парламента такова нещо, което изобщо не е Ñъобразено Ñ Ð¸ÑтинÑкото дружеÑтвено право и Ñ Ð³Ð°Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ð¸Ñ‚Ðµ на кредиторите. Какво ще поÑтигнем по този начин? Ð’Ñички Ñъбирателни дружеÑтва и командитни дружеÑтва ,които Ñа, да Ñе преобразуват в ООД, за да избÑгат от ограничената отговорноÑÑ‚ и кредиторите да “духат Ñупатаâ€. Това ли иÑкате да направим. След като Мургината Ñпециално в доклада Ñи от миналата година каза къде е българÑкиÑÑ‚ проблем. БългарÑкиÑÑ‚ проблем е точно обратниÑ. Ðие иÑкаме вÑъщноÑÑ‚ да лекуваме човек Ñ Ñ€Ð°Ð·ÑтройÑтво като му даваме разÑлабително. Това иÑкаме да направим.
Янаки Стоилов:
БлагодарÑ. Г-н Казак и г-жа Ðиколова иÑкат думата.
Елеонора Ðиколова:
Ðз иÑкам да напомнÑ, че преди, когато Мартин Димитров внеÑе този законопроект, аз глаÑувах против. Така че Ñега Ñъщо убедено ще глаÑувам против, защото дейÑтвително по нашето законодателÑтво капиталът има и гаранционна функциÑ. Сега аз не мога да Ñе ÑъглаÑÑ, че е Ñериозно, започваш да правиш фирма и нÑмаш 5000 лв. Защото ти ще ги изтеглиш моментално Ñлед региÑтрациÑта. Ðикак не е Ñериозно да ÑмÑтаме, че ще развиеш търговÑка дейноÑÑ‚, ако нÑмаш никакви пари в джоба Ñи. Още по-малко, че ние изиÑкваме да Ñе внеÑе един размер под 5000 лв. за региÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° дружеÑтво. ОÑвен това, в момента между фирмената задлъжнÑлоÑÑ‚, надлъгването между фирми, неразплащането между фирми – това е оÑновниÑÑ‚ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð²ÑŠÐ¾Ð±Ñ‰Ðµ на бизнеÑа в БългариÑ. Вече Ñе говори за над 50 милиарда между фирмена задлъжнÑлоÑÑ‚. Ð’Ñрно е, че 5000 лв. Ñа много малко пари. Ðо поне ги има. До този размер фирмата може да Ñи направи Ñметка. За мен нÑма Ñериозна фирма, коÑто да продължи да ÑъщеÑтвува във фирмено отделение ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð¸Ñан 5000 лв. капитал. Сериозните фирми, които кандидатÑтват за банкови кредити, които имат големи обороти и Ñ‚.н. отдавна Ñа превели размера на капитала Ñи Ñ Ñ€ÐµÐ°Ð»Ð½Ð¾ Ñи звучене и Ñтоене на пазара и Ñа увеличи до нÑкаква Ñтепен размера на капитала Ñи, който да Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° реалното им положение, защото Ñамо така в БългариÑ, когато правиш бизнеÑ, ти можеш да заÑтаваш Ñ Ð¸Ð¼ÑƒÑ‰ÐµÑтвото Ñи да даваш Ð³Ð°Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñвоите партньори и на банките включително, от които чакаш да получиш оборотни ÑредÑтва, че имаш имущеÑтво, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ можеш да гарантираш търговÑките Ñи Ñделки.
Рние вÑъщноÑÑ‚ тук казваме, че у Ð½Ð°Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ñките Ñделки Ñа безпроблемни, капиталът нÑма никакво значение, Ñ‚.е. вÑеки може да региÑтрира фирма и оттук нататък да Ñи направÑÑ‚ веригите за точене на ДДС. Ðие не Ñме обÑÑнили на хора, че в момента, в който Ñе региÑтрираш като търговец, губиш огромни права по цÑлата ни Ñоциална верига. Това хората не го знаÑÑ‚. Подлъгвайки Ñе по 100 лв. и 1 лв., те ще Ñе юрнат да региÑтрират отново фирми и Ñлед това Ñами ще Ñе чудÑÑ‚ как да Ñе оправÑÑ‚ Ñ Ñ€ÐµÐ´Ð¸Ñ†Ð° инÑтитуции, които им дават много бонуÑи по повод на това, че те нÑмат такава икономичеÑка ÑамоÑтоÑтелноÑÑ‚. РегиÑтрациÑта на фирма значи да декларираш икономичеÑка ÑÑŠÑтоÑтелноÑÑ‚ и възможноÑÑ‚ да Ñе ÑправÑш Ñам без протекциÑта и без помощта на държавата.
За това аз миÑлÑ, че тази Ð»Ð¸Ð±ÐµÑ€Ð°Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð²ÑъщноÑÑ‚ Ñамо ще вкара в Ð±ÐµÐ»Ñ Ñ€ÐµÐ´Ð¸Ñ†Ð° хора, които не разбират какво ще Ñи причинÑÑ‚.
Янаки Стоилов:
Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð’Ð¸. Г-н Казак, Вие имате думата.
Четин Казак:
Уважаеми г-н ПредÑедател,
Уважаеми колеги,
С Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð¸Ð·Ñлушах изказването на проф. Герджиков и Ñъм Ñклонен да ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ð¾Ñновната чаÑÑ‚ от неговите аргументи. Ðз и Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ Ñъм имал възможноÑÑ‚ да кажа, че за мен целта, коÑто Ñе преÑледва, не може да Ñе поÑтигне Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° ÑредÑтво. Това не е ÑредÑтвото, използвайки го, да кажем че ще поÑтигнем нÑкаква цел, коÑто би била по-различна и по-положителна от Ñегашната ÑитуациÑ.
Първо, аз не Ñъм чувал нÑкъде оплакване от хора, че началниÑÑ‚ капитал е пречка за Ñ‚ÑÑ… да започнат нÑкаква ÑтопанÑка дейноÑÑ‚. Изначалната теза, че едва ли не, ÑвалÑйки капитала ние ще Ñтимулираме ÑтопанÑката инициатива или търговÑката инициатива на гражданите, аз не Ñ ÑподелÑм. Защото и към момента вÑеки който наиÑтина иÑка да развива ÑтопанÑка дейноÑÑ‚, той има вÑичките възможноÑти да го направи и капиталът е поÑледното нещо, Ñпециално капиталът на ООД, за да започне да го оÑъщеÑтвÑва.
Второто нещо е това, което каза и проф. Герджиков, което е общо извеÑтно. Ð’ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° огромно количеÑтво региÑтрирани търговÑки Ñубекти и оÑобено Ñлед Ñтартирането на Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð´ региÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ â€“ ТърговÑÐºÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ³Ð¸Ñтър, Ñ‚.е. прехвърлÑнето от Ñъдебна към чиÑто админиÑтративен тип региÑтрациÑ, коÑто Ñлед дълги уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¸Ñтина вече поÑтигна онова ниво на бързина и оптимизациÑ, което вÑички ние желаехме, за какво говорим. За един ден човек може да региÑтрира фирма.
Съчетано Ñ Ð½ÐµÐ³Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ ÑвлениÑ, които Ñе наблюдават от дълги години от източване на ДДС чрез фирми фантоми, чрез изкуÑтвени фалити и Ñ‚.н., миÑлÑ, че ние трÑбва да търÑим мерки не за улеÑнÑване на региÑтрациÑта на подобен род фирми, а да Ñе търÑÑÑ‚ механизми за гарантиране ÑтабилноÑтта и увереноÑтта на кредиторите, че тези фирми наиÑтина Ñа годни за доверие.
И не на поÑледно мÑÑто, Ñегашната ÑитуациÑ, уважаеми колеги, когато кредитирането е тотално ÑпрÑло, когато Ñред банките цари такова недоверие към ÑтопанÑките Ñубекти и към вÑÑкакъв вид инвеÑтиционни намерениÑ, може и обратното, но нали вÑе пак банките Ñа тези, които в момента Ñа Ñтопирали кредитирането точно заради царÑщата атмоÑфера на недоверие, ние да приемем мÑрка, коÑто още повече е ÑпоÑобна да заÑили тези Ñтрахове, ми Ñе Ñтрува контрапродуктивно. Ето защо аз лично ще Ñе въздържа да Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ законопроект.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказваниÑ? ЗаповÑдайте, оÑобено ако можете да противопоÑтавите контра аргументи на нÑкои от тези, които чухте, ще ни бъдат полезни.
Ели Ðнави:
Ðз разбира Ñе Ñъм в трудна позициÑ. Виждам, че бÑха доÑта емоционални изказваниÑта. Проф. Герджиков и другите депутати драматично поÑтавиха въпроÑа, че ако Ñе махнат тези 5000 лв. тези 57 милиарда междуфирмени Ð·Ð°Ð´ÑŠÐ»Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ Ñе върнат. Ðз бих желал да попитам дали уважаемите членове на Правната комиÑÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚ предÑтава колко Ñтрува примерно, дали Ñи Ñтруват Ñъдебните разноÑки да започнете да Ñъдите нÑкой за 5000 лв. Колко години ще ви трÑбват и колко години ще ви Ñтрува? И дали Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ñ‰Ðµ уÑпеете да Ñи ги вземете. И какво предÑтавлÑват тези 5000 лв.? Дали не предÑтавлÑват една изкуÑтвена, абÑолютно измиÑлена, абÑолютно направена от хора, които живеÑÑ‚ в нÑкакъв измиÑлен ÑвÑÑ‚. Защото юриÑпродунциÑта е изключително уважавана наука, но Ñ‚Ñ Ðµ отражение на Ñ€ÐµÐ°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚, отражение на реалното производÑтво и трÑбва да наÑърчим хората дейÑтвително не да нареждат на опашката за Ñоциални помощи, а да Ñе опитат нещо да правÑÑ‚ Ñами. Ðие нÑма да ги подведем Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ 100 лв., а ние дейÑтвително ще им кажем: Дами и гоÑпода българÑки граждани, заповÑдайте, опитайте Ñе да направите нещо. Обаче ако не Ñполучите, нÑма да излезете образно казано “голиâ€. Ð’Ñе пак позволете ми думата “гол†да ÑƒÐ¿Ð¾Ñ‚Ñ€ÐµÐ±Ñ Ñ‚ÑƒÐº. Много по-драматични думи бÑха употребени, образно казано “голиâ€, оÑтавени Ñамо Ñ Ð½Ð°Ð¹-оÑновното Ñи имущеÑтво. И това нещо е добре да бъде разбрано.
За това апелирам към ваÑ, виждам много добре как ще глаÑувате, но апелирам към Ð²Ð°Ñ Ð´Ð° оÑтавите този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð´Ð° бъде решен по икономичеÑки ÑъображениÑ, а не по юридичеÑки. Ð’Ñе едно тези 5000 лв. не Ñа гаранции за никого. Ðаправете едно дружеÑтво Ñ ÐºÐ°Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð» 100000 лв. или 1 милион, отидете в банката и да видим дали ще получите кредит, ако не предÑтавите редица други неща. Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð·Ð° вниманието.
Янаки Стоилов:
Ðо ако изцÑло отдадем предпочитание на този мотив, тогава трÑбваше да предложим законопроекта да Ñе гледа в ИкономичеÑката комиÑиÑ, макар че Ñпоред мен това е и икономичеÑките и правен проблем, тъй като наиÑтина трÑбва да намерим правните Ð¸Ð·Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° определена икономичеÑка целеÑъобразноÑÑ‚. Банките не дават кредити по друга причина. Защото те не Ñе интереÑуват толкова от обезпечението, от капитала. Те Ñе интереÑуват от Ñ€ÐµÐ°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð¾Ñ€Ð¾Ñ‚, защото това заÑлужава кредитирането. Така че тези неща не Ñа водещите. Ðо друга е темата за кредитирането. Този критерий не е отноÑим към кредитната дейноÑÑ‚ – Ñ Ð¸Ð»Ð¸ без начален капитал. Той има нÑкакви гаранционни функции.
Четин Казак:
Ðз не Ñъм напълно ÑъглаÑен Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, че банките не Ñе интереÑуват, когато дадена дойде при Ñ‚ÑÑ… за кредитиране при нормалните уÑловиÑ. Да оÑтавим Ñегашната ÑитуациÑ. По принцип една банка, когато види капитал от 1 милион, ÑравнÑвайки го Ñ ÐºÐ°Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð» 100 лв., аз бих Ñе учудил, ако банката не вземе под внимание този аргумент наред Ñ Ð²Ñички оÑтанали.
Янаки Стоилов:
Има ли други бележки и коментари, или да преминаваме към глаÑуване. ÐÑма бележки.
Тези, които подкрепÑÑ‚ по принцип Законопроекта за изменение на ТърговÑÐºÐ¸Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° глаÑуват. Един “заâ€. Против? Четири “противâ€. Въздържали Ñе? Седем “въздържали Ñе.
С един глаÑâ€Ð·Ð°â€, четири “против†и Ñедем “въздържали Ñе†не Ñе приема законопроектът.
С това Ñтановище ще го предÑтавим за обÑъждане.
Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð²Ð¸ за учаÑтието.
Ðми, втора греда Ñ Ð¸Ð´ÐµÑта за по-малка Ñума при региÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° фирма. Сега, ако Ñте като мен привърженици на идеÑта, вижте кои депутати Ñа ударили контра: при вÑе че е предложение внеÑено от правителÑтвото, има Ñамо един „за“, и вÑички други Ñа „против“ или „въздържали Ñе“. Вижте кои Ñа, и направете като мен – имайте едно наум.
МоÑÑ‚ допълнителен Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ Ð² кампаниÑта „SEO Ñрещу правителÑтвото“ е огледалното копие на правителÑтвение Ñайт, което вече може да Ñе обхожда безпроблемно от паÑците на търÑещите машини. Сайтът така или иначе е Ñчупен на повече от едно мÑÑто, и е пълен провал, но пък това да може да Ñе индекÑира от Гугъл е една малка победа на научно-техничеÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð³Ñ€ÐµÑ ;) Ð§ÑƒÐ´Ñ Ñе, колко време ще им трÑбва да оправÑÑ‚ robots.txt
, дали ще Ñмогнат преди изборите ;)
Както и да е, Ñайтът е http://government.bg.kaloyan.info/, и Ñтраниците в огледалното копие Ñе попълват когато Ñе поÑети ÑÑŠÐ¾Ñ‚Ð²ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð»Ð¸Ð½Ðº от Ñайта: например като поÑетите началната Ñтраница на копието ще Ñе изтегли началната Ñтраница на оригинала. Дал Ñъм време за живот на огледалните ÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 12 чаÑа, така че ако информациÑта не Ñе опреÑнÑва чеÑто, нÑма Ñтрашно – не е бъг ;) Връзките ÑÑŠÑ „cgi-bin“ в Ñ‚ÑÑ… Ñа леееко променени, за да Ñе заобиколи недоÑтатък от хоÑтинга (изключване на ScriptAlias „cgi-bin“ или каквато и да е тъм магиÑ), така че и това не е бъг ;)
Скриптът, Schtrack!, който прави възможно функционирането на огледалното копие, ми Ñе върти в главата нÑкъде от 2004, обаче вÑе нÑмам време или повод, за да го направÑ. Е, ето Ñега Ñе поÑви добър повод, и резултата е налице. Ðа който му Ñе занимава, може да намери кода на приложението тук (а Ñамото приложение тук), и да Ñи го ползвате за каквото Ñи иÑкате (в рамките на GPL, разбира Ñе).
1 февруари 2009: Една Ñедмица по-къÑно вече има Ñтотина Ñтраници индекÑирани от огледалото на правителÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñайт, което може да Ñе отбележи като нÑкакъв отноÑителен уÑпех, оÑобено като Ñе има предвид некадърните адреÑи на Ñайта (под некадърни разбирайте такива, които не прилагат най-добрите практики, а точно обратното – Ñупер антични). Друг уÑпех е Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ robots.txt, който вече позволÑва индекÑиране в дълбочина. Хайде да видим колко други неща ще Ñе промениÑÑ‚ до преди изборите ;)
Добре де, това е ÑÑно на вÑички – ще е ÑÐµÐ½Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð°ÐºÐ¾ Миков нÑма пишка ;) По-веÑелото е, че Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸Ñтър е технократ, и е в крак Ñ Ð¼Ð¾Ð´ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ тенденции. ОÑвен, че е оÑъзнал възможноÑтите в инвеÑтиране в компании от БФБ (в момента не мога да намерÑ линка към имущеÑтвената му декларациÑ, където Ñе виждат предпочитаниÑта му към Монбат май беше и Ðлкомет), оÑвен че е разрбрал аджеба как преÑтъпници, криминални елементи, терориÑти и друга криминална Ñган Ñи ортуват по „Ñкайпа“, той Ñвно е доволен от новата Ñи придобивка – „айфонче“:
…Добре е да Ñе знае, че верÑиÑта, коÑто Миков държи в ръката Ñи никога не Ñе е продавала незаключена в USA и на Ð¡Ñ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ‚Ð¸Ð½ÐµÐ½Ñ‚. Изключение правÑÑ‚ Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ за кратък период ГерманиÑ, но верÑиите, които Ñа отключени от Apple за тези Ñтрани работÑÑ‚ Ñамо Ñ Ð¾Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ там и не Ñа пригодни за ползване Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ оператори. Ðакратко: ако не прибегнете до хакерÑки уÑлуги и нe инÑталирате на телефона пиратÑка програма нÑма как да ползвате този модел на iPhone в Българих
Това в цитата горе е едната Ñтрана на нещата. Има и друга. Ð’ СÐЩ натиÑкат Обама да Ñе откаже от Ñмартфона, защото е потенциален проблем ÑÑŠÑ ÑигурноÑтта. Сега, нали Ñи Ñещате и че и Ñ iPhone-а е Ñъщото ;) Ðе знам кой Ñе е занимавал да „Ð¾Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð°Ð¹Ñ„Ð¾Ð½Ð°“ на Миков, но ако има инÑталиран SSH, и Ñе окаже закачен в Ñъщата WiFi мрежа Ñ Ð½Ñкой „хакер“, телефона на галфона (Ñ‚.е. миниÑтъра) Ñам ще Ñе разкрачи Ñ default паролата alpine
;) Има ли Ñмелчаци да пробват ?!
Рда, и поÑле имало вируÑи в ÑиÑтемата на миниÑтреÑтвото на вътрешните работи … и ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ñ‚ÑÑ… Ñе казва… а познайте как ;)
PS. Рзнаете ли повода, при който миниÑтър Миков Ñи е развÑл iPhone-а ? Потъмнената чаÑÑ‚ е от мен:
ВътрешниÑÑ‚ миниÑтър Михаил Миков е отÑвлен фен на iPhone. Това не Ñкри ÑамиÑÑ‚ той по време на днешното тържеÑтвото по Ñлучай ДенÑÑ‚ на родилната помощ в СБÐЛÐГ „Майчин дом“ в СофиÑ.
ПроÑто вÑичко Ñи е на мÑÑтото: Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸Ñтър на гоÑти в родилен дом по Ñлучай Бабин ден. Това в допълнение на факта, че Ñи играе Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ iPhone, който ама 99.995% е „хакнат“ (кракнат, отключен, прецакан, приклатен) за да проработи Ñ Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ‚Ðµ мобилни Ñмешници.
Тази Ñутрин прочетохинтереÑен блог поÑÑ‚ при Юнуз, който е забелÑзал едно електронно „извращение“ – Ñайтът на правителÑтвото е забранен за индекÑиране:
ИнÑтрукциите в robots.txt
Това е Ñтандартен файл, който, Ñложен в оÑновната Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° даден домейн, Ñъдържа инÑтрукции към търÑачките какво от ÑÑŠÐ¾Ñ‚Ð²ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ñайт да индекÑират и какво — не. Съдържанието на този файл на Ñайта на българÑкото правителÑтво е:
User-Agent:*
Disallow:/Преведено, това означава: “Ðко Ñте търÑеща машина, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð°Ð¿ÑƒÑнете този Ñайт и не индекÑирайте неговото Ñъдържаниеâ€.
Така Ñе роди и веÑелата инициатива за показване на SEO Ñреден пръÑÑ‚ на правителÑтвото.
Една интреÑна инициатива породена от публикациите в два блога – Yunuz & Oggin. Ðакратко - Ñамо Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ линк от ВашиÑÑ‚ Ñайт или блог можете да покажете отношението Ñи към това правителÑтво (а и вÑички предни в по-новата ни иÑториÑ). Общо взето , продължаваме да Ñи живеем в ÑъщиÑÑ‚ бомбок благодарение на неадекватните дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° хората, които избираме.
Схемата не е нова, има доÑта забавни примери в Ñветовен мащаб. Целта е чрез елементарна SEO техника – множеÑтво линкове към даден Ñайт ( http://www.government.bg/ ) да Ñочат Ñ Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð° дума, за да може този Ñайт да Ñе вдигне макÑимално виÑоко в резултатите на Google. Съответно думата за Ñайта на нашето правителÑтво е “Провал†.
Ето най-елементарниÑÑ‚ код за добавÑне в Ñайта ви
<a href=â€http://www.government.bgâ€>Провал</а>
можете да Ñи го разкраÑите както желаете, например Ñ title тагили проÑто добавете линка към http://www.government.bg/ в блога Ñи Ñ Ð·Ð°Ð³Ð»Ð°Ð²Ð¸Ðµ Провал
Сега, нÑколко чаÑа по-къÑно, вече има и Facebook група на инициативата, „SEO Ñрещу правителÑтвото“ ;)
Как вие може да помогнете ? Ðко имате Ñайт, поÑтавете връзка към www.government.bg
Ñ Ñ‚ÐµÐºÑÑ‚ „провал“. Може да е в блог поÑÑ‚, може да е в блогрола, може да е в подпиÑа ви за форумите, които използвате … важното е да има повече връзки ;)