януари 29

Катедра КСТ и изискванията на ИТ сектора

Русенски университет „А. Кънчев”
Русенски университет „А. Кънчев”
Diploma.bg

Вчера бях на интересна среща в Русенския Университет. Ръководителят на катедра „КСТ“ (компютърни системи и технологии) организира среща с „ИТ бранша“ в Русе, с цел обсъждане на учебната програма, така че завършващите магистри (а и бакалаври) да са полезни на бизнеса. Сега ще се опитам да преразкажа какво се случи, и каква са моите впечетления.

Като цяло, ако сте чели и преди блога ми знаете, че съм с „отявлено негативно мнение“ за Русенският Университет, особенно за електро-факултета, а още по-особено за КСТ ;) Емо е получил покана за тази среща, и така, заедно с него и Мишо отидохме на тази среща. Трябва да кажа, че и тримата сме възпитаници на КСТ, като те двамата са учили и работили в „академична Германия“, и наистина имат впечетления от първо лице и от двете системи – така че може да ги сравняват много по-обективно. Емо ме покани, защото знае за критичното ми мнение, и защото смята, че наистина може да се получи добра дискусия – колкото и да съм негативен, една такава среща е много „конструктивна“ (каква модерна думичка, а) и се надявам, че е добро начало на някакъв диалог между бизнеса и академичното.

В катедрата бяха изработили нещо като план с набор изисквания към знанията и уменията към студентите, така че да са полезни на бизнеса, и на база на които да се получи дискусията. Ако ви е интересно, може да го видите тук. Прави ли впечетления акцента върху продуктите на Майкрософт.

Изключително бързо, може би 15 минути след началото всички от „бизнеса“ се бяхме обединили около очевидната теза, че проблема не е учебния план, а практическите умения на студентите. Първоначалната реакция на „академичната“ страна беше, че бизнесът трябва да участва по-активно в задаването на дипломни проекти, които да са от „истинския живот“ а не някой „уебсайт“. Един от гостите от Дартек обаче беше най-бърз, и каза това, което може би всички си мислеха в момента – изключително късно е да се разчита на дипломния проект на изгради някакви практически умения в университета. Студентите трябва да се занимават много по-активно през цялото време на следването си, не само накрая. Въобще начина на правене на нещата в момента изглежда сбъркан радикално – студенти „вегетират“ през целия семестър, и след това се мобилизират за изпитите през сесията, които са строго теоритични. Уменията не идват само от знанията, идват и от тяхното използване, от тяхното практикуване. За какво са им на бизнеса зубрачи, научили се да попиват огромен брой от „материала“ за сесиите, а на практика два стринга да не могат да залепят ? Много от поканените хора говориха за неправилната мотивация на завършващите, но това според мен е въпрос на личен избор на студента, и не зависи от университета. Съгласен съм, че ако са добри педагози, в университета ще успеят да мотивират и не-монивираните, но като за начало да не се разкрачваме толоква много. Ако сте видяли файла с изискванията, който изполвахме акто осново за дискусията, ще видите че горе долу всичко е покрито. Представителят на Стемо каза, че ако написаното в изискванията е вярно, може направо да им ги изпращат тези студенти ;) Аз може би не съм съгласен с „общите изисквания“, които вече трябва да са нещо задължително не само за завършващите ИТ специалности, но и за всички вишисти – западния език и компютърната грамотност са отдавна базови изисквания за която и да е професия. Както и да е, за съжаление изброените неща са само ей-така – за обем и престиж. Сега ще се опитам да обесня защо.

Първо, по думите на ръководителя катедра, учебните планове по дисциплините се изготвят от членове на катедрата, след което предлагат плана на катедрено съвещание (или както там се казва), и ако мине на катедрено, след това се предлага на факултетно. Да видим разбрахте ли за какво става дума ;) Значи, ето пример, има дисциплина „Design Patterns“. Събират се хора от катедрата, и правят учебния план. Какво разбират обаче те от design-patterns? Кой ще свери часовника, че всичко е както трябва. Сами разбирате, че на много начален етап нещата вече са объркани. От университета добавиха, че в изготвянето на плановете се използва и опит на други университети, не само от България. Вече опира въпроса до хората, и как те са се справили с този план, но за това след малко. И така, планът изработен от хора от катедрата се предлага на катедроно съвещание за одобрение. Сега, сетете се колко разбират останалите от катедрата по този предмет, както в примера който дадох – „Design Patterns“. Сами си правят плановете, сами си ги одобряват. После ми говорете за качествено образование. Ако трябва някъде де бъде извикан бизнесът за консултант, то може би това са точно тези кадрени заседияния, където академичното да може да си свери часовника с реалното. Иначе те ще си пишат, че преподават софтуерно инженерство например, ама кой ще им вярва ;) Вчера се опитах да им намекна деликатно: вместо да им кажа, че „обекто-ориентираното програмиране“ при Желязкова не струва, им казах, че е … на средно ниво ;) Дано да са разбрали намека. Така, толкова за начина на изготвяне ня плановете за дисциплините.

30.01.2009: Искам да направя една корекция. ООП (обектно ориентирано програмиране) го води Милко Маринов, като по мое време този предмет се преподаваше на софтуерните профили. Аз не бях такъв (бях хардуерен профил „Компютърни мрежи“) и на мен не ми е преподаван. Възмущенията ми към Желязкова са свързани с предмета който тя преподаваше, който по смътни спомени беше нещо като „Софтуерно Инжинерство“. Общо взето и дискректните структури бяха същатата боза ;)

Второ, хората от катедрата – хората които ще изготвят плановете, ще ги оценяват, и ще ги преподават… Нека да дам отново премера с „Design Patterns“. Какъв опит имат те в тази насока ? Аз ще ви кажа – никакъв! Ако погледнете списъка на членовете на катедрата ще намерите много хора пред пенсия, както и други, които не са работили нищо друго, освен даскали в Университета! Вчера не го казах, обаче за тази катедра мога да кажа „Със стари курви нов бардак не става“. Не става. Половината от нещата се преподават точно както пишман отличниците учат за сесия – назубрят се! После, дори и в университета, всеки си има някаква специализация и професионални интереси. Обаче не, подреждането по предметите става по късоглед политически принцип – ето едикой си е доцент, трябват му часове, нека да му дадем еди кой си предмет! Ето еди кой си е доктор, дайте да ми дадем и на него! Това е шибана мръсна глупост! Това е все едно даскал по рисуване да преподава математика. И за капак на цялата тази глупост, в катедрата има хора с болни амбиции, за някои от които вече писах. Това са тези за които аз знам, защото сме били колеги, но помислете че такива има и от по-старите кадри в катедрата.

Емо и Мишо споделиха своя опит от Германия, където нещата се правят по коренно различен начин. От университета няма какво да се правят на учудени – нали имат „обмен“ с много „западни“ университети ;) Няколко от гостите малко не бяха в час за какво точно е срещата – например Неоген се опитаха да си направят реклама на нов стартиращ проект, от SET (Печатни платки) искаха умения за работа с CAD/CAM системи (ало, това е КСТ, не ти е Електроника!), а то Топлофикация Русе искаха запознаване със сертифициращи стандарти.

Не можах да разбера защо нямаще никой от Networx – дали не са били поканени, или просто не са имали възможност да изпратят някой. Каквото и да си говорим, Networx е по моя преценка (която може би много ще споделят) най-голямата ИТ фирма в Русе. Много от моите колеги работят там, или са работили там, и наблюдения на Networx върху ситуацията щеше да е много полезна.

Както и да е, за финал ще кажа, че това е едно добро начало. Имам смесени чувства относно постигане на някакви резултати, но поне желанието за диалог на сегашния ръководител катедра е похвално. Дано да не се окаже, че цялата работа е само малко шум за вестниците ;)

PS. А да, разбрах, че проекта за магистърска програма на Сирма не е в КСТ, а е при „Математика и Информатика“ от Педагогическия факултет (ако още са там). Както ми го обесниха, на Иван Станев са му били шута (образно казано) от КСТ, и той е отишъл в другия факултет, където после „приятелчетата“ от Сирма са направили магистърския проект. От Стемо изразиха готовност за подобен проект, но в КСТ, така че само остава да чакаме да видим какво ще излезе.

Вече го писах в коментарите, но хайде и тук: Ако има хора от катедрата (или от университета, или от която и да е друга катедра, факултет или университет), които са прочели този пост, които смятат, че не са съгласни, че аз някъде бъркам и искат да ме коригират, или да изразят своята гледна точка, да заповядат и да коментират смело! Досега не съм изтрил нито един коментар от блога (като се изключи спама) и съм изключително горд от това, така че ако искате да изкажете противоположно мнение, ето ви трибуна.

Kaloyan 12:09 65 коментара  

65 коментара

  1. Трябва да призная, че съвсем нарочно се поазаядох с това четвърто място :-) – класацията, за която говоря беше на някакво престижно научно списание, а материала трябваше да го публикуваме през 2006-та, Ñ‚.е. – тогава сме били 4ти. Спомням си, че преди кандидатстудентската кампания през 2007-ма проверих отново – все още бяхме 4ти. За съжаление не мога да го намеря отново… :|

    През 2008-а се появи класацията на web-o-metrics, като тогава бяхме втори по уеб популярност в странта и 4ти според 4icu (това беше една основна част от обръщението на ректора към кандидатстудентите миналата година…). Но поне според мен, тези двете класаци не са нещото с което трябва да се бием в гърдите…

    Така или иначе – 4ти или не, ти отново игнорираш основния проблем – не просто РУ е кофти, цялата образователна система е кофти… Ð’ такива условия не е трудно да сме 4ти… :) – сега докато търсих, попаднх на няколко световни класаци – е няма български ВУЗ в първите 500! Лесно е да си първия от последните 10, но не към това трябва да се стремим…

    За да приключа темата с класациите, ще се опитам да обобщя обективно – били сме 4ти според престижна класация, материал, за която не мога да намеря сега. Сегашното положение не е известно.

    Не ме кефи това „бизнесът е минал през РУ“… Това е частен случай на правилната обстановка. Обикновено не бива да изопачаваш правилата, ограничавайки ги до частните случаи, защото ще обхванеш само тях…

    Ако някой представител на местния бизнес разшири полето си в друг град/държава, пак такъв ли ще е подхода – „абе я кажете как ви е тука университета, че да знаем дали да се бъркаме в работата им или не“…

    Или обратното (което може би вече се случва) – ако представител на бизнес извън китния ни хабитат вземе че цъфне тук, какво ще му кажем: „абе нашия ВУЗ не струва и няма значение колко инвестиции искаш да налееш, ние трябва да махнем г-н X, г-жа Y“… и Ñ‚.н.

    Простичко трябва правилата (много сходни с тези) на пазарната икономика да се приложат и в образованието, което пък няма как да стане докато МОН държи ръцете на ВУЗ-оевте вързани, което пък ни връща на утопичния коментар #11… :). Длъжен съм да отбележа, че МОН връзва ръцете на ВУЗ-овете по отношение на „академичната част“, за останалите сфери ВУЗ-овете са успели да си извоюват някаква степен на независимост, която в настоящата обстановка май само дава повод за залоупотреби.

    Имаше един коментар по-горе, че студентите не били стока и чакали само някой ги научи, както са свикнали от средното. Така е, и (повярвай ми) е адски тъпо, дразни ме и дори ми пречи на работата, но това е следствие, а не причина. Трябва да се елиминира причината за демотивацията на студентие. А отраканите и ентусиазирани студенти и си сега успяват.

    Comment by Цветелин Павлов — февруари 3 @ 15:21

  2. Ех, че дълъг коментар ;) Аз ще се опитам да съм по-кратък – значи това че цялата система е прецакана е хубаво наблюдение, но е прекалено далеч от темата: по същата извратена логика тя и държавата е прецакана, и света, и изобщо егати живота ;) Има хора живеят с по-малко от два долара на ден, а пък ние кусурите на университета нищим. Аз се опитвам да съм по-конкретен и по-малко филосовски настроен – и заради това пиша за конкретните проблеми, които виждам. Това мога да направя – мога да пиша за проблемите: нито имам някаква власт в университета, нито някакво влияние. Обаче мога да говоря – както могат да говорят и всички заинтересувани. Ето виждам проблем в едни конкретни хора и го казвам … виждам проблем в безполезна програма и го казвам. Който има уши ще чуе, и може би ще се замисли и ще си направи някакъв извод: всеки има глава на раменете. За мен е толкова просто. Истинския баланс е там, където всички сме си полезни: бизнеса, студентите и университета. Ð’ момента май никой на никой не е полезен, освен че от време на време фирмите подаряват нещо на катедрата ;)

    Comment by Kaloyan — февруари 3 @ 18:07

  3. Обаче ме подсети нещо – имаше среща между бизнеса и катедрата, сега може би трябва среща между бизнеса и студентите, и между студентите и катедрата. Например, знаят ли студентите какви са целите на катедрата ? Определено не е да ги направи по-подготвени за намеране на работа – или дори за академично развитие ;)

    Comment by Kaloyan — февруари 3 @ 18:09

  4. Това последното е чудесна идея!

    Сега остава и хората от катедрата, които четат това, да направят следващта крачка…

    Comment by Цветелин Павлов — февруари 3 @ 18:40

  5. МИ от Цикото що не ги оспамите?

    Comment by peter — февруари 4 @ 13:54

  6. Просто тези хора, трябва да са по възприемчиви към новите неща голям страх някой да не им седне на мястото… те рано или късно ще си ходят от тази катедра, ами най доброто, което могат да направят е да отворят вратата на бизнеса за да им измисли практически последните 2 години от обучението, хем да са полезни на себе така и на бизнеса…..и магистратурите да не са едни пари на вятъра а да са обвързани с определени фирми…в които след това най добрите да започнат работа примерно…Варианти има много, ама желанието е само на думи до тогава ще страдат и „бизнесът” и студентите.

    Comment by shootthibird — февруари 6 @ 10:58

  7. Не може да разчиташ, че сами ще си тръгнат ей така, за доброто на катедрата и студентите ;) Нали писах вече за това – ако приемем, че има три страни в тази ситуация (студентите, бизнеса и университета), в момента както са нещата само университета печели – дават се едни пари за висше (да си живуркат мижитурките), обаче нито студентите научени (разбирай „полезни за бизнеса“), нито бизнеса има кадри. Не може да се разчита, че някой ще си отиде сам от катедрата – докато има пари (колкото и да са), ще има и мижитурки, които да предпочетат сигурността в университета. Може би ако се обвърже по някакъв начин качеството на завършващите със финансирането ще се развали този болен баланс който има в момента: като им спрат парите, тогава ще почнат да се чудят какво да подобряват… и ако са верни нещата за „Компютърни науки“ при педагозите, то май нещо точно такова започва да става…

    Както и да е – отплеснах се, а идеята беше, че не разчитам мижитурките сами да си тръгнат. Аз възлагам повече надежди на новото ръководство на катедрата, особено след тази среща (въпреки всичко изписано), както и на малкото умни глави там (в катедрата). Един ръководител, „лидер“, който да гледа в правилната посока е достатъчен за да започнат да се обръщат нещата, и постепенно повече и повече хора да гледат в правилната посока.

    Comment by Kaloyan — февруари 6 @ 11:22

  8. Ето един образ, който ми се струва доста заблуден по темата (потъмнената част е от мен):

    Нищо не пречи на фирмите да инвестират в образованието в университетите – да канят лектори например и да им плащат парите… Вместо това те спират умишлено студентите от лекции и после се чудят защо излизат малко качествени хора от университетите.

    http://vlado.there4you.org/?p=638

    Comment by Kaloyan — февруари 18 @ 14:46

  9. Цветелин Павлов: …А за посещенията от ВУЗ-а – хрумвало ли ти е, че може да съм аз :)? Колко са?

    Eто веднага един пример: ait.ru.acad.bg (91.210.88.251)

    Comment by Kaloyan — февруари 20 @ 13:51

  10. … да, схванах за посещенията… още предния коментар… :)Всъщност се оказва, че ти и блога ти набирате популярност в „академичните среди“, а аз лично съм изненадан от факта, че някой хора четат блогове… Това само може да бъде хубав пример как активната позиция променя средата… :)

    Кое в изказването на Владко ти се стори заблудено?

    Comment by Цветелин Павлов — февруари 27 @ 10:47

  11. И аз така разбрах за блога, въпреки че май са му обърнали внимание след като е бил посочен като източник на информация за обсъждане по темата с програмата на КСТ.

    Иначе за Владо това което ме изуми сам го удебелил в цитата по-горе.

    Comment by Kaloyan — февруари 27 @ 11:39

  12. Наистина съм изумена как някои хора си умират да плюят по каквото им падне. Моето мнение е, че качественото образование зависи преди всичко от това доколко самият студент иска да научи нещо. И съм убедена, че ако не е запомнил дори името на преподавателя, няма начин да е схванал нещо от материала.

    Comment by veneta — март 31 @ 12:22

  13. Венета, хората които са коментирали написаното тук са все възпитаници на КСТ катедрата, и знаят за какво говорят. Мога само да предполагам, че ти не си учила на такова място като нас ;) Ти какво правиш в Гърция: учиш, работиш или живееш там ?

    Comment by Kaloyan — март 31 @ 13:17

  14. КСТ ?! Това в историческият факултет ли е ? :))) Как да збравиш имената на хора загубили 4 год от живота ти …

    Comment by Александер — май 15 @ 00:12

  15. Много добре написан пост. Поздравления. Малко късно го откривам, но това е самата истина. Две години по-късно всичко си е по-старо му. Тази година направих огроманата грешка да запиша магистратура КСТ. Добре започна като цяло. Но с всеки предмет все по зле става. За да се стигне до днес. Завеждащ катедра КСТ да ни води дисциплина и да изнася лекциите си на шрайбпроектор (това е към днешна дата – 2011г.). Да сме от машинния факултет или аграрния разбирам (даже и за тези факултети не би трябвало да се провеждат лекции по този начин). Пълна загуба на време за момента. От 100 човека 5 да излязат кадърни на година.

    Comment by Asen — март 21 @ 16:24

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.