януари 10

Транслитерация, МДААР, блог коментари и т.н.

Ето какво получих преди малко като коментар на поста за идеята за глоби  за неправилна транслитерация. Понеже е много обширен, публикувам коментара като самостоятелен пост.

Уважаеми Калоян,
Тъй като се интересувате от темата за транслитерацията и от публикувания коментар на г-н Делян Делчев по темата, счетохме, че може да представлява интерес за Вас писмото, което днес изпратихме до него:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДЕЛЧЕВ,

Внимателно прочетохме Вашия коментар за Закона за транслитерация, публикуван в блога Ви през декември 2008 г. Запознахме се и с инициираната от Вас петиция „Граждани против транслитерацията” на сайта http://www.bgpetition.com. Бихме искали да изразим своето мнение по Вашата позиция и да изясним някои неточности, от които произлиза и неодобрението Ви към системата за транслитерация.

1. Проектът „Разбираема България” на Министерството на държавната администрация и административната реформа и Института за български език при Българската академия на науките беше създаден през 2006 г. с цел да бъде премахнат хаосът в изписването с латински букви на българските населени места, географски и културно-исторически обекти. Този проект няма за цел да латинизира страната ни или да замени кирилицата с латиница. По него бяха установени ясни и твърди правила за транслитерация на българските имена на латиница и още през 2006 г. с приемането на поредица нормативни актове разработените общи правила станаха задължителни за всички физически и юридически лица. Правилата за транслитерация се отнасят до еднозначното предаване на латиница на български географски имена, имена на исторически личности и имена на културно-исторически обекти. Правилата бяха приети след широка обществена дискусия с участието на езиковеди, журналисти, общественици и други. Общото виждане на специалистите беше, че коректното изписване на латиница е въпрос на уважение към българския език и култура. Това беше началото на една важна стъпка, която предприехме в изграждането на доверие и по-добър имидж на страната ни пред нашите чуждестранни партньори.

2. Законът за транслитерация не се отнася до собствените имена на хора. Изписването на тези имена на латиница е регламентирано в Правилника за издаване на българските документи за самоличност на МВР. Всеки гражданин има възможност при първоначално издаване на лични документи да посочи предпочитания от него начин на изписване на латиница. Единствено от него зависи дали ще избере да следва правилата на системата за транслитериране или, по някакви съображения, ще запази досегашните си документи. Правилата в този случай имат препоръчителен характер, но ако се спазват би могъл да се избегне един реално срещан проблем, при който баща и син не могат да докажат роднинската си връзка, по време на пътуване например, защото фамилното им име е изписано по различен начин на латиница. Уверяваме Ви, колкото и куриозно да звучи, при нас са постъпвали сигнали за такива случаи.

3. По отношение на множеството изключения, за които споменавате, трябва да уточним, че единственото изключение, което фигурира в правилата за транслитерация, се отнася до изписването и предаването на латиница на името на българската държава – Bulgaria. Тук става дума за вековна традиция в изписването, започнала с първите карти и твърдо установена през Средновековието.
Няма никакви други изключения в правилата. И точно това е целта – да се приеме и спазва единен стандарт. Вие посочвате Sofia като изключение. Всъщност опростеното предаване на латиница на буквеното съчетание „ия”, когато е в края на думата, е част от общите правила, а не изключение специално за името на столицата ни. Както е описано в таблицата за транслитерация, винаги „ия” в края на думата се транслитерира като „ia”: Sofia, Provadia, Mizia, Dolna Mitropolia и други.

4. Във връзка с имената от чужд произход Ви обръщаме внимание, че е установено те да се изписват така, както е прието в съответната държава. Изключително подходящи примери в този случай са изписването на латиница на град Солун – Тhessaloniki, както и на Джордж Вашингтон – George Washington. Това важи и за всички други имена с подобен произход като: Джеймс Баучер – James Bourchier, Жолио Кюри – Joliot-Curie, Фритьоф Нансен – Fridtjof Nansen и други. Тук е мястото да обърнем внимание и на снимката на табелата на ул. „Джеймс Баучер” в София, коментирана от потребителите на създадената от Вас група във Facebook. Всъщност това е грешна табела, поставена от Столична община, за която МДААР получи сигнал през юли 2008 г. Веднага изпратихме предписание за необходимите корекции до ръководството на общината, в което им обяснихме, че улицата е кръстена на името на британския журналист Джеймс Дейвид Баучер и на латиница това име трябва да се изпише не автоматично по българската система за транслитерация, а както е в оригинал. Няколко седмици по-късно тази табела беше подменена с нова, вече коректна. Може да видите повече информация за този случай тук: http://www.mdaar.government.bg/news.php?full=667&srch=y.

5. Сайтът за транслитерация, за който говорите, е софтуер, създаден и поддържан от Института за български език. Ð’ него експертите от института са създали огромна база данни от над 30 000 български собствени имена – тя обхваща имената на населените места, географските и културно-историческите обекти, обектите от граското пространство и др. Институтът за български език непрекъснато обогатява тази база данни с нови имена, за да е тя максимално изчерпателна и полезна за потребителите.
В своята публикация посочвате, че сте въвели произволно име и системата е отчела, че то не фигурира в базата данни. Причините за това могат да бъдат две. Първият вариант е да сте въвели някакво много особено и рядко срещано име, което да е пропуснато в базата данни. В такъв случай за нас ще е полезно да ни посочите това име, за да го добавим в системата. Вториат вариант е да сте въвели дума, която не е собствено име – тогава логично тя не присъства в базата данни. В този случай софтуерът автоматично дава препоръчително изписване в съответствие с общата таблица за транслитерация.

6. Не можем да се съгласим с мнението Ви, че въпросът за транслитерацията е „дребен проблем”. До момента на сайта на МДААР сме получили близо 50 сигнала за грешни табели от различни части на България. Повече информация за това и галерията от грешни табели може да видите тук: http://www.mdaar.government.bg/getbg.php.
По тези сигнали всеки ден подготвяме и изпращаме предписания за необходимите корекции до съответните институции. За съжаление обаче реален резултат получаваме в около половината от случаите. Причината за този неуспех е най-вече в това, че администрациите приемат с нехайство нашите предписания, като едно добро пожелание, което могат да си позволят да пренебрегнат, защото това няма да доведе до санкции. Да, правилата за транслитерация са регламентирани в наредба на МРРБ като задължителни. Но от практиката стана ясно, че когато няма ясен проверяващ, контролиращ и санкциониращ механизъм, резултатите са трудно постижими.
Законът за транслитерация урежда именно това. След приемането му (ако получи одобрение в НС) МДААР ще стане контролиращ орган и предписанията на министерството ще имат задължителен характер. И ако сега при неизпълнение единственото, което можем да направим, е да пратим поредното остро писмо до дадената организация, то със закона МДААР ще има задължението да налага глоби. Считаме, че това ще спомогне за спазването на правилата и въвеждането на ред в изписването на имената.

Надяваме се тези дълги обяснения да са Ви помогнали да се запознаете в повече детайли с темата за транслитерацията. Убедени сме, че има нужда от подобни правила. Факт е, че по българските пътища, по карти и в интернет могат да се видят всевъзможни варианти на имената на български населени места, улици, исторически личности и прочие. Ако за нас, българите, е ясно, че Ruse, Russe, Rouse, Rousse е един и същ град, то за чужденците това едва ли е толкова очевидно. Така страда имиджа на България като атрактивна туристическа дестинация, намалява и доверието от страна на чуждестранни инвеститори и партньори.
Кирилицата е едно от културните богатства на България и с право се гордеем с нея. С приемането ни в Европейския съюз това тя стана третата официална азбука на Общността. Но тази различна графична система създава редица затруднения на хората, използващи други азбуки. И други държави имат подобна практика. Можем да дадем пример с Гърция. Знаете, че тази страна използва гръцка азбука. В същото време обаче в цялата страна указателните табели по междуградски пътища, улици и пр. са изписани както на гръцка, така и на латинска азбука, съгласно установените в Гърция правила за транслитерация. По същия начин в Япония, например, йероглифното писмо върху указателни табели на повечето места е транслитерирано и с латински букви по определена еднозначна система. Това не е израз на неуважение към собствения език и азбука, а просто прагматично решение на възникнала необходимост от по-добро разбиране и ориентиране в днешния глобализиран свят.

С уважение,
Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”
Министерство на държавната администрация и административната реформа

На прима виста това което ме дразни, е начина на публикуване на коментара, като който и да го е писал, се е подписал под удобното „МДААР„, а не с името си – примерно Хараламби Стаматов, младши специалист отдел борба с неправилната транслитерация, или каквото и да е там. От друга страна, който и да се е заел с това от МДААР, заслужават големи похвали и овации на крака за факта, че явно се опитват да са в час, четат интернет и петициите, и заемат една активна позиция за диалог с хората на противоположното мнение.

По темата – това на което не е отговорено (поне аз не го видях в толкова обемния коментар) е следното:

Днес правителството е решило да предложи проектозакон за „Транслитерация”, в който е предвидена глоба и наказания за частни, юридически и държавни лица, в случай, че не се спазва държавното правило за конвертиране на текст от кирилица на латиница. За това се е похвалил личния радетел по въпроса – Николай Василев.

Аз нямам ли право да избера дали фирмата ми ще се казва Bosch, Schablon или Tscheburaschka ? Подобно ограничение е малоумен … фашизъм. Сигурно всички от Русе знаят за историята с писмото от МДААР към проекта за бизнес парк в Русе, където настояваха вместо Rousse да се ползва Ruse. Ето това е точно проявление на горната галфонщина. Като искат, нека да подменят пътните табели, табелите по улицата, паспортите, документите и Ñ‚.н., но откъде накъде ще се бъркат в работата на това как една фирма или един продукт да се изписва на латиница ? Шибана мръсна глупост

PS. Отговорът на Делян Делчев може да намерите тук:

17 коментара

  1. ruse на английски значи заблуда и се чете рууз. Така че капитан траслитерация ни измисли обидно име. Кой идиот ще инвестира в „Бизнес парк заблуда“ питам пък аз?

    Comment by growchie — януари 10 @ 22:24

  2. Подкрепям инициативата да се въведе ред в транслитерирането. Но съм твърдо против система, която не отчита особеностите и характера на собствените имена установени с времето (това касае не само лични имена на хора: имената на градовете също са собствени имена). От МДААР казват: „бяха установени ясни и твърди правила“, „след широка обществена дискусия“, а истината е че след тяхната намеса кашата стана по-голяма (преди беше Rousse и тук-таме от немски Russe; дори в английската ни подчертаваха Ruse като грешка), защото някой-си в БАН е решил, че не му харесва да прави изключения само защото русенци си били пишели името другояче. И каква е тази широка дискусия? Миналата година четох из новините, че имало веднъж (май само веднъж) такава тук и не успели да се разберат – явно старият правопис си има достатъчно поддръжници да противодействат на необмислените умотворения идващи от БАН и министерството, които все още са далеч от „твърди“, „ясни“ и „задължителни“.

    Та, заради тази неадаптируемост към статуквото и твърдоглава праволинейност на МДААР се дразня много. Дразня се когато видя табелата на гарата сменена с държавни пари, или като видя надпис от сорта на Ruse LUG или Mall of Ruse, и единственото обяснение „защо?“ е „така е по новия правопис, иначе глобяват“. И силно се надявам законът никога да не влезе в сила, въпреки че едва ли е реално приложим.

    Comment by Ник — януари 10 @ 22:59

  3. Това за Русе ЛУГ ще го отнеса до Красьо.

    Comment by growchie — януари 10 @ 23:33

  4. […] протокола, повод да пиша е коментарът който Калоян е получил в блога си. Ð’ тоя ред на мисли трябва да […]

    Pingback by Транслитерацията и какво ме дразни в “Ruse” - Граучи Блог — януари 11 @ 00:02

  5. И какво, ще ме прекръстят на staylius? Да имат да вземат! Къде да подпиша петицията?

    Comment by stylius — януари 11 @ 00:05

  6. Калояне стига се нерви, правила за транслитерация трябва да има. Виж една съседна Сърбия, всичко е стандартизирано. Един малък пример със заглавката ти
    Mrusnika’s lair
    Mrysnika’s lair
    Mrasnika’s lair

    Comment by me — януари 11 @ 08:57

  7. Аз посвикнах със странната транслитерация, според която името ми от англичанин би било произнесено така: Кразимир Панайотов ;-)

    Градът ни добре се изписваше преди това хрумване, но отново съм си направил промените навсякъде и би било времеемко да правя промените отново.

    Подкрепям идеята транслитерирането да не е със задължителен характер и вече съществуващото такова да се адаптира към Английския език като световен език. Демек Rousse instead of Ruse, Krassimir instead of Krasimir… за да се преодолеят тези тъпизми, които се получават в момента.

    Comment by krassyo — януари 11 @ 11:13

  8. @me: първо, най-обичам разни анонимки да ми фамилиярничат на първо име ;)

    Второ, нека да има правила за транслитерация, но да не се опитват да ги налагат където не им е работа. Писал съм го вече – което зависи от държавната администрация, нека си го транслитерират: табели, знаци, паспорти, документи и Ñ‚.н. Обаче … ОБАЧЕ да не се опитват да ме глобяват, ако реша да си кръстя проекта Rousse Lounge например ;) Разбирате ли абсурдността, която на мен ми се набива в очите – МДААР да следи имената на компаниите и проектите дали се транслитерират правилно. Шибана мръсна глупост. Как ще се транслитерира правилно Forschung-Direct ? Сигурно Forshung Direkt ! Ами Pharmachim – като Farmahim ли ?

    Comment by Kaloyan — януари 11 @ 11:15

  9. Сърбите ползват официално латиница, даже повече от кирилицата. Сърбия очевидно не се брои. Като имаш официлен език на латиница, очевидно е че се пише там по един или друг начин. Освен това сърбите на латински си имат специални буквички с ченгелчета отгоре, за да паснат на славянския им език…

    Comment by growchie — януари 11 @ 11:55

  10. Не държа да съм анонимен, но както сам забелязваш разни властимащи също станах компютърно-грамотни, та така.

    Нормално е да възразяваш срещу горната мярка, но повярвай мислил съм по въпроса много повече от теб и лесно решение няма.

    Когато се транслитерира трябва да се има предвид, че НИКОГА не могат да бъдат спазени езиковите правила на всички основни езици. Справка „Хасково“ на английски, френски, немски, испански език. Съществуват голяма полемика дали е по-правилно използването на транскрибирано или транслитерирано конвертиране и в никой случай английският правопис не е меродавен.

    Comment by me — януари 11 @ 12:52

  11. @me
    Нашата транслитерация има много по-различни цели от биекцията между сръбската кирлица и латиница, и има съвсем друга история. Сърбите ползват двете азбуки от почти 200 години и дотолкова са свикнали с тях като еквивалентни, че–един познат сърбин ми каза това–имат вестници, в които четните страници са на караджица (чирилица), а нечентите на гайевица (латиница). Нашата поредна официална транслитерация идва във време, когато имаме вековно установен правопис на кирилица. Текст на български език с латински букви ни изглежда неестествено, дори сега след бума на ИТ, и въпреки повсеместната шльокавица. И целта на проекта на МДААР е да улесни чужденците в четенето и произнасянето, не да въвежда нова азбука (поне така твърдят). Така че, сравнението е неподходящо.

    @growchie
    Всъщност в района около Београд има тенденция да предпочитат кирилицата, а по- на запад, към Хърватска предпочитат латиницата.
    Много добро наблюдение за ченгелчетата :) те пасват естествено на славянските езици, но нашата транслитерация се ограничава до буквите от англ. азбука. Някак-си разбирам и се примирявам с причините за това.

    Comment by Ник — януари 11 @ 13:05

  12. И аз получих в блога си същия коментар, и днес ще пусна моят коментар по въпроса.

    Comment by Делян Делчев — януари 11 @ 13:37

  13. […] Калоян – Транслитерация, МДААР, блог коментари и Ñ‚.н. […]

    Pingback by Stylius.NET » Публикации » Тъпия законопроект за транслитерацията — януари 11 @ 16:15

  14. хах: Ruse LUG излиза че е „заблудена група потребители на Linux“ :) което в тотален синхрон с чувството ми за хумор и стила ми на бъзик с „пингвините“… :)

    LOL

    Comment by Цветелин Павлов — януари 11 @ 17:39

  15. Нали ти е ясно, че в този ред на мисли може да се направи подобно заключение и за RU… :)

    Comment by growchie — януари 12 @ 15:19

  16. :) хах да, но не точно… За да сме коректни – Русенския университет е University of Rousse без значение как е правилното – така бил регистриран в незнам си кой международен регистрър и виждаш ли „това име няма да се смени посмъртно“, което пък е още едно от нещата свързани с името на китното ни градче, които супер много ме дразнят… :)

    Comment by Цветелин Павлов — януари 12 @ 20:54

  17. […] били далновидни и името на потребителската ни група е МДААР-съвместимо и отговаря на дебилските решения на министъра-миньон. […]

    Pingback by krassyo.info » Blog Archive » Конференция на тема отворен код 2 — март 16 @ 19:04

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.