old.kaloyan.info

Наистина интересно поставен въпрос от блоговете на Капитал/Кариери, и отново се радвам, че някой успява по-ясно да формулира същите мисли, които ми се въртят в главата, но които стереотипния инжинер в мен не може да „избистри“:

Голямата разлика между моженето и искането

Напоследък няма работодател, който да не се сблъска със следната ситуация:

Спешно търси кадри да запълни по-ниски, стартови позиции в своята компания. Съответно започва стандартния процес на подбор – пуска обява, получава СВ-та, сортира ги според критерия „потенциална успеваемост“. Оказва се, че повечето кандидати са току-що завършили студенти, с огромно желание за реализация и, разбира се, отлично владеене на поне един западен език и компютърна грамотност. Стига до личните срещи с тях. Но какво се оказва? Кандидатите без никакъв професионален опит имат очаквания за работа, които според работодателя са далеч от реалността.

Всъщност владеенето на западен език се свежда до това да могат да си кажат името на съответния език, а компютърната грамотност се изразява в качествено ровене в интернет. Да, те са отличници в университета, но освен дипломата, не могат да предложат нищо повече. Ð’ същото време очакват стартова заплата минимум 1,000 лева и визитка, на която пише „Мениджър“ (независимо на какво, важно е позицията да тежи).

И така, работодателят е изправен пред следната дилема – дали да направи компромис и да наеме такъв кандидат, като удовлетвори всичките му искания (съгласете се, че борбата за кадри е меко казано голяма), или да разпредели работата между останалите служители, докато не попадне на точния кандидат.

Вие как бихте постъпили?

• http://www.karieri.bg/show/?storyid=516126

Ще е наивно да обеснявам аз как бих постъпил, защото откровенно не разбирам нищо от подбор на служители. Това което ме заинтересува тук както вече казах, и формулирането на проблема, че хората които завършват, не стават за нищо. Основния проблем виждам в това, че университетското обучение е супер далече от практиката, от това от което се нуждаят бизнеса и пазара. Съвсем скоро в коментарите обсъждах колко е тъпо това, когато някой тръгне да се пъчи с титлата си на „инженер“. Абе какви инженери сме ние, след като и куче да влезе в университета, и ще успее да завърши. Всичко свързано с обучението се гледа през пръсти, и единствения интерес на академичните мижитурки е да си живуркат в университета, който за тях играе ролята на „кораба-майка“, защото извън него, в агресивната атмосфера на истинкия свят, конкуренцията в него и пазарните отношения, те ща са обречени. Разбира се, не всички са в тази група, но за съжаление малкото изключения толкова много се набиват на очи, не спокойно може да се окичат с клишето „изключенията доказват правилото“. После, поредния недучен галфон ще си избива комплексите за малоценност като почне да си подписва с титлата си, и да обеснява колко труд и усилия му е струвала. Това може да мине пред някой, който не е минал през университета, или вкъщи да се пъчиш с постиженията си пред баба и дядо. Всички останали обаче, които са с всичкия си, и не страдат от комплекси, които да облекчават с академичните си“заслуги, са наясно за какво иде реч. Ами тогава защо да се правим на нещо което не сме – някакъв псевдо технократски елит, които носи титлата си „инженер“ все едно е белег от Войната в залива, и е повод за гордост и благородна завист. Голяма мръсна глупост.

PS. Роди ми главата един вариант, който едва ли е приложим (в нашите смотани „висши институти“), но все пак го виждам като възможност. Ако ви се чете, може да видите коментара тук:

• http://www.karieri.bg/show/index.php?s…9#644127