old.kaloyan.info

Това може би ще ми е първия пост, в който заглавието може да се окаже по-дълго от самия пост ;) Както и да е … днес родната ни блогосфера показа своя малко по-жълт характер, като всички се изредиха да коментират един иначе интересен (на академично ниво) спор. Ако имате търпението да изчетете коментарите, ще забележите, че освен откровенните галфони, все пак представителите на родното ни „блогобразие“ (блогово разнообразие, ако не сте включили веднага) успяха да дефинират няколко извода. Както самият аз коментирах там, това за мен е нещо положително. Първо, каквото повикало, такова се обадило – непремерена и може би емоционална забележка (или съвет), предизвиква подобна (по Нютоновски) реакция. Не е добре да размахваш пръст, не е учтиво да правиш публична личната си кореспонденция с друго лице (хех, кореспенденцията с какъв лиценз е, може би със всички запазени авторски права, освен ако автора на писмото не укаже иначе). И двете реакции са може би малко пресилени, но едва ли са причинени от някаква натрупана интернет злоба, а по-скоро от бързо и недообмислино действие. Както и да е – никой не е перфектен. Важното е, че ако си изключат няколко „кибер анархисти“, никой няма проблем с това до указва кой е източника или автора. Сега, това дали е необходимо или не, е повод за както бе споменато „един по-академичен спор“. Важното е да сме учтиви, и да спазваме иден по-умерен тон. Искренно се надявам, че е минало времето, през което интернет анонимността е наливала бензин в болното самочуствие на комплексарите, и вече всички можем да общуваме по-спокойно и уравновесено. Много добър пример е може би Тодор Христов, който определено е един от най-учтивите хора в Българската мрежа.

И за финал, нещо интересно: коментар в същият този пост от Ангел Грънчаров разкри един весел факт – аз, сащо както и Наполеон, се подписвам само с първата буква от малкото си име. Лаская се да търся други паралели, освен величествените ни имена ;) Само, че ако трябва да бъда честен, моето подпидване е по-скоро продукт на „практичен прагматизъм“ (да се чете „мързел“).