old.kaloyan.info

се още съм ядосан заради забиването на браузера ми, но тъй като днес е почивен ден за мен (за разлика от останалите които отработват петъка преди празника следващата седмица) ще се опитам отново да пиша (няма да се оставя да ме победи системата, нали).

Вдъхновението ми за проваленото публикуване беше работата на Алън Мур и начина по който големите компании се отнасят към труда му. Всъщност “компаниите” са двете лица на една и съща корпорация, защото Vertigo са подразделение на DC Comics, които пък са собственост на Warner. Компанията за която последно пишеше America’s Best Comics, които са подразделение на Wildstorm на Джим Лий (Jim Lee). Тази компания беше от основателите на Image Comics през 1992 година, но след като Джим Лий продаде Wildstorm на DC, Алън Мур отново се оказа в ситуацията да работи за големия брат Warner.

Алън Мур е човека, който преобърна света на комиксите, и който все още продължава да изненадва всички с невероятната си работа. Преди него никой не би помислял, че историите са наистина важни при писането на комиксите, защото винаги визуалното начало е било водещо. Има комикси които правят изключение в ерата “преди Мур”, но те само доказват правилото за пренебрегването на важността на историите зад комиксите. Талантът на Алън Мур не остава незабелязан от машината за пари Холивуд, които намират поредния творец за експлоатация. Първата негова екранизация е “From Hell” с Джони Деп от 2001 година, като резултата е сравнително добър като се има предвид че има аспекти на комикса, които не са експлоатирани, но все пак основните емоции и настроения са предадени успешно. Илюстрациите на комикса си имат собствена естетика на нарочно търсен суров и грубоват вид в черно-бял графичен формат, докато филма създава собствена визия, която въпреки цветния се вид се обляга на контраста на тъмните тонове и червеното.

Втората екранизация е отчайващо слаба. Ако във “From Hell” е следвана историята много отблизо, и режисьора си е позволил само да изгради друга визуална среда, пречупена през кинематографически по-привлекателна призма, то във “Лигата на необикновените” (The League Of Extraordinary Gentlement) Холивуд се е развихрил в пълната си стихия. Идеята на Алън Мур в издадения от America’s Best Comics комикс е да съчетае любими литературни герои в едно изключително приключение, което с всяка следваща част се превръща в интелектуално предизвикателство и опияняващо и увлекателно преживяване. На Холивуд обаче това не му е достатъчно, и всичко започва да се американизира в името на зрителя (Алън Мур е англичанин, и ако имате късмета да разгледате някои от работите му, ще видите, че в тях желанието да се угажда на читателя липсва – за разлика от mainstream компаниите и техните автори). Така, за да е по-лесно смилаемо, към необикновения състав се добавя и Том Сойер, който вече е пораснал в млад мъж жаден за приключения. Добавен е и Дориан Грей, с който филма се опитва да скрие неочакван обрат, който пък за съжаление е съшит с бели конци. За така получилия се миш-маш Холивуд съчинява собствена история, без да се обляга на брилянтния труд на Алън Мур, и резултата и наистина катастрофален. Толкова е зле, че чак Шон Конъри се закани да не се снима повече в киното, след ролята му на Куотърмейн в получената се боза.