old.kaloyan.info

За малко да изтървем голямото събитие. Бяхме подготвени да стигнем за началото на третата защита и за всеки случай трънахме половин час по-рано. Както винаги се случва обаче „един предполага, друг разполага“. Данчо го бяха изместили да е втори за деня, и пристихнахме едва за третата част от защитата му – „Въпросите на комисията“. За хората които го познават е излишно да обеснявам, че беше отлично подготвен и се престави много добре както в изготвянето и преставянето на дипломния си проект, така и в коментирането на рецензията и в отговарянето на въпросите на комисията. Не мога да не скрия и голямата си признателност към него, след като беше споменал скромната ми личност в своя дипломен проект (заради един от използваните модули).

Връщането в университета винаги предизвиква смесени усещания, от които съвсем откровенно негативните вземат връх. Преди половин година отново бях на дипломна защита, а от моята са мнила повече от 3 години. Тази година не можахме да изгледаме всичко, но пък видяхме най-интересното – въпросите на комисията. Това е винаги най-очарователната част от защитата; ако не си някой от сивата тълпа бездарни студенти и наистина разбираш от предмета и областта по който ще се дипломираш, много лесно може да разбереш кой от преподаватели „става“ и разбира нещата (ако не в детайли, то по принцип), и кои „не стават“. Най-обобщаващо – всичко си е по старому: нахалните, болно амбициозните и открито бездарните продължават да използват можещите и да обират лаврите. Все пак може и да се оправят нещата…