„Отело“ на Оливър Паркър
[author]blogs.kpbs.org[/author][/photo]
Филмът, който дават в момента по Ðова връща много Ñпомени отпреди 12 години, които като че ли не Ñамво бÑха в друг век, ами и в друга ера. Тогава бÑÑ… ученик в математичеÑката гимназиÑ, Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð°Ñ€Ð°Ñ€Ñщ Ñе компютърен ентуÑиазъм, и ÑъвÑем други неща в главата. СъжелÑвам за клишето, но тогава наиÑтина „времената бÑха други“. Както и да е, открил две години по-рано „чудото“ на кабелната телевизиÑ, вече можех да утолÑвам фанатичната Ñи киноманиащина Ñ Ð¿Ð¾-преÑни новини за Ñлучващото Ñе в киното, като най-доÑтъпното, заради едиковата бариера, бÑха кино рекламите. Така разбрах за започващата „ШекÑпир“ вълна от Ñредата към ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 90 години (вÑъщноÑÑ‚, то май шеÑпировата вълна не е Ñпирала, нали? ). От кино рекламите разбирах за новите заглавиÑ, което Ñега изглежда безумно глупаво – но тогава таково животно като интернет нÑмаше за маÑово ползване (какъв интернет, по Жан-Виденово време дори компютър изглеждаше като нещо много далечно и недоÑтъпно). И така, Ñ Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ доÑтъп до компютри (което Ñтаваше Ñамо във времето за Ñвободен доÑтъп до кмпютърната зала на математичеÑката), имах повече време за кино, видео и телевизиÑ. Видеото по това време вече беше излÑзло от пиратÑÐºÐ¸Ñ Ñи период, и навÑÑкъде имаши видеотеки, които да предлагат „легалните“ каÑети на ÐлекÑандра, дъщерната и МейÑтар, МултиВидеоЦентър и Ñ‚.н. Ðовите филми обаче ги нÑмаше, защото май вече никой не Ñе занимаваше да прави ниÑкокачеÑтвени Ñкрийнъри на новите заглавиÑ. За щаÑтие, киното Ñъщо Ñе беше променило (може би от началото на 90-те години), и вече новите Ð·Ð°Ð³Ð»Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¸Ð´Ð²Ð°Ñ…Ð° бързо. Така Ñтана, че първиÑÑ‚ „шекÑпиров“ филм, което гледах май беше „Ромео и Жулиета“ на Бъз Лурман, който наиÑтина беше Ñъбитие, и нещо много зрелищно и пъÑтро, ÑÑŠÑ Ñтрашен Ñаундтрак и още по-Ñтрашно добри Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ – не толкова на водещите роли, разбира Ñе, колкото например на Меркуцио и Тибалд. ÐктьорÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ð½Ñамбъл Ñъщо беше невероÑтен, едновременно ÑÑŠÑ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ млади и ÑÑŠÑ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ утвърдени актьори. Филмът толкова много ми хареÑа, и ме впечетли (Ñ Ð¾Ñ€Ð¸Ð³Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи тълкуване), че реших да прочета пиеÑата, коÑто за мой къÑмет имаше в библиотеката на гимназиÑта. Прочетох Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ би за две вечери, и наиÑтина ми хареÑа. ОÑтавете наÑтрана мелодраматичните моменти вътре, езикът, монолозите и диалозите Ñа неповторими. Малко по-къÑно (може би един-два меÑеца преди абитюриентÑките балове) гледах и „Ð’ търÑене на Ричард“ на Ðл Пачино, който отново е невероÑтен филм, и отново има невероÑтен актьорÑки ÑÑŠÑтав, модерно тълкуване, и много неповторим поглед през очите на актьорите и хората, които поÑтавÑÑ‚ пиеÑата. По това време вече (или дори по-рано) по каналите на кабелната Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ… рекламите на два нови филма – „Отело“ на Оливър Паркър, и „Ричард III“ Ñ Ð™ÑŠÐ½ Маккелън. Кино рекламитe на тези филми бÑха невероÑтни.
След прочитането на „Ромео и Жулиета“, отново отидох до библиотеката и вÑех вÑичко което в момента имаше като драми на ШекÑпир – Отело, Ричард III, Макбет (който май ми го даде Мишо, не Ñъм Ñигурен), Крал Лир, Хамлет, и Хенри VIII (май, или Хенри V). УÑпÑÑ… да ги изчета преди да завърша, Ñлед което чаках да Ñе поÑват филмите. За Ñъжаление, нищо не излезе на голÑм екран. СпомнÑм Ñи, че може би през 1998 година уÑпÑÑ… да гледам Ричард III на видео, но Отело Ñ ÐšÐµÐ½ÐµÑ‚ Брана и Ð›Ð¾Ñ€ÑŠÐ½Ñ Ð¤Ð¸ÑˆÐ±ÑŠÑ€Ð½ така е не можах да гледам. УÑпÑÑ… да Ñи Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ñ„Ð¸Ð»Ð¼Ð° чак в новото хилÑдолетие, и то благодарение на чудото на peer-2-peer технологите ;) Така уÑпÑÑ… да гледам и другите „шекÑпирови филми“, което излÑзоха Ñлед това – „О“ на Тим Блеък ÐеÑлън, „10 неща които Ð¼Ñ€Ð°Ð·Ñ Ñƒ теб„, „Хамлет 2000“ Ñ Ð˜Ñ‚ÑŠÐ½ Хоук, както и „Хамлет“ на Кенет Брана. Гледах и нÑколко комедии, като например „Много шум за нищо“ от 1993 Ñ ÐšÐ¸Ñну Ð Ð¸Ð¹Ð²Ñ Ð¸ Дензел Уошингтън. Както и да е, в крайна Ñметка ШекÑпир не е ÑÐºÑƒÑ‡Ð½Ð¸Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€, който ни караха да четем за чаÑовете по литература, а един много невероÑтен творец. Ðко иÑкате да прочетете нещо интереÑно, и да оÑтанете Ñразени от езика на героите, и невероÑтните ÑъбитиÑ, през които минават, намерете време и прочете „Отело“ или „Макбет“. Или поне гледайте филма ;)