октомври 18

„Отело“ на Оливър Паркър

[author]blogs.kpbs.org[/author][/photo]

Филмът, който дават в момента по Нова връща много спомени отпреди 12 години, които като че ли не самво бяха в друг век, ами и в друга ера. Тогава бях ученик в математическата гимназия, с разгарарящ се компютърен ентусиазъм, и съвсем други неща в главата. Съжелявам за клишето, но тогава наистина „времената бяха други“. Както и да е, открил две години по-рано „чудото“ на кабелната телевизия, вече можех да утолявам фанатичната си киноманиащина с по-пресни новини за случващото се в киното, като най-достъпното, заради едиковата бариера, бяха кино рекламите. Така разбрах за започващата „Шекспир“ вълна от средата към края на 90 години (всъщност, то май шеспировата вълна не е спирала, нали? ). От кино рекламите разбирах за новите заглавия, което сега изглежда безумно глупаво – но тогава таково животно като интернет нямаше за масово ползване (какъв интернет, по Жан-Виденово време дори компютър изглеждаше като нещо много далечно и недостъпно). И така, с ограничен достъп до компютри (което ставаше само във времето за свободен достъп до кмпютърната зала на математическата), имах повече време за кино, видео и телевизия. Видеото по това време вече беше излязло от пиратския си период, и навсякъде имаши видеотеки, които да предлагат „легалните“ касети на Александра, дъщерната и Мейстар, МултиВидеоЦентър и Ñ‚.н. Новите филми обаче ги нямаше, защото май вече никой не се занимаваше да прави нискокачествени скрийнъри на новите заглавия. За щастие, киното също се беше променило (може би от началото на 90-те години), и вече новите заглавия идваха бързо. Така стана, че първият „шекспиров“ филм, което гледах май беше „Ромео и Жулиета“ на Бъз Лурман, който наистина беше събитие, и нещо много зрелищно и пъстро, със страшен саундтрак и още по-страшно добри изпълнения – не толкова на водещите роли, разбира се, колкото например на Меркуцио и Тибалд. Актьорския ансамбъл също беше невероятен, едновременно със много млади и със много утвърдени актьори. Филмът толкова много ми хареса, и ме впечетли (с оригиналното си тълкуване), че реших да прочета пиесата, която за мой късмет имаше в библиотеката на гимназията. Прочетох я може би за две вечери, и наистина ми хареса. Оставете настрана мелодраматичните моменти вътре, езикът, монолозите и диалозите са неповторими. Малко по-късно (може би един-два месеца преди абитюриентските балове) гледах и „Ð’ търсене на Ричард“ на Ал Пачино, който отново е невероятен филм, и отново има невероятен актьорски състав, модерно тълкуване, и много неповторим поглед през очите на актьорите и хората, които поставят пиесата. По това време вече (или дори по-рано) по каналите на кабелната телевизия видях рекламите на два нови филма – „Отело“ на Оливър Паркър, и „Ричард III“ с Йън Маккелън. Кино рекламитe на тези филми бяха невероятни.

Get the Flash Player to see this content.


След прочитането на „Ромео и Жулиета“, отново отидох до библиотеката и всех всичко което в момента имаше като драми на Шекспир – Отело, Ричард III, Макбет (който май ми го даде Мишо, не съм сигурен), Крал Лир, Хамлет, и Хенри VIII (май, или Хенри V). Успях да ги изчета преди да завърша, след което чаках да се появат филмите. За съжаление, нищо не излезе на голям екран. Спомням си, че може би през 1998 година успях да гледам Ричард III на видео, но Отело с Кенет Брана и Лорънс Фишбърн така е не можах да гледам. Успях да си намеря филма чак в новото хилядолетие, и то благодарение на чудото на peer-2-peer технологите ;) Така успях да гледам и другите „шекспирови филми“, което излязоха след това – „О“ на Тим Блеък Неслън, „10 неща които мразя у теб„, „Хамлет 2000“ с Итън Хоук, както и „Хамлет“ на Кенет Брана. Гледах и няколко комедии, като например „Много шум за нищо“ от 1993 с Кияну Рийвс и Дензел Уошингтън. Както и да е, в крайна сметка Шекспир не е скучния автор, който ни караха да четем за часовете по литература, а един много невероятен творец. Ако искате да прочетете нещо интересно, и да останете сразени от езика на героите, и невероятните събития, през които минават, намерете време и прочете „Отело“ или „Макбет“. Или поне гледайте филма ;)

Няма коментари

No comments yet.

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.