Да зарежем магиÑтратурите?
Ето отново нещо, което ÑÑ‚Ð¾Ñ Ð½Ð° чернова около две Ñедмици. Ð’ блога на Кариери има ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑен материал, който покрива горе-долу Ñъщите неща, които аз ÑподелÑм за виÑшето образование по принцип, не Ñамо за магиÑтратурите:
Повод за Ñериозен размиÑъл е краÑÑ‚ на кандидатÑтудентÑката ÐºÐ°Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² БългариÑ. Оказа Ñе, че маÑово меÑтата във ВУЗ-овете оÑтават незаети и то предимно в точните науки, като химиÑ, физика, Ð±Ð¸Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸ дори медицина. Те били трудни за уÑвоÑване, а Ñлед това нÑмало реализациÑ, обÑÑнÑват ректорите. Ðо отказват да закриÑÑ‚ нежеланите ÑпециалноÑти и Ñи запазват Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¾Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð¸ и учебни планове заради акредитации.
Хайде да кажем нещата Ñ Ð¸ÑтинÑките им имена: „отказват да закриÑÑ‚ нежеланите ÑпециалноÑти и Ñи запазват Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¾Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð¸ и учебни планове заради акредитации“ не означава точно това ;) Да не почвам неща, за които Ñъм говорил толкова чеÑто, и да Ñе върнем върху това колко е полезен преÑÑ‚Ð¾Ñ Ð² универÑитетите, оÑобенно за магиÑтратурите. Ето изброените причини, защо магиÑтратурите Ñа „път към никъде“:
1. МагиÑтърÑките Ñтепени Ñа твърде голÑма инвеÑÑ‚Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° бързо променÑщ Ñе пазар на труда. Такава инвеÑÑ‚Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ñи заÑлужава Ñамо ако цÑл живот работиш това, за което Ñи учил. Ðо на повечето от Ð½Ð°Ñ Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð¸ Ñе налага да ÑменÑме ÐºÐ°Ñ€Ð¸ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ по нÑколко пъти в живота.
Добро наблюдение, ако наиÑтина магиÑтратурите наиÑтина ви помагат да научите нещо ново за работата, коÑто иÑкате да работите. Имам близки Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ магиÑтратурите в два универÑитета, и мога да кажа, че нещата Ñа много размити. Обикновенно Ñамо нÑкой от предметите наиÑтина помагат профеÑионално, докато другита Ñе за пълнеж и „хорариум“ на преподавателите, така че да вземат по-големи заплати. Също така Ñамо чаÑÑ‚ от преподавателите оÑъзнават какво правÑÑ‚, и Ñи гледат горе-долу ÑъвеÑтно работата, като Ñечението между „ÑмиÑлените предмети“ и „ÑъвеÑтните проподаватели“ и много Ñ‚ÑÑно.
2. ВиÑшето училище вече не е входен билет за бизнеÑа. Преди време MBA дипломата е била задължителна, за да влезеш в Ñвета на Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð·Ð½ÐµÑ. Сега е необходима Ñамо, за да Ñе изкачваш нагоре в йерархиÑта. Когато те повишат обаче уÑтановÑваш, че оÑтаналите Ñа Ñтигнали до Ñъщото ниво и без MBA.
Ðе Ñамо Ñ MBA е така, ами и Ñ ÐºÐ¾Ñто и да е магиÑтратура. Разбира Ñе, аз говора за БългариÑ, защото нÑмам други наблюдениÑ. Обикновенно хората, които Ñе биÑÑ‚ в гърдите Ñ Ð°ÐºÐ°Ð´ÐµÐ¼Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи „поÑтижениѓ Ñа нÑкакви некадърници Ñ Ð±Ð¾Ð»Ð½Ð¸ амбиции. Моито Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñа, че точно на тези хора така или иначе не им минава номера пред „бизнеÑа“, заради това отново Ñе връщат да „живуркат“ в универÑитетите. Има много редки изключениÑ, които Ñа толкова Ñрки, че Ñупер точно Ñе впиÑват в клишето „изключението доказва правилото“.
3. Изборът на универÑитетÑка ÑпециалноÑÑ‚ изиÑква от теб да знаеш какво ще те направи щаÑтлив, преди дори да Ñи го опитал. Само че най-добриÑÑ‚ начин да уÑтановиш това е принципът на пробата и грешката. Иначе риÑкуваш да наÑочиш твърде много ÐµÐ½ÐµÑ€Ð³Ð¸Ñ Ð² неподходÑща поÑока.
Това е напиÑано така, вÑе едно качеÑтвото на обучението в универÑитета е поÑтоÑнно и виÑоко, и проÑто от тебе завиÑи да Ñи избереш Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ñ€ за бÑгане. Да, ама не ;) Това, което аз Ñъм виждал, Ñа хора, Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ð»ÐµÐ½ и мотивиран избор на „ÑпециалноÑÑ‚“, но разочаровани от поÑредÑтвеноÑтта на универÑитета. Ðз Ñъм в тази бройка.
4. МагиÑтърÑкото образование по-Ñкоро Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð²Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸, а не ги отварÑ. Можеш ли да предвидиш по време на ÑтудентÑÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚, че ще държиш на неща като баланÑа между работа и личен живот? И ще може ли профеÑиÑта, за коÑто учиш, да ти го оÑигури?
Това е малко наивен поглед върху нещата. Ðе вÑрвам, че има толково много хора Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¾Ð±ÐµÐ½ „план“, още по-малко пък които Ñа го изпълнили.
5. Ðко не използваш универÑитетÑката Ñи Ñтепен, Ñпадаш по-Ñкоро към безработните. Тъй като не можеш да намериш работа по ÑпециалноÑтта , Ñлед като завършиш започваш да кандидатÑтваш за позиции, които Ñа доÑта далеч от това, за което Ñи учил. ТърÑиш нещо Ñамо за да Ñе хванеш на работа. Рникой работодател не иÑка да бъде твоÑÑ‚ „отчаÑн избор“.
СъжелÑвам, обаче това е попадение в деÑÑтката. Много точно за ÑитуациÑта Ñ Ð²Ð¸Ñшето образование в БългариÑ. Много малко хора „работÑÑ‚“ по ÑпециалноÑтта Ñи, и е поÑтижение дори Ñамо ако това което работиш в момента Ñе „допира“ до Ñъщата облаÑÑ‚ като виÑшата Ñпециализациа, коÑто Ñи завършил.
6. Продължаващото обучение е продължение на детÑтвото. Ð’ него можеш да получиш много виÑоки оценки от преподавателите, но в Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ похвалите не валÑÑ‚. Домашните Ñе пишат леÑно, но е трудно да Ñъздадеш и изпълнÑваш Ñвои ÑобÑтвени задачи, което е неизменна чаÑÑ‚ от живота на възраÑтните. Така универÑитетът може да Ñе превърне в комфортно мÑÑто, където Ñамо Ñи въобразÑваш, че Ñи разбрал какво ще правиш през оÑтаналата чаÑÑ‚ от живота.
Именно заради това, двете неща трÑбва да вървÑÑ‚ ръка за ръка. За разлика от вÑÑко друго училище, универÑитетите и оÑобенон магиÑтратурите трÑбва да те направÑÑ‚ теÑен ÑпециалиÑÑ‚, и това проÑто нÑма как да Ñтане без практита. Отново хилÑди пъти Ñъм пиÑал и говорил за това, че виÑшето образование е откъÑнато от бизнеÑа, и така Ñе произвеждат некачеÑтвени, и никому ненужни кадри. Какъвто и да е Ñтаж, в каквато и да е фирма, е незаменим опит, защото наред Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð°Ñ‚Ð° Ñ‚ÑÑно Ñвързани ÑÑŠÑ ÑпециалноÑта Ñи, ти ще придобиеш и Ñоциален опит: да работиш в екип, да имаш началник, да поемаш отговорноÑти, да работиш по план, да даваш отчети и Ñ‚.н. и Ñ‚.н. Това проÑто не веждам как може да го научиш в „бизнеÑ-Ñтерилниѓ академичен ÑвÑÑ‚.
7. При хората, които не Ñа направили избор за кариера, а Ñледват Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° родителите Ñи, универÑитетът Ñамо ще отложи превръщането им във възраÑтни индивиди ÑÑŠÑ ÑобÑтвени решениÑ.
За радоÑÑ‚, аз не познавам такива хора.
Това Ñа признаците от ÑтатиÑта. Ðе знам като цÑло напиÑаните там неща в глобален и Ñветовен мащаб ли Ñа, или конкретно българÑки, но аз виждам много общи неща Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñкото виÑше образование. Или поне тези му проÑвлениÑ, в които аз Ñъм бил намеÑен.
Рвие загубихте или Ñпечелихте от времето, прекарано в универÑитета?
Определено Ñпечелих, но това нÑма нищо общо Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитета. УниверÑитетът е Ñреда, в коÑто има много хора Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¾Ð±Ð½Ð¾ на твоето миÑлене и подобни интереÑи. Така там Ñе запознаваш Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ умни и кадърни хора (главно Ñтуденти, Ñ€Ñдко нÑкой преподавател), Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ иначе трудно би имал Ñоциален контакт. Тези ми връзки и Ñоциални контакти Ñега Ñа ми много повече полезни, отколкото пÑевдо формата на виÑше образование, пред които преминах.
Сега, ето нÑкои от коментарите към ÑтатиÑта, които ми хареÑаха. ПървиÑÑ‚ е от ДелÑн Делчев:
Ðз бих казал, че по Ñкоро загубих от преÑÑ‚Ð¾Ñ Ñи в универÑитета, макар да учех това, което иÑках и да Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ñ Ð¸ уÑпÑÑ… да Ñи Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð° паралелно на ученето. Бързо Ñе уÑтанови Ñериозната разлика между това, което Ñе учи и дейÑтвителноÑтта, много бързо Ñе уÑтанови, че и преподавателите ми не познаваха оÑобено добре материала и в един момент ученето започна Ñериозно да ми тежи. РнÑмаше как да не работÑ, тъй като не можех да Ñе издържам, нито да издържам Ñамото Ñи учене. Пред избор – работа или учене, избора е изключително безÑпорен без значение качеÑтвата и резултата от ученето – проÑто работата е небходимо уÑловие и за ученето, а ученето не бе необходимо уÑловие за работата.
ВториÑÑ‚ е анонимен:
Общо взето има нещо вÑрно в напиÑаното. Който иÑка да работи, да Ñе развива и да прави пари не можеш да го Ñпреш, ÑÑŠÑ Ð¸Ð»Ð¸ без универÑитет той пак ще Ñе оправи.
Обратното Ñъщо е вÑрно ако нÑкой е тъп (такива гоÑпод дал бол) и 10 виÑши да завърши пак ще Ñе провали.
Иначе ако въпроÑа е за или против българÑкото виÑше обрзование отговора е твърдо ÐЕ. Ðе Ñе хабете, оÑвен че е загуба на време, може перманентно да ви увреди пÑихиката и начина на миÑлене, поÑледÑтвиÑта Ñа непредÑказуеми. Който иÑка да учи да Ñе развива и да Ñтане човек задължително навън от възможно най-ранна възраÑÑ‚. И никакво връщане назад.
За финал, ако Ñте прочели коментарите, ще видите колко много Ñе критикува „превода“ на ÑтатиÑта. ÐаиÑтина напиÑаното Ñе разминава като превод от оригинала, но Ñпоред мен това е опит да Ñе напаÑне за нашата дейÑтвителноÑÑ‚, за българÑката ÑиÑтема, за нашата извратена форма на виÑше образование. Ðе Ñамо ÑиÑтемите Ñа различни, но и реалноÑтите, а и начина на миÑлене на хората. За момента ни видÑÑ… нито един коментар от нÑкой предÑтавител на нÑкое учебно заведение да обори нещата напиÑани в ÑтатиÑта, което за мен е проÑто поредното доказателÑтво, че … абе (уморих Ñе да го повтарÑм), вие Ñи знаете. Шибана мръÑна глупоÑÑ‚.
Според мен оÑÐ½Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð±Ð»ÐµÐ¼ е, че нÑкои хора разчитат прекалено много на знаниÑта придобити в универÑитета и миÑлÑÑ‚, че щом в универÑитета Ñа „велики“, то и в работа ще е така. Само дето Ñ‚Ð¸Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð° излизат в Ñ€ÐµÐ°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ и Ñе оказва, че нищо на практика не знаÑÑ‚. От там нататък имат два варианта – да навакÑат или да Ñе върнат в универÑитета.
Това е Ñамо Ð¼Ð¾Ñ Ñ‚ÐµÐ¾Ñ€Ð¸Ñ (за Ñега), ще видим като (ако) завърша какво ще Ñтане.
Иначе това за познатите в универÑитета и Ñпоред е едно от най-ценните неща.
Comment by gotha — септември 10 @ 13:17
80% от времето в универÑитета е загуба на време поне в БГ, веÑелбата наÑтава като излезеш от него, вÑеки Ñе опитва да те направи на идиот…нÑкакви хора ти обÑÑнÑват как ще работиш за нÑкакви Ñмешни пари и колко доволен ще оÑтанеш, познаваш Ñервитиорка коÑто взима Ñамо от бакшиши твоÑта заплата и Ñтроителен работник който изкарва двапъти повече от теб…и ти идва да Ñи избършиш **** Ñ Ñ…ÑƒÐ±Ð°Ð²Ð°Ñ‚Ð° Ñи диплома, но това е живота, вÑеки Ñам избира какво да прави, никога не е къÑно да Ñе научиш да лепиш плочки или да Ñлагаш Ñ‚Ð¾Ð¿Ð»Ð¾Ð¸Ð·Ð¾Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ ;)
Comment by WHS — септември 11 @ 11:43
Хех, може би и така, но животът не е Ñамо едната храна и покрива над главата ти. ÐÑма нищо лошо да Ñи Ñтроителен работник или Ñервитьорка, но този тип работа не крие много перÑпективи за развитие, нали ? Разбирам, че има хора притиÑнати от обÑтоÑтелÑтвата да работÑÑ‚ нÑкаква работа за да вържат двата краÑ, но това е друга тема.
Темата е колко ти е полезно виÑшето образование, във формата в коÑто Ñе предлага в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ?
Comment by Kaloyan — септември 11 @ 12:09