old.kaloyan.info

Тодор Христов отново има интересна идея – хайде да видим какво обядваме ;) За съжаление видях написаното чак сега, и днес няма да мога да се справя със снимка, а пък и обядвах много рано. Днес май няма и да вечерям, защото след една малко „гости“ което спретнахме в къщи просто не ми се яде повече ;)

Както и да е, разбирам че фокуса не пада върху какво ядете по принцип, ами в ситуациите причинени от „компютъра“:

Замислих се… какво ли обядват другите блогъри, като мен, когато имат идеи или информация, която искат да споделят с останалите и не намират време да седнат на един нормален обяд?

• http://www.alabala.org/872.html

Темата е интересна, и не само в рамките на „компютърното хранене“, ами и по принцип. Сигурно ще седна да напиша нещо по-„снимково“ в понеделник, когато е работен ден и наистина ще прекарам много време пред компютъра. През почивните дни гледам да си почивам, и компютъра е главно за гледане на филми, и за четене. Всъщност не толкова компютъра, ами iPhone-а, който е супер удобен за ползване навсякъде с теб – ама и това е тема за друг, дълъг пост. Както и да е – снимките ще са в понеделник ;)

Като цяло нямам такива ситуации при които да не мога да се отлепя от компютъра. Сутрин закусваме двамата с приятелката ми преди тя да отиде на работа (към 9:00), след това аз се помотавам, докато не започвам работа към 12:00. Към 14:00 обядваме обратно вкъщи, и почти винаги е нормален, истински обяд. Ð’ редките случаи в които сготвената храна е свършила аз доказвам колко съм бърз в пригответо на „ергенския ми специалитет“ – омлет с чушки ;) Няма много търговски вид, обаче пък ухае супер съблазняващо от чушките, и досега не ни е умръзнал когато се спасяваме с него. От време на време – може би един-два пъти в месеца – правим „чаени“ обяди, които въобще не са обяди, защото се пие чай и се яде нещо бисквитено. Вечеряме много леко, защото става много късно – понеже свършваме работа по различно време: единия в 18:30, а другия след 20:30 – и е вече малко късно за ядене когато се съберем и двамата вкъщи.

Преди около година обядвахме навън, но крьчмите нещо много се развалиха – готвят вече с по-малко старание, сервират порции с по-малък грамаж, и надуват цените. Заради това започнахме да обядваме вкъщи – поне това е едно от малкото преимущества на това да работиш от у дома ;) Обикновенно идва и колегата Тошо, който сега е в Германия, и сигурно си обядва сам ;) За да не мине съвсем без снимка, ето една „въглехидратна бомба“, която си спретнахме по случай празника на програмистите:

Ден на програмиста