old.kaloyan.info

Ето една интересна идея, която на мен много ми допада. Не знам дали заради някакви сантиментални и носталгични причини, или че вече съм „сериозен“ мъж, но нещо такова наистина ми е интересно, и аз също през последните месеци превъртам лентата на миналите години – особенно около материалите в „Ретро“ категорията. Както и да е, до момента няма нови участници и отговори, и се надявам следващите дни да се появят повече материали по темата.

Ето отново въпросите:

1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
2. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
3. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
4. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
5. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
6. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
7. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
8. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
9. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?

А ето и моите отговори:

1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
   Ако се брои писането на *.bat файлове, може би 9 клас ;) Тогава за първи път ни се преподаваше „Информатика“, и въпреки че този тип файлове са малко недодялан инструмент, аз успях да направя няколко каталога, като се използваха възможностите на *.bat файлове и на ed текстовия редактор. Съвсем истинското програмира започна следващите две години, където часовете по информатика представиха програмирането на Pascal. Ð’ 11 клас вече бях тотално „омагьосан“ ;)
2. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
   Тези, които да учили в Математическата Гимназия в Русе няма начин да не знаят веселия образ на Боряна Куюмджиева ;) По-новите випуски я знаят като учител по математика, но всъщност, преди десетина години, беше учител по информатика (май тогава не е имало щат за математик, или нещо такова). Благодарение на нея „прозрях“ какъв удобен и могъщ инструмент е програмирането, а и ако на кеф, часовете при нея са много весели. Другияг важен човек е Станислав Лазаров. Станислав е по-млад от мен с две години, но въпреки това, когато се запознахме беше (и си остава) на светлинни години напред. Ð’ часовете за „свободен достъп“ намерих в негово лице човек на който меже да се разчита за съвети и помощ, а и много добър приятел. Мисля, че някои от вас го познават – или от „олимпийските“ надежди на МГ-то в Русе (като Петър Събев) или от Софийския Университет, или пък са работили заедно с него (като Михаил Михайлов). Наистина невероятен човек, и определено той е най-големия ми катализатор в развитието ми като програмист.
3. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
   Най-баналното – Pascal. Две години в гимназията, и едан година в университета. След това имах кратко залитане по „производното“ Delphi, а след това вече започна сегашния ми уклон към уеб технологиите.
4. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
   Писал съм всякакви безполезни неща, за да си чеща крастата. Имаше една книга за системно програмиране, и повечето неща от нея съм ги изпробвал – по времето по което нямаше интернет, локалните мрежи и хардуерните трикове бяха най-ентересното неща с което да се занимаваш. Първото наистина смислено нещо беше една програма, с която хванахме паролата на един от супервайзърите на локалната мрежа в Математическата ;) Не беше кой знай какво – емулираше се промпта за влизане в мрежата, и след това се пишеше паролата на флопито (понеже станциите нямаха твърди дискове). След това много бързо ни хванаха, обаче нямаще сърдити – и без друго това беше в последните два-три месеца на 11 клас (1997 година), а и не бяхме направили кой-знай какви поразии – само бяхме сменили паролата на директора, и му бяхме дали супервайзърски права, за да можем да се ровим на спокойствие (след като той така и никога не влизаше в мрежата), и ако се наложи да „оправим“ някое контролно. Абе това е дълга история – трябва някой път да я разкажа саом нея, и може би продължението от първата година в университета ;)
5. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
   Основните са Pascal, и в последствие PHP и разбира се JavaScript, защото накъде без него в уеб програмирането. Другите езици са били или от интерес, или по някой от предметите от университета, които сега и да искам май няма да си спомня – може би Modula 2, Ada, Lisp, Prolog. С Емо двамата в университета направихме един паскал-о-подобен транслатор при един от предметите на Цанко Големанов, и го бяхме нарекли „Трескал“ ;)
6. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
   Ами първите ми професионални назначение имаха много малко общо с програмирането – първоначално бях телефонист(ка) в едно от русенските ISP-та, а след това бях (пишман)администратор в компютърна зала. Писането на курсови работи в гимназията и университета също не се брои за назначение, нали ;) Както и да е, в Русе беше много трудно да се намери работа. Ð’ крайна сметка, един приятел замина за Гърция, и смигна на бившите си „работодатели“, че аз мога успешно да го заменя. Нещата, които научих там, почти не са съврзани с програмирането. Видях какво е плантаторски бизнес, и какво представлява бай Ганьо като „шеф“. Работата беше много примитивна, и повече от библиотеките които написах, докато работих там, както и концепциите които наложих, се използваха още години след моето напускане – просто някои хора са много късогледи, за да осъзнаят че трябва да се развиват.
7. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
   Хех, сега, след като виждам, че свободното време ми е най-дефицитно, може би не бих се занимавал с глупости, ами бих се фокусирал по-рано върху правилните неща. Каква е ползата от ловене на пароли, крадене на мрежови права, да си играеш за соушъл инджиниъринг с малоумници, за да ги накараш да си кажат трибуквените пароли ;) Каква е ползата от изгубените часове цъкайки с мишката на Diablo, и всички други зарибявки ? Вярно е, че само работа не може, но определено виждам много пропиляно време ;)
8. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
   Да са подредени. Сегашните програмисти са егати разхвърляните, и това което се получава като ризултат е мърляв код, и още по-незадоволителни резултати. А другото нещо е да са отворени – да не се капсуловат във вече натрупаните знания и умения, ами да се оглеждат и да се ослушват, за да са винаги актуални.
9. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?
   Това е безмислен въпрос. Ако програмирането ви е професия, то като всички други хора прекарвате много време „работейки“, и така ви минава живота. Така, че да определиш един единствен забавен момент е просто невъзможно. Да не говорим, че не само покрай работата има весели моменти – има и като ученик (когато предах домашно по немски, написано на компютър стихотворение от сорта на „100 бутилки на стената“), като студент (когато ме изгониха от една компютърна зала, или когато станахме неволни свидетели на „електронен“ любовен триъгълник, след като една поща се „счупи“), като войник (когато направихме обратен часовник до уволнението), и Ñ‚.н. Весели случки има много. За някои като ъдванст серач вече съм разказвал.

Надявам се, да не съм досадил. На мен ми беше интересно да отговарям. Има още много неща, за окито съм решил да пиша в „Ретро„, обаче да вими кога ще намеря време.